По публикации на чуждестранни медии, анализи на военни специалисти и руски източници. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Оперативна синхронизация без формално сливане на арсеналите
Проведените във въздушното пространство на Франция и над Средиземно море военни учения с кодово име „Руми“ извеждат англо-френското военно сътрудничество на качествено ново ниво. Твърди се, че по време на маневрите пилоти от военновъздушните сили на двете държави са симулирали изпълнение на стратегическа мисия по нанасяне на удар. Макар в тренировката да не са използвани бойни снаряди с реален ядрен заряд, самият факт на съвместно планиране и управление на подобен сценарий показва преминаване от теоретични концепции към практическо стиковане на оперативните състави.
Основата на този процес бе положена през лятото на 2025 г. с така наречената Декларация от Нортвудс. Този документ за първи път регламентира, че при настъпване на криза от определен мащаб стратегическите компоненти на двете страни ще действат в плътна координация. Юридически и политически арсеналите остават напълно автономни. Франция не предава контрола върху своята Force de frappe, нито пък Великобритания отстъпва правомощията си спрямо подводния компонент Trident. Решението за задействане на френските ракети продължава да се взема лично от президента в Париж, докато изстрелването на британските боеприпаси изисква изрична заповед от министър-председателя в Лондон.
Същността на промяната лежи в административната и техническата структура. По данни на наблюдатели е формирана специализирана Ядрена управителна група (Nuclear Steering Group). Нейната задача не е да замества националните правителства при натискането на спусъка, а да осигури обща картина в реално време, съвместимост на комуникационните протоколи и липса на припокриване на целите.
Историческият генезис от Ланкастър Хаус до Нортвудс
За да се разбере логиката на учението „Руми“, трябва да се върнем към Споразуменията от Ланкастър Хаус, подписани през 2010 г. между Дейвид Камерън и Никола Саркози. Тогава Лондон и Париж договориха изграждането на съвместни съоръжения за хидродинамични тестове – проектът Teutates в симулационния център в Валдюк (Франция) и изследователския комплекс в Олдермастън (Великобритания). Още тогава бе ясно, че финансовият натиск върху европейските военни бюджети ще тласне двете единствени ядрени сили в Западна Европа към все по-тясна интеграция на логистиката и поддръжката.
През последните три десетилетия британският въздушен компонент за възпиране бе напълно съкратен, оставяйки Лондон да разчита единствено на четирите си атомни подводници от клас Vanguard, оборудвани с американски балистични ракети Trident II D5. Франция, от своя страна, поддържа двукомпонентна структура: морски компонент с подводници клас Le Triomphant (въоръжени с M51) и въздушен компонент, разчитащ на крилати ракети ASMP-A (и новите модификации ASMP-R), носени от изтребители Rafale B.
При ученията „Руми“ се твърди, че френските тактически носители са действали в тясна координация с британски разузнавателни, зареждащи и съпътстващи въздушни платформи. Британските изтребители Eurofighter Typhoon и презареждащите самолети A330 MRTT Voyager са осигурили необходимия въздушен коридор и логистичен ресурс за симулираните френски ударни групи. Подобен тип профил на полета показва, че въпреки формалната независимост на британската ядрена политика, оперативната инфраструктура на Кралските военновъздушни сили веднага може да бъде интегрирана във френски въздушен ядрен транзит.
