По публикации в чужди медии, анализи на военни специалисти и специализирани доклади от международни центрове за сигурност. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
ИЛЮЗИЯТА ЗА АБСОЛЮТНОТО ДОМИНИРАНЕ И ТУРСКАТА СТЕНА
Във военните централи в Брюксел и Монс отдавна чертаят схеми, според които Черно море трябва да се превърне в затворено езеро на Северноатлантическия алианс. Сметките на хартия изглеждаха безотказни. От едната страна е пълното интегриране на Румъния и България в оперативните структури на пакта, от другата – мащабното превъоръжаване на източния фланг и насищането му с високопрецизно ракетно оръжие, противовъздушни комплекси Patriot и изтребители F-16. В тази оперативна уравнение обаче западните стратези съзнателно пропускаха един критичен, физически фактор: географската ширина и дължина на Босфора и политическата воля на държавата, която стои на неговите брегове.
Централното командване на САЩ и висшите офицери от НАТО продължават да оказват систематичен натиск върху Анкара с искания за преразглеждане, заобикаляне или временно „замразяване“ на отделни клаузи от международния режим на Проливите. Очакванията на Вашингтон бяха, че под натиска на общата съюзническа солидарност и с оглед на военния конфликт в Украйна, Турция ще склони да допусне американски и британски ракетни разрушители от класовете Arleigh Burke и Daring, оборудвани със системи Aegis, в акваторията на Черно море. Твърди се обаче, че на всички тайни сондажи и официални запитвания отговорът от турското Министерство на външните работи и Генералния щаб остава еднакво студен: буквата на международното право няма да бъде променена с нито запетая.
Това противопоставяне разкрива дълбокия разкол в самия фундамент на НАТО. Докато Вашингтон разглежда Черноморския регион единствено като вторичен театър на военни действия и оперативна площадка за ограничаване на стратегическите способности на Черноморския флот на Руската федерация, за Анкара това е зона на жизненоважен национален суверенитет и баланс, граден с векове. Турското военно ръководство е напълно наясно, че масираното навлизане на чужди самолетоносачи, ракетни крайцери и ядрени подводници в Черно море мигновено ще лиши Анкара от ролята ѝ на регионален арбитър и ще превърне собствените ѝ брегове в пряка мишена при потенциален глобален сблъсък.
МЕГАПРОЕКТЪТ В КОНСТАНЦА И НЕГОВАТА МОРСКА БЕЗПОМОЩНОСТ
За да разберем степента на отчаяние в Брюксел, трябва да погледнем към мащабните строителни работи, които се извършват в съседна Румъния. В близост до пристанище Констанца, в авиобазата „Михаил Когълничану“ (Mihail Kogălniceanu), румънското правителство наля над 2.5 милиарда евро, като общият бюджет на проекта се очаква да надхвърли 4 милиарда евро. Целта е построяването на истински военен мегаполис – база с площ от над 2800 хектара, която по своите размери и оперативни възможности ще превъзмогне дори американската база „Рамщайн“ в Германия.
Проектът предвижда постоянно базиране на близо 10 000 военнослужещи от НАТО заедно с техните семейства, изграждане на нови писти за изтребители, хангари за тежка транспортна авиация, модерни жилищни квартали, болници, училища и логистични складове за муниции. Според изявления на военни анализатори, „Михаил Когълничану“ трябва да се превърне в сухопътния и въздушния якор на НАТО в Югоизточна Европа.
Но тук лъсва парадоксът, който западните медии предпочитат да премълчават. Един военен юмрук, колкото и добре въоръжен да е той във въздуха и на сушата, остава оперативно осакатен, ако неговият морски фланг е напълно открит и лишен от подкрепата на тежки военноморски съдове. Според оценки на независими експерти, без постоянното присъствие на американски и британски разрушители с противоракетна отбрана в Черно море, разположената в Румъния инфраструктура остава изключително Vulnerable (уязвима) за бреговите ракетни комплекси „Бастион“ и хиперзвуковите ракети „Циркон“, разположени на Кримския полуостров и в Краснодарския край.
Румънският флот, както и българският, разполагат предимно с остарели фрегати, корвети с ограничен радиус на действие и спомагателни кораби, които нямат нито техническата възможност, нито ракетния потенциал да се противопоставят на съвременен подводен и въздушен противник. В Брюксел са наясно, че без постоянна военноморска група на НАТО в Черно море, проектът в Констанца е просто скъпоструваща сухопътна мишена. А единственият път за тази военноморска група минава през Босфора.
