Зловещите изстъпления на фашизма в Украйна, мотивиран и подпомаган от „демократична Европа“ като ново проявление на уж разгромения през 1945 хитлеристки фашизъм, ме накараха да се върна към статия, която написах преди 43 години. С нея се опитвах да разсъждавам около една странно изглеждаща в онези години апология на фашизма, представен като хуманен режим.
Статията бе провокирана от касовия батален английски филм „Бягство към победата“ от началото на Осемдесетте (произведен през 1981, прожектиран у нас през 1983).
В основата на сюжета е събитие през Втората световна война. Футболен мач в Париж между отбора от военнопленици американци и англичани и германски военен тим.
Очакванията ми като зрител бяха, че филмът ще покаже драматична спортна схватка на пленници от антихитлеристката коалиция, дръзнали да се изправят срещу войници на Третия Райх. Така поне проличаваше от рекламните съобщения по информационните средства.
Но както всички зрители, така и аз не вид яхме нищо подобно!
От екрана цъфтеше и звънтеше едно невероятно красиво и пленяващо зрителя празнично представление. Изпипано със завиден холивудски професионализъм.
Пропагандната сила нарастваше поради участието на най-известните световни футболисти от онова време воглаве с живата легенда Пеле. Както и звездата Силвестър Сталоун в главната роля на американски офицер, захванал се да организира бягство на пленниците.
Той поема риска да избяга от пленническия лагер с цел да се свърже с френската Съпротива и да потърси нейната помощ. Дейците на Съпротивата приемат идеята с радост, защото очакват избягалите пленници де повишат бойната ефективност на техните отряди.
Младият капитан се връща в лагера(!?) решен да доведе до успешен край масовото бягство.
Хитлеристкият комендант не скрива своята радост, защото му се отваря възможност да отмени задължителните твърди мерки спрямо пленниците заради бягството на един от тях.
Междувременно, за прикритие на подготвяното бягство, пленниците приемат идеята да се организира футболен мач между тях и отбор от германски войници и офицери. Даже бойците на Съпротивата прокопават тунел до съблекалнята на пленниците, през който да ги изведат на свобода.
В хода на подготовката на мача, обаче, събитията се развиват тъй, че пленниците решават да се откажат от подготвеното бягство в името на победата над хитлеристкия тим.
По-нататъшния развой на филма показва, че са постъпили разумно. В полза за зрителите.
ЗАЩОТО ТЕ БИВАТ ДАРЕНИ С ДИНАМИЧНО ШОУ ОТ ФУТБОЛНИ ВИРТУОЗИ!
Препълненият огромен стадион наблюдава с викове и аплаузи зрелище, достойно да се сравни с очарованието на музиката и „Танца със саби“ от балета „Гаяне“ на Арам Хачатурян или с изумителните песни и хореографските извивки в операта „Кармина бурана“ на Карл Орф.
На излизане попаднах сред младежи, които коментираха финтовете на футболните любимци.
На въпроса ми дали филмът им е харесъл, общият отговор бе възклицание: „СУПЕР!“.
Почувствах се като поразен от токов удар. Още същата вечер нахвърлях бликналата идея. След два-три дни статията излезе (в. „Народна армия“, 16.04.1983, гарнирана с името ми на автор).
С изненада установих, че се получи неочакван ефект. Филмът като че ли изчезна.
Очевидно някой в идеологическите служби ще да се е престарал. По-подходящо би било прожекциите да продължат. А едновременно да се показват коментари за филма в масовите медии.
Наблюдавайки днешните измерения на фашизма мисля, че неговата идеология не е умирала.
А може би „демократичният Запад“, който ни се представяше за мечтано убежище от социалистическата „диктатура“, не е преставал да бъде прикрит привърженик на фашизма.
