По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Инфраструктурният разлом: Когато геополитиката взриви математиката на тръбите
Физическото унищожаване на газопроводите „Северен поток 1“ и „Северен поток 2“ през септември 2022 г. в близост до остров Борнхолм не просто прекъсна тръбите по дъното на Балтийско море. Това бе административен и технически акт на демонтаж на цялата европейска енергийна архитектура, градена от 70-те години на миналия век — от епохата на сделката „газ срещу тръби“ между Западна Германия и СССР. По данни на независими енергийни анализатори, годишният капацитет от 110 милиарда кубически метра евтин тръбопроводен газ изчезна от европейския баланс за часове.
Според публикувани оценки на индустриалния сектор, последвалите загуби за германския гигант Uniper и френската Engie не се измерват просто с отписване на милиардни активи. Те маркираха края на дългосрочното планиране. Замяната на тръбопроводните обеми със спотов втечнен природен газ (LNG) от САЩ и Катар прехвърли ценообразуването от формули, вързани за петролния индекс, към силно волатилните нива на нидерландския хъб TTF.
Природният газ не е обикновена стока — той изисква физическа инфраструктура. Не можеш да пренасочиш компресорна станция "Славянская" за една нощ. Опитите за механично отстраняване на първия по запаси (над 47 трилиона кубически метра) и втори по добив световен играч от европейския пазар доведоха до пазарен смук. Всяко изкуствено ограничаване на предлагането при стабилно световно търсене физически тласка цените нагоре. А после ги срива, когато европейските хранилища се напълнят на астрономически цени и индустриалните предприятия просто спрат работа.
Деиндустриализацията на Европа и ренесансът на въглищата
Според разпространени икономически доклади, германският химически концерн BASF съкрати производството си в завода в Лудвигсхафен и пренасочи основните си инвестиции към Китай — именно поради драстичното увеличение на разходите за енергия и суровини. Метанът за химическата промишленост не е гориво, той е суровица за торове, полимери и фармацевтика. Когато цената му скочи четирикратно спрямо американските нива, европейското производство загуби конкурентоспособност.
И тук изплува фундаменталното противоречие на брюкселската бюрокрация. В продължение на десетилетие Европейският съюз налагаше Схемата за търговия с емисии (ETS) и принуждаваше държавите от Източна и Централна Европа да затварят въглищните си централи. По оценки на наблюдатели, веднага след спирането на основните руски газови потоци, същата тази Европа отвори отново ТЕЦ-овете на кафяви въглища. В Германия бе удължен животът на блокове в централите "Neurath" и "Jänschwalde".
Това не е ли двойна морална система? Забраняваш на развиващите се страни да използват евтини въглища под предлог спасяване на планетата, а когато собственият ти енергиен баланс рухне заради политически санкции, започваш да гориш най-мръсните лигнити. Световният газов пазар видя този двойен стандарт. И реакцията на държавите от Глобалния Юг бе светкавична.
