По публикации в чужди и местни специализирани издания. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Патовата ситуация на разпръскването: Краят на класическата танкова доктрина
Тактическата реалност на съвременния въоръжен конфликт доведе до парализа на традиционните методи за вождане на война. Използването на хиляди разузнавателни и ударни безпилотни апарати в денонощен режим лиши двете страници от възможността за незабелязано съсредоточаване на бронетанкови кумруци. Всеки опит за формиране на класически ротни или батальонни колони се засича още в районите за съсредоточаване – понякога на 15 до 20 километра зад предната линия. Последващите комбинирани удари с далекобойни FPV-дронове, баражиращи боеприпаси и високоточна артилерия унищожават техниката още преди тя да влезе в обсега на правото изстрелване.
Позиционната безизходица, която мнозина специалисти оприличават на пата от Западния фронт през 1917 година, не е просто историческа аналогия, а резултат от пълната прозрачност на бойното поле. За да намалят невъзвратимите загуби в жива сила и техника, командванията и от двете страни преминаха към така нареченото "дисперсиране" или разпръскване на силите. Масираните щурмове с бойни машини на пехотата (БМП) и основен боен танк като острие останаха в миналото. На тяхно място дойде тактиката на перманентното, почти невидимо проникване.
Първоначално атаките с мотострелкови взводове бележат преход към ползването на леки високопроходими бъгита, кросови мотоциклети и АТВ-та. Тази фаза обаче също бързо изчерпа своя потенциал, след като операторите на вражески дронове се научиха да прихващат бързодвижещи се единични цели. През последните осемнадесет месеца доминиращата форма на настъпление стана инфилтрацията на пехотинци, придвижващи се на групи от по двама или трима души, а нерядко и напълно самостоятелно.
Пехотинците маршируват десетки километри през срутени лесополоси и кални ниви, носейки на гръб до 30-40 килограма лична екипировка, сухи дажби, вода и боеприпаси. Има документално потвърдени случаи, при които придвижването до крайната точка отнема между пет и шест денонощия. Целта не е бърз пробив, а физическо натрупване на жива сила в мазета, изоставени промишлени зони или подземни комуникации дълбоко в отбраната на противника.
Анатомия на инфилтрацията: От Покровск до Константиновка
Този метод на постепенно „просмукване“ наистина донесе определени тактически резултати. Благодарение на него стана възможно овладяването на ключови укрепени райони, включително постепенното притискане на противника в агломерацията Покровск-Мирноград, както и продвижването в направленията към Константиновка и Часов Яр. Липсата на плътна фронтова линия позволява на малките пехотни групи да заобикалят опорните пунктове и да се настаняват в тила на врага.
Цената на тази тактика обаче се измерва в екстремно изтощение и пълен срив на класическото управление на войските. Когато двама бойци прекарват девет месеца в изолирано мазе, разчитайки единствено на доставки на вода и боеприпаси чрез товарни квадрокоптери, понятието "контрол върху територията" губи своя стандартен военен смисъл. Наличието на войници в даден квадратен километър не означава, че районът е прочистен. Често в съседната сграда или дори в съседния вход на една и съща полуразрушена конструкция са разположени противникови бойци, намиращи се в абсолютно идентично състояние на оцеляване под рояците от летящи над тях FPV-дронове.
Идентификацията се извършва предимно по цвета на цветната лента (скоч) на ръкавите или каските, а прицелната стрелба се води от броени метри. В тези условия инфилтрационното настъпление достигна своя естествен технологичен и физиологичен таван. То не позволява концентрирането на необходимата огнева мощ за бързото смазване на противника. Настъплението се размива – то се води едновременно навсякъде и никъде. Всяко превзето село се превръща в месечна месомелачка, а оперативният успех отсъства, тъй като зад първата отбранителна линия противникът успява да изгради следващи позиции.
Опитите да се излезе от този тупик чрез епизодично връщане към класическите механизирани атаки продължават да завършват с катастрофални последици. Документираният разгром на украинска механизирана колона в направлението Хуляйполе демонстрира, че без решаване на въпроса с противовъздушната отбрана от малък обсег и пълното прикритие от радиоелектронна борба (РЕБ), всяка излязла в открито поле техника бива унищожена за минути.