Иначе едва ли е възможно да се посочи разумно обяснение на реализирането на тази скъпа художествена творба в прослава на фашизма, с бюджет 12 млн щ.д. и приход от целия свят 28 млн.*
За разлика от началото на Осемдесетте години, характерно за днешната обстановка е, че Колективният Запад сякаш не крие своите фашистки методи на управление.
Може да се каже, че мощна демонстрация в тази посока представлява аплодирането със ставане на крака в Канадския парламент на „героя на Канада“ и „героя на Украйна“ - 98-годишния хитлеристки украински нацист Ярослав Хунка (22.09.2023) ветеран от Първа Украинска есесовска дивизия „Галиция“, представен пред канадските депутати лично от президента на Украйна Зеленски.
Последвалият грандиозен скандал не ще да е повлиял на властите в Канада и европейския „демократичен Запад“. Великобритания, Германия, Франция и други държави от НАТО и Евросъюза продължават да подкрепят режима на Зеленски със стотици милиарди долари за тактическо и стратегическо въоръжение и материални активи с едничката цел ескалиране на войната с Русия...
Днешната фактическа реалност ме кара да мисля, че по всяка вероятност човечеството ще да е проспало 40-годишния период от очевидно недоловеното начало на възраждането на фашизма в Европа през Осемдесетте години, за да се стигне до днешния момент, когато фашизмът марширува с бойна стъпка в европейски парламенти и правителства.
Сякаш в потвърждение на това могат да послужат мерките на властите във Франция за въвеждане на „вечерен час“, та даже и евентуално „извънредно положение“, като отчаян опит да овладеят залялата страната мирна протестна вълна и провокативните разрушителни изстъпления. Не е ли всичко това отговор на неразумната политика на френските власти в стремежа им Русия да бъде победена с подкрепяната от тях милитаризация на Украйна и „санкциите“ срещу „руския агресор“! От което, разбира се, страдат най-много народните маси във Франция, Европа и света.
Изглежда, по тази причина може да се види как десетки хиляди мирно протестиращи млади хора шестват из парижките улици и пеят „Катюша“, танцувайки в ритъма на песента.
Надявам се читателите да не ме съдят строго, загдето се осмелявам да представя на вниманието им почти пълния текст на онази овехтяла статия. Правя го, защото мисля, че отразените с нея събития и свързаните с тях разсъждения показват може би възраждането на фашизма в Западна Европа, започнало по всяка вероятност от началото на Осемдесетте години. За да наблюдаваме неговото възшествие днес като политика в държави от Колективния Запад.
„ИДЕИ ОТ ЕКРАНА
Хуманен фашизъм? Словосъчетанието звучи напълно абсурдно. Хуманността няма нищо общо с най-омразния политически режим – фашизма. Но като че ли съществуването на подобна съвместимост искат да ни внушат създателите на един касов английски филм, прожектиран отскоро у нас.
На екрана се вижда фашистки лагер във Франция за английски и американски военнопленници, приличащ на заведение за отдих. Военнопленниците са облечени в съвършено нови дрехи, с всички войскови отличителни знаци, добре нахранени и явно отпочинали. В многото свободно време, с което разполагат, могат да се занимават с желана от тях дейност, дори и да спортуват.
Камерата на оператора ни показва коректното и добродушно отношение на коменданта и охраната към военнопленниците. Прощават им се всякакви “лудории”. Дори и прикритото от тях бягство на един пленник.
Като реакция при разкриването на бягството виждаме, вместо очакваните репресии и жестокост,… смях и удивление у коменданта.
Добрият комендант се заема с хуманна задача да организира футболен мач между военнопленниците и фашистката армия.
По настояване на капитана на пленническия отбор, за участие в мача по предварително изготвен лично от него списък са доставени група военнопленници от “източноевропейците”, чийто лагер така и не се разбира къде се намира. Откъде той знае, че хората, които е заявил, са попаднали във фашистки плен?
Не означава ли това, че авторите ни насочват към мисли, допускащи почти цялата “източноевропейска” армия да се намира в плен?
