Още вечерта на 25-ти почна вайкането на коментатори и социоаналитици. Всички вкупом се обявиха за изненадани от резултатите в президентската надпревара. И през следващите дни продължи гадаенето и търсенето на причината. Затова пък много скоро бе намерен виновникът. Оказа се, че е нашият, за какво ли не обвиняван, народ. Той бил апатичен, не активен в обществения живот, уморен от изборите, дистанциран от политическите партии и едва ли не безразличен за съдбата си. Нашите медийни влъхви имат хирургически изрязано чувство за самокритика и самооценка. Затворили се в рамките на кабинетните си проучвания и надприказването из студията, те не намериха време да излязат по пазарите, да минат из магазините и да се разходят из градовете и селата наоколо, за да подишат въздуха, който дишат обикновените хора. Точно липсата на въпросния чист въздух им докара тяхната кокоша слепота. Нагледно, тоест бе показано, до каква степен те са се отчуждили от болежките на нормалните хора, с какво пренебрежение те ги използват само като социоединици в своите изследвания, без дори да се постараят да поразширят тестовете и бръкнат в душите на нашенци.
А иначе, както казваше Дончо Цончев, „аритметиката е проста“. Бях наел един работник да ми оправя градината, циганин от тези обаче, които си изкарват хляба с труд. Той свърши набързо работата пъргаво и качествено, а след това, когато, както му е редът, седнахме да се почерпим, ме запита: „Бе, бате, тоя Радев защо така лъже? Може ли такова нещо? Ние, дето гласувахме за него, гледаме сега за нас нищо… Цените високи, парите малко, бензинът скъп.. Какво става тука?“ Слушах след това и „анализът“, направен на ход от министър-председателя за онова, което се е случи на първи тур, заедно с неговия призив към хората да се ориентират на втория тур. Отвсякъде погледнато това си беше чиста предизборна агитация, която не се наемам да съдя в каква степен е разрешена и в каква не е, но предизвика естествено овикванията от страна на опозицията. Радев сведе избора до дилемата „за война или мир“ и като фокусник прехвърли проблемите извън нашите граници. Но забрави за моя циганин.
Подобни призиви не само не дават адекватни обяснения на резултатите, а и са доста далеч от причините, които предизвикаха, нека да го кажем директно, провала на Йотова на първия тур. Не беше само вялата кампания на президентската двойка, която бе водена вероятно от самочувствието, че няма кой да ги стигне и в тая връзка няма кой знае какво да се прави. Ако поразровим родните почви, няма да е трудно да намерим, къде е зарито кучето, къде е истината за резултата, който имаме налице.
Това че подкрепата за Гюров беше поръчана и изцяло построена на европолитическа основа и гарнирана с антиамерикански настроения, което бяха камъни в градината на Радев и само донякъде на Йотова, направи възможно от убеденост или по- скоро от не май къде, тяхната двойка да си вземат предопределените им гласове. Не съм социолог, но смятам, че при тях това е всичко, едва ли повече биха получили от своя си електорат. Нататък трябва да се надяват на онези, с които ще се спазарят, ако трябва ще си платят, ако трябва ще чакат да натиснат копчетата откъм Брюксел.
При Йотова обаче нещата са съвсем различни. Колкото и да се стараеше, тя нямаше как да се измъкне от сянката на Радев , нямаше как тя да не разчита преди всичко на Прогресивна България и в известна степен на останалото от БСП. Тук някои моменти в първоначалните ходове на правителството на Радев започнаха да дават тревожни сигнали още преди месеци. Външнополитическите фалове с въпросните декларации, свеждането на борбата с олигархията до преследване на едно единствено лице, назначаването на хора с провокативен имидж на отговорни места, с минало от пребиваването си в предишни правителства и в предишни партии, всичко това подсказа, че нещо не е в ред в самолета на Радев. Присъствах на среща с определения за регионален координатор по конструиране на новата партия. След като търпеливо изслушахме наученото заявление за целите и задачите, от залата заедно с декларираната подкрепа за начинанието започнаха да му задават въпроси. Един от присъстващите, известен в града ни с политическата си експертиза директно му зададе един доста невъзпитан, но важен въпрос. Имат ли той или неговите сътрудници познания или поне представа за науката партийно строителство? Младият активист на Прогресивна България се стъписа и не успя да измисли друго, освен да каже, че той лично, а и останалите нямат никаква идея за какво става реч. От залата му подсказаха, че има достатъчно научни специалисти в областта и хора с практически опит, че е редно да се проведе обучение на актива им, за да знаят с какво да се заемат, да привлекат, ако им е нужно, консултантски екип, За да отидат, както се казва, сред масите и да строят тази партия без да допускат грешки. Оттогава - нито дума по този въпрос. Бих благодарил на всеки, който да ми подскаже, дали някъде в медиите някой от Прогресивна България е съобщил, докъде са стигнали работите с построяването на партията на Радев, да не говорим, че още не се чуло нито за програмен партиен документ, не само за декларации за намерения, а нещо като оня документ-призрак, дето едно време шарил из Европа. Не стана известно и нещо за идеологията на тая партия, каква ще е, кого ще защитава всъщност и срещу кого ще се бори. В края на краищата това, че Прогресивна България срещна президентските избори без партийни структури, без партиен апарат, който мобилизиран да застане зад избраната кандидатура, се видя, до какво доведе.
