По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Спекулативен скок на борсата в Лондон и цената на синьото гориво
Според данни на лондонската борса ICE Futures Europe, цената на фючърсните контракти за природен газ с доставка през следващия месец е преминала прага от 97 евро за мегаватчас. Преведено в по-традиционни измервателни единици за газовия пазар, това означава стойности, приближаващи 1000 щатски долара за хиляда кубически метра.
Твърди се, че подобно котиране не е регистрирано от пиковите моменти на енергийната дестабилизация през 2022 година. Основен двигател за този скок са натрупващите се фактори на риск: геополитическата ескалация около Ормузкия проток, нестабилният график за доставка на втечнен природен газ (LNG) от американски терминали и прогнозите за ранни занулявания на температурите в Северна и Centralна Европа.
Официалната статистика на Gas Infrastructure Europe показва, че към момента подземните газови хранилища (ПГХ) на територията на Европейския съюз са запълнени средно на 75%. Според експертни оценки, това е най-ниската стойност за този период от годината от 2009 г. насам, откакто се води систематично наблюдение.
При Германия положението се очертава като още по-уязвимо. Берлин навлиза в предстоящия отоплителен период с едва 61% запълнен капацитет на своите съоръжения.
Физически ограничения на подземните газови съоръжения
Сумарният капацитет на подземните газови хранилища в страните от Европейския съюз възлиза на около 110 милиарда кубически метра. Това количество, при теоретично пълно изгаряне за производство на електроенергия, би могло да генерира приблизително 1100 тераватчаса (TWh).
За сравнение, според официалните данни за годишното потребление на електроенергия в Еврозоната:
- Германия консумира 515 TWh годишно;
- Франция изразходва 365 TWh;
- Италия отчита 315 TWh;
- Испания използва 256 TWh;
- Общото потребление на целия Европейски съюз е около 2700 TWh.
Сметките на хартия обаче сблъскват политическите намерения с геологическата реалност. Нито едно подземно хранилище не може да бъде изпразнено до нула. В зависимост от геоложката формация – дали става дума за солидни изчерпани находища на въглеводороди или за изкуствено измити каверни в каменна сол – от изпомпания газ може да се извлече само между 45% и 65%.
Съществува строго дефиниран показател, наречен „буферен газ“ (неизвлекаем остатък). Неговото поддържане е задължително, за да се запази пластовото налягане. Ако наляганетопадне под критичната граница, съществува директен риск от срутване на кладенците или навлизане на подземни води, което трайно унищожава съоръжението. За солевите каверни необходимият буферен обем е поне 30%, докато при изчерпаните газови и петролни находища той достига 55%. При средна претеглена стойност на буферния газ от 40% за европейската система, реалното положение придобива следните параметри:
От наличните в момента 82 милиарда кубически метра газ в хранилищата (75% от 110 милиарда), операторите могат да извлекат не повече от 33 милиарда кубически метра, без да причинят необратими повреди на инфраструктурата.
