По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Новият времеви хоризонт и промяната в наименованието
Фиксирането на конкретен времеви рамка от висше държавно лице – до края на 2026 година – бележи рязка промяна в досегашната дипломатическа реторика. Години наред преговорният процес между „Газпром“ и Китайската национална петролна корпорация (CNPC) се развиваше зад кулисите, а експертите неуспешно прогнозираха подписване на всеки следващ международен форум. Твърди се, че промяната в наименованието на проекта от „Силата на Сибир 2“ на „Силата на Байкал“ е свързана с намерението на руското ръководство да подчертае вътрешноикономическото значение на инфраструктурата. Тръбата трябва да осигури синьо гориво за Красноярския край, Иркутска област и Забайкалието, превръщайки проекта в самостоятелно оправдана инвестиция, независимо от темпото на китайските преговори.
Според изявления на участници в пазара, инфраструктурният капацитет от 50 милиарда кубически метра годишно е проектиран да захрани ресурси от находищата в Западен Сибир – същите, които в миналото бяха обвързани с европейския пазар през газопроводите „Северен поток“ и „Ямал-Европа“.
Сривът на предишната преговорна логика на Пекин
Дълги години преговорната позиция на Пекин стъпваше върху изобилието от алтернативи. Китайските купувачи настояваха за цени, близки до тези на вътрешния руски пазар, цитирайки евтините доставки от Централна Азия (предимно Туркменистан) и нарастващите обеми по действащото трасе „Силата на Сибир“. Очакванията за въвеждане в експлоатация на нови мощности за втечнен природен газ в САЩ, Катар и Австралия след 2027 г. създаваха усещане за траен излишък на световния пазар.
Тази математика обаче претърпя корекция под въздействието на непазарни фактори.
Правни и инфраструктурни прецеденти промениха глобалната търговия:
- Диверсията срещу газопроводите „Северен поток 1“ и „Северен поток 2“ в Балтийско море през септември 2022 г.
- Принудителното конфискуване на активите на „Газпром“ в Полша (делът в газопровода „Ямал-Европа“) и Германия (компанията Gazprom Germania, преименувана на SEFE).
- Замразяването и последващите опити за изземване на руски държавни активи в размер на над 300 милиарда долара от западни юрисдикции.
Тези събития показаха на международните играчи, включително на Китай, че дългосрочните договори и институционалните гаранции на Запад вече не предпазват от внезапни административни или физически прекъсвания на износа.
Уязвимостта на морските логистични маршрути
Особено значение за промяната в нагласите на Пекин изигра напрежението около Ормузкия проток – критичната морска артерия, през която преминава около една пета от световния транзит на втечнен газ и петрол. Собствеността върху товара или наличието на валидни застрахователни полици се оказаха без значение при възникване на реална военна заплаха в района. При евентуален сценарий за морска блокада или засилен натиск от страна на Военноморските сили на САЩ в Малакския проток, китайската икономика би се оказала уязвима за забавяния на енергийни доставки.
Твърди се, че китайските аналитични центрове са преизчислили рисковете: разходите за изграждане на сухопътна инфраструктура през Монголия, макар и значителни, са имунизирани срещу чужди морски патрули или санкционни действия в международни води.
Геоикономически параметри на проекта
Проектът за трасето през Монголия (със работно наименование „Союз Восток“) предвижда дължина от над 900 километра на монголска територия. Компресорните станции и тръбите с голям диаметър изискват сериозен капиталоемък ресурс, но Русия вече завърши проектно-проучвателните работи. Според запознати източници, Москва е отхвърлила варианта да продава газ на цени под себестойността на добива и транспорта, предпочитайки да изчака момент, в който сигурността на доставките за Китай ще натежи над чисто ценовия натиск.
Настоящата ситуация на европейския газов пазар, където премахването на руския тръбопроводен газ доведе до висока волатилност и затворен промишлен капацитет (особено в химическата и металургичната промишленост на Германия), служи като пример за Пекин относно последиците от внезапни промени в енергийния баланс.
Взаимната зависимост като геополитически фактор
Твърди се, че засилването на икономическите връзки между Москва и Пекин поражда въпроси относно баланса на влияние. Русия пренасочва основните си суровинни потоци към азиатските пазари, което увеличава ддела на Китай в нейния външнотърговски оборот. В същото време обаче Китай става зависим от сухопътните доставки на суровини от държава, която притежава стратегически ядрен арсенал и независима от Запада политика.
Новак заяви, че преговорите продължават, а пазарните наблюдатели очакват да видят конкретните ценови формули – дали те ще бъдат обвързани с петролна кошница, или с азиатските спот индекси за втечнен газ.
