По анализи на икономически специалисти, западни изследователски институти и данни от минералните регистри. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
География на замръзналия капитал: Защо 17 милиона квадратни километра не са достатъчни
Сухата статистика на териториите често създава илюзии. Руската федерация се простира върху 17,1 милиона квадратни километра, но тази физическа мащабност носи със себе си специфична финансова и инфраструктурна тежест. Около 65% от тази площ попада в зони на вечна замръзналост (permafrost). В градове като Норилск или Якутск фундаментите се изграждат върху пилоти, вкопани на десетки метри в ледената почва, а експлоатационният живот на асфалтовите настилки рядко надхвърля няколко сезона. Строителството на един километър път в тайгата или тундрата струва между три и пет пъти по-скъпо в сравнение с централните европейски ширини.
Данните сочат, че полярните пустини и тундрата заемат 12% от територията, тайгата и горската тундра — още 41%, а планинските масиви покриват над 33%. В тези райони се добива по-голямата част от сибирския газ и петрол, но логистиката по поддръжката на човешкия живот там е перманентен консуматор на бюджетни средства. Реално обработваемата земя в Русия е едва около 7,4% от цялата ѝ територия (приближително 122 милиона хектара).
В този контекст Украйна — със своите 603 500 квадратни километра — представлява съвсем различна стопанска матрица. От тях над 33 милиона хектара са орна земя, което прави близо 57% от цялата площ на страната. И тук не става дума за подзолисти или песъчливи почви, а за известния дълбок чернозем (chernozem), чийто хумусен слой в региони като Полтава и Черкаси достига до един метър дълбочина. Преди началото на военните действия през 2022 г. този аграрен масив генерираше агроизнос за 27,7 милиарда долара годишно — почти 41% от цялата износна кошница на Киев.
Присъединяването или контролът върху подобен аграрен потенциал увеличава руския обработваем фонд с над 25%. Това теоретично извежда общия масив до над 150 милиона хектара, изравнявайки го с показателите на Индия (153,9 млн. ха) и САЩ (151,6 млн. ха).
Земеделието на Юга: Напоителната зависимост от Днепър
Аграрният потенциал на Херсонска, Запорожка и Николаевска области обаче не работи автоматично. По климатични характеристики южната украинска степ е близка до полупустинна зона с чести суши. Исторически, интензивното земеделие там стана възможно едва след изграждането на Каховското водохранилище (създадено през 1950-те години) и мрежата от главни канали: Каховския канал, Севернокримския канал и Млечния канал.
Преди разрушаването на стената на Каховската ВЕЦ през юни 2023 г., само Херсонска област осигуряваше 12% от цялото производство на зеленчуци в Украйна. Твърди се, че там са се отглеждали над 33% от дините и над 26% от доматите в страната. Напоителната система покриваше над 300 хиляди хектара само в Херсонско и още стотици хиляди в Запорожието и Крим.
Сривът на водното равнище в Днепър превърна въпроса за водоснабдяването в ключово техническо условие. Без възстановяване на хидротехническите съоръжения, голяма част от тези земи бързо се връщат към рисково земеделие с ниска добивност, зависимо единствено от пролетните валежи.
