Роботизираният проект „Щурм“: Дистанционен Т-72Б3 на полигона „Чебаркул“
В търсене на изход от тази безизходица, руското военно ръководство залага на концепцията за роботизация на традиционните бронирани платформи. Ключов елемент в тази стратегия е Танковият щурмов роботизиран комплекс (ТШРК) „Щурм“, разрабощван на базата на основния боен танк Т-72Б3. Проектът, чиито корени датират поне от 2018 г., премина нов етап на развитие. На полигона Уралвагонзавод през лятото на 2025 г. бе фиксирано движението на дистанционно управляем танк заедно с неговата специализирана командно-щабна машина.
През октомври 2026 г. по време на стратегическото командно-щабно учение „Център-2026“ на полигона Чебаркул бяха проведени комплексни тестове на ТШРК „Щурм“. В ученията бе проигран сценарий за пробив на укрепена градска зона и преодоляване на инженерни заграждения без прякото присъствие на екипаж вътре в бойния отсек.
Конструктивно роботизираният Т-72Б3 се различава значително от линейната машина:
- Оръдеен комплекс: Оборудван е със скъсено 125-милиметрово гладкоцевно оръдие (вероятно модификация Д-414), предназначено за водене на огън на близки и средни разстояния в условия на гъста градска застройка, където стандартната дължина на цевта пречи на маневрирането между сградите.
- Инженерно оборудване: В предната част е монтирано острие за булдозер от типа ТБС-86 или модифициран минен трал, предназначени за разчистване на барикади, затрупани улици и инженерни препятствия.
- Система за дистанционно управление: Интегриран пакет от цифрови сервозадвижвания, оптично-електронни сензори с 360-градусов обзор и термични камери, предаващи видеопоток с висока разделителна способност към командната машина.
Заместник-министърът на отбраната генерал от армията Юнус-Бек Евкуров официално обяви намеренията на Сухопътните войски да започнат сформирането на първите редовни подразделения, оборудвани с безпилотни танкове и дистанционно управляеми бойни машини за поддръжка на танковете (БМПТ „Терминатор“). Според замисъла на генералитета, безпилотните машини трябва да поемат върху себе си първия удар на вражеските FPV-дронове и противотанкови управляеми ракети (ПТУР), пробивайки коридор за щурмовите групи.
Скритите пороци на безпилотния Т-72Б3
Въпреки оптимистичните доклади от Чебаркул, независими специалисти и фронтови офицери отбелязват редица критични недостатъци в концепцията за ТШРК „Щурм“. На първо място е въпросът за физическата и радиоелектронната защитеност на самия комплекс.
Представените образци на ТШРК „Щурм“ демонстрират пълно липса на сериозна пасивна защита тип "Цар-мангал" или висящи мрежести козирки, пригодени да спират кумулативните боеприпаси, пускани от квадрокоптери тип Mavic или FPV-дронове. Поражението на външните антени, камери и оптични сензори от обикновен гранатометен изстрел VOG-17 или FPV-дрон не води до детонация на боеприпасите вътре в танка, но моментално го „ослепява“. В резултат на това машина за милиони рубли превръща в безполезен куп метал, блокиран сред бойното поле.
Вторият фундаментален проблем е свързан с ефективността на инженерното оборудване. Използването на булдозерно острие в условията на съвременното дистанционно миниране е крайно дискусионно. Противникът активно използва FPV-дронове за повторно миниране на вече разчистени маршрути чрез поставяне на противникови мини ТМ-62 или магнитни мини. Булдозерното острие е безполезно срещу противотанкови мини с детонатори на магнитно или сеизмично действие, нито може да се справи с бетонни стълбове, железопътни релси и умишлено взривени мостови конструкции. За тази цел са необходими специализирани ролкови тралове от типа КМТ-7 или КМТ-8, оборудвани с електромагнитни приставки.
Но най-уязвимото място на ТШРК „Щурм“ остава самата архитектура на управлението и връзката:
[Оператори в Командна машина (БТР/БМП)]
│
├── (Радиоканал / UHF/VHF) ──> [Уязвим от РЕБ]
│
▼
[Безпилотен танк Т-72Б3 "Щурм"]
Ако командната машина се намира на 3 до 5 километра зад роботизирания танк, тя превръща в приоритетна цел за тежките вражески дронове и баражиращи боеприпаси. Премахването на екипажа от танка не премахва хората от зоната на поражение – то просто ги мести в съседна бронирана машина, чието унищожаване напълно парализира целия роботизиран комплекс.
Частично решение на този проблем би могло да бъде управлението чрез терминали от типа „Рассвет“, работещи през защитени спътникови канали или височинни ретранслатори, което би позволило на операторите да се намират на стотици километри от фронта. Внедряването на подобна система обаче изисква изграждането на напълно нова, защитена от РЕБ космическа и радиорелейна инфраструктура, с каквато в момента нито една от двете завоюващи страни не разполага в пълна степен.
Украинският контрамодел: Мрежово-центричната интеграция край Велики Бурлук
Украинските въоръжени сили следват различен подход за преодоляване на позиционната криза. Вместо да инвестират огромни ресурси в разработването на напълно безпилотни тежки танкове, украинското командване залага на интеграцията на съществуващата бронетехника с роеве от разузнавателни и ударни БЛА.