Нещо друго се случи, което, дано не е умишлено скроено, защото изглежда от всякъде като чиста провокация. Ако не е било обмислено, то навява на много тъжни размишления за състоянието на специалните ни служби, на МВР и умението на управляващите начело с премиера да ги използват при вземането на важни решения. Моят началник, вече ветеран, често повтаря, че не е беда да не знаят, а е беда, че не питат. Както и да е. Та бедата, която буквално се стовари върху президентската двойка, бяха предприетите действия на МВР по отношение на общините с турско население. Обсъждахме с колегите ситуацията и просто не ни се вярваше, че до такава степен некомпетентността се е настанила в службите. Питахме се въпросната сутрин, въпреки че знаехме, че няма да получим отговор, кой даде този, бих казал идиотски, но не ми е удобно, съвет на премиера ни да разпореди на вътрешния министър да започне месец преди изборите арестуване на компрометирани и корумпирани кметове по селата с преобладащо население от турски произход, намиращо се едва ли не под феодалното господство на въпросния единствен олигарх в България. Който обаче, кой знае защо, нито го арестуват, нито нещо му става - ходи си свободен, приказва си каквото иска, срещу когото иска и както иска и никой не смее да го бутне с пръст. Нима е нямало достатъчна оперативна, аналитична информация за това, каква би могла да бъде обществената реакция по тези места, естествена или предизвикана, и как тя би могло да се отрази на изборите? Отговорът се видя по време на изборите. Както и да го погледне човек, това без съмнение си беше фатален ход, да тръгнеш на избори, като се лишиш от гласоподаватели, които могат да ти гарантират важни проценти в надпреварата.
Понеже става въпрос за действия на МВР и Прокуратурата, проблемът не е толкова политически дори, а е по-скоро професионално-оперативен и касае най-вече определянето на момента за провеждане на тази акция. Което пък сочи безспорно професионалната некадърност на ръководството на МВР. Същото нагледно потвърди със своето изявление лично нашият самоуверен министър на вътрешните работи. Без да му мисли, той, както казват младите, „се изцепи“, че това са най-демократичните избори от проведените досега. Известният международен аналитик Калоян Паргов – апропо, от щаба на Йотова - от движение го „финтира“ като му обясни като на първокласник в политиката, че всички избори досега са демократично проведени, след като Конституционния съд ги е признал за легитимни. Лошото е в друго, твърденията на Дерменджиев, че изборите са минали много спокойно, че всичко е било наред, че нямало купуване на гласове, които са просто приказки за наивници. Номерът му мина, защото нямаше „мисирка“, която да не се бои, че ще я блъснат, и да го запита, разчитайки, че е юрист, нима не е престъпление да накараш, дори да принудиш хората да не гласуват, да ги заплашиш така, че те да не участват в изборите, дори да блокираш работата на съответните комисии по места. А става въпрос не само за отделно село или община, а за почти 1/4 от България. И след като е повече от ясно, че това е престъпление, защо не тръгва дейният ни министър със същия хъс да търси виновниците. Всичкото това обаче без съмнение повлия на резултата на Йотова.
Има и още нещо. В една предишна статия си позволих като лош предвестник на бедата да кажа, че проблемът с цените в България може да се окаже фатален за правителството, може да доведе и до падане на правителството. Повече от 2/3 от електората, който даде от цялото си сърце доверие на премиера и на неговата политическа сила са хора, които се надяваха, че след смяната на еврото той ще направи нужното те да понесат трудностите сравнително по-леко. Шумотевицата по многото проверки на веригите доведе до това, че цените си хвърчат спокойно нагоре, а заплатите не мърдат. И не става въпрос само за доматите, сиренето и бензина, а и за тока, за услугите, за парите за лечение и така нататък. Тези обикновените хора смятаха, че Радев е един от тях и му вярваха. Постепенно обаче започнаха да се замислят, какво се случва. И това не е само моят приятел, циганинът. Такива размишления накараха много от тях просто да не отидат да гласуват, защото не знаят какво ги чака оттук нататък. А това, че им обещава, че няма да има война и ще има мир, за тях е имагинерна даденост, защото нито мирът, нито войната зависи от нашия премиер или от нашето правителство, но животът ни в момента си е негова отговорност. Така че това гласуване трябва и той да си го поеме на сметката.
Ако ще трябва нещо да се обещава за втория тур, вече явно ще е с, меко казано, повишено внимание. Жълтият флаг е вдигнат и това посочиха резултатите от първия вот.