Какви са тези безлични и безнационални “източноевропейци”?
В контраст с англичаните и американците доставените пленници са изнемощели, измъчени, съсипани. Авторите на филма не забравят да ни обяснят контраста. Видите ли, тях германците не ги считали за пленници! Защо? По коя причина? Никакъв отговор.
Нито дори и намек за това, че фашистите считаха за получовеци всички, които не бяха от “арийската”, от “чистокръвната” раса.
В това число влизаха и самите англичани и американци.
Постепенно филмът от антивоенен и антифашистки, за какъвто може би се мъчат да ни го представят неговите автори, прераства в едно пищно зрелище, богато на картини, футболни атракции и добре облечена и весела(?) публика.
Световно известни звезди на днешния футбол правят смешни и жалки противниците от фашисткия отбор.
Единствената хубава проява във филма е, че пленените футболисти се отказват от подготвеното бягство в името на победата над фашисткия отбор.
Но като знаем колко е коректно отношението към тях, те едва ли са се страхували, че може да им се случи нещо лошо, ако действително победят противниците си.
Краят на филма напълно разсейва съмненията и опасенията на публиката.
След равния резултат на мача, представен като поражение за фашистите, публиката нахлува на терена на най-големия парижки стадион, вдига на ръце пленниците и с весели викове ги изнася навън, на свобода.
И,… противно на очакванията, въоръжената охрана не дава нито един изстрел, не се предприемат никакви мерки за потушаване на този явен бунт.
А на финала на филма, за капак на всичко, камерата ни показва усмихнатото, излъчващо благородство лице на организатора на мача – коменданта на лагера.
Той е доволен. Доброто в спорта победи злото в живота и войната. Фашизмът е добър, хуманен.
В потвърждение на това музиката изпълнява симфонични вариации на известен фашистки военен марш.
А къде са петдесетте милиона убити през войната, хилядите разрушени градове и села?
Къде са газовите камери, неизброимите убийства?
Къде е изобщо фашизмът?
Нито следа от всичко това.
Напускайки салона, зрителят съвсем основателно се запитва какво всъщност е гледал.
Антивоенен филм, филм-развлечение или парад на световни футболни звезди?
Невероятният финал най-малко го озадачава.
И той неволно прави аналогия с друг филм, прожектиран преди години, използващ подобен сюжет и третиращ антивоенната и антифашистката тема. Но при него нещата се развиват напълно логично: всички пленени футболисти са зверски избити заради достойния им отпор срещу фашисткия тим, фашистите не се посвеняват да устроят кървава баня и на публиката. Изобщо фашизмът бива представен такъв, какъвто е в действителност – уродлив, безчовечен.
Английският филм нагледно показва как с помощта на масовото изкуство идеолозите и политическите лидери на Запад правят всичко възможно, за да фалшифицират историята, да оневинят злодеянията на фашизма и прикрият ужасите на войната.
Правят се опити да се приспива будното съзнание и бдителността на хората, иска се те да станат глухи за стоновете на жертвите на Бухенвалд, предупреждаващи: “Хора, бдете!”
И това се прави по времето, когато целият прогресивен свят заклеймява изстъпленията на фашистите в Чили, Гватемала, Салвадор, масовите кланета в Ливан.
Когато хората с вълнение следят развоя на делото срещу палача на Лион Клаус Барби, а френският народ още веднъж преживява в спомените си разстрелите, насилието, вледеняващия дъха на човека фашистки марш под Триумфалната арка.“
------------------------------------
* За сведение, най-касовият художествен филм на спортна тема за 2025 е американският „F1.Филмът“, с бюджет 225 млн щ.д. и приходи 616 млн. Ако се отчете натрупаната инфлация на долара за 44 години (1981-2025), възлизаща на около 254%, може да се окаже, че баталноспортният „Бягство към победата“ не е по-малко приходен от развлекателния „F1.Филмът“, та дори и повече.