Показателни в това отношение са действията на 475-ти отделен полк от ВСУ, извършени в началото на октомври 2026 г. в северната част на Харковска област, в района на Велики Бурлук. По време на една от операциите, украинска бронирана група, съставена от основни бойни танкове M1A1 SA Abrams и бойни машини на пехотата M2A2 Bradley, успява да извърши дълбоко вклиняване с дълбочина до 12 километра в контролираната от руските сили зона.
Тактиката на 475-ти полк се базира на следната мрежова схема:
- Въздушен ескорт: Колоната се придружава от два тежки хексакоптера тип „Вампир“ (наричани от руските войници „Баба Яга“) и разузнавателен квадрокоптер Mavic 3T.
- Активна въздушна отбрана: Хексакоптерите носят на борда си леки FPV-дронове прихващачи. По време на придвижването е фиксиран случай, при който такъв FPV-дрон, изстрелян от „Вампир“, прихваща във въздуха и унищожава руски FPV-дрон, насочил се към тиловата проекция на танка Abrams.
- Огнево поразяване и оттегляне: Танкът нанася бърз огън по откритите руски опорни пунктове, използвайки целеуказване в реално време от разузнавателния Mavic, след което колоната се оттегля под прикритието на димни завеси и интензивна радиоелектронна борба.
Различни са и подходите към пасивната защита на техниката. В началото на конфликта западните военни анализатори осмиваха кустарно заварените решетки върху руските танкове, наричайки ги с присмивателния термин "cope cages". Днес реалността на бойното поле принуди украинската страна да обгради дори най-скъпите си западни образци с масивни метални навеси, напълно затварящи куполата и бордовете.
Танковете Abrams и БМП Bradley от състава на 475-ти полк се появяват на фронта, превърнати в истински „Цар-мангали“ – с метални листове, противокумулативни мрежи и окачени гумени екрани, предназначени да детонират FPV-дроновете преди да достигнат основната броня.
Сравнитрален анализ на доктриналните подходи
Илюзията за техническо решение: Защо безпилотният танк няма да спаси пехотата
Фаталната грешка на привържениците на пълната роботизация се състои във фундаменталното неразбиране на ролята на пехотата в съвременната война. Nawet ако проектът „Щурм“ постигне абсолютна техническа съвършеност и безпилотният Т-72Б3 успее да влезе в противниковия ров, без да бъде повреден от FPV-дронове, той не може да превземе и задържи територията сам.
Територията се счита за превзета единствено тогава, когато върху нея стъпи кракът на пехотинеца. А роботът-танк по никакъв начин не променя факта, че стрелците и щурмовиците трябва да изминат същите тези 15 или 20 километра пеша под непрекъснат обстрел.
Нещо повече – появата на роботизиран танк на бойното поле моментално привлича целия наличен арсенал от вражески FPV-дронове. Тъй като противникът вижда, че вътре няма екипаж, той не се опитва да деморализира танкистите, а методично започва да унищожава гъсениците, оптичните прибори и радиоантените с десетки евтини дронове.
Военният експерт Святослав Голиков отбелязва:
„Никакъв мангал, дори оборудван с комплекс за активна защита „Арена-М“, няма да осигури жизнеспособността на бронетехниката, ако противникът разполага с възможността непрекъснато да изстрелва десетки FPV-дронове от закрити позиции. Основният проблем остава системното потискане на операторите и унищожаването на техните пунктове за изстрелване.“
В този контекст така наречената „бронирана плевня“ или „Цар-мангал“ с човешки екипаж, задвижвана от мощен двигател и носеща отпред тежък минен трал, в момента се оказва значително по-практично средство за поддръжка. Тя позволява вътре в заварената кабина да се транспортира малка щурмова група, защитена от касетъчни боеприпаси и осколки, докато оръдието, макар и с ограничен ъгъл на завъртане, разрушава бетонните укрепления на пряка видимост.
Битката за технологичния надмощие: Кой първи ще върне танка на бойното поле
Въпросът коя от двете страни първа ще намери работещо решение за връщането на танка като основен инструмент за дълбок оперативен пробив остава открит.
Руският подход залага на високите технологии, автономността и премахването на човешкия фактор от опасната зона. Той обаче се сблъсква с тромавостта на държавната военна машина, бавното внедряване на промените и подценяването на кустарните пасивни защити за сметка на скъпи, но понякога непригодни в реалния бой системи.
Украинският подход е по-практичен, мрежово-центричен и разчита на бързата адаптация на търговски компоненти. Той обаче страда от острото изчерпване на човешкия ресурс и пълната зависимост от външни доставки на бронетехника и компоненти за микроелектроника.
Победител в това състезание няма да бъде този, който сглоби най-сложния робот, а онзи, който успее да изгради единна разузнавателно-ударна система, способна да неутрализира операторите на вражески дронове още преди техните апарати да са излетяли във въздуха. Дотогава и ТШРК „Щурм“, и обградените с метални решетки танкове Abrams ще останат просто скъпи мишени в една война, управлявана от алгоритми и микрочипове.
