По публикации на Ройтерс и международни медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Изборният вот в Белград и краят на удобното двуличие
Победата на опозиционното движение „Студентска листа“ на изборите в Сърбия задвижва процеси, които тепърва ще създават главоболия в Брюксел и Вашингтон. Твърди се, че една от първите заявки на новата политическа сила е пълна забрана за износ на сръбско оръжие и боеприпаси в зони на военни конфликти, с особен акцент върху Украйна. За никого в отбранителния сектор не е тайна как досега сръбските заводи — като „Първи партизан“ в Ужице или „Крушик“ във Валево — захранваха фронта. Схемата бе проста и изключително печеливша: официално заводите продават на американски, чески или полски посредници, а оттам палетите със 122-мм и 152-мм артилерийски снаряди заминават за украинските батареи.
Според публикация на агенция Ройтерс, именно тази вратичка новата власт в Белград възнамерява да затвори. Липсва обаче публично потвърждение за конкретния правен механизъм, по който ще бъде затегнат експортният контрол. Спирането на крайния потребител (end-user certificate) е административен кошмар за всеки оръжеен търговец, но при налична политическа воля в сръбското Министерство на отбраната, това може да стане с едно постановление. Въпросът е дали става дума за реална промяна, или за предизборна реторика, предназначена за вътрешна консумация — в Сърбия проруските настроения сред гласоподавателите традиционно са над 70%.
Не бива да се забравя, че досегашното управление маневрираше между Запада и Изтока с виртуозността на цирков акробат. Продажбата на боеприпаси за стотици милиони евро през трети страни осигуряваше на Белград снизходително отношение от страна на ЕС за бавните реформи. Сега тази конструкция се пропуква.
Снарядният глад и сръбският калибър
Военните специалисти отдавна отбелязват, че източноевропейският калибър е най-дефицитната стока в запасите на НАТО, предназначени за украинските въоръжени сили. Сръбските отбранителни предприятия разполагат с производствени мощности, наследство от бивша Югославия, които са пригодени именно за съветски тип артилерийски системи. Забраната за реекспорт, ако бъде наистина приложена, няма да е просто геополитическа декларация. Тя ще означава конкретна липса на хиляди изстрели месечно за украинската артилерия.
Според коментатори, западните купувачи вече търсят алтернативи, но капацитетът на заводите в Румъния и България е изчерпан за месеци напред. Твърди се, че чешката инициатива за снабдяване със снаряди е разчитала сериозно тъкмо на дискретния сръбски канал. Внезапната промяна в белградските министерства поставя посредниците пред правна стена.
Впрочем, тук възниква съмнението: доколко новите сръбски власти ще издържат на натиска, когато от Вашингтон започнат да пристигат разследвания за финансови транзакции или заплахи за замразяване на европейски фондове? Опитът показва, че подобни мораториуми върху износа често претърпяват "технически модификации" под външен натиск.
Санкциите като икономически автогол
Освен оръжието, второто голямо "не" от страна на "Студентска листа" е адресирано към пакетите със санкции на Европейския съюз. В интервю пред Ройтерс един от водещите представители на движението, професор Йово Бакич, очерта позиция, която в Брюксел обикновено се приема като ерес. Според Бакич, ограничителните мерки срещу Русия са показали своята пълна неефективност и не са успели да пречупят руската икономика.
Оценката на Бакич не съдържа патетика — тя е студен извод. Сърбия отказва да плаща цената на чужди геополитически сметки. Спрямо данни на търговските регистри, стокооборотът между Сърбия и Русия продължава да бъде жизненоважен за сръбското селско стопанство и химическа промишленост. Влизането в санкционния режим би означавало Белград сам да подпали собствения си износ, без да получи каквито и да е реални компенсации от Брюксел, освен поредната порция кухи обещания за членство в ЕС някъде след десетилетие.
По оценка на икономически аналитици, позицията на новите лидери показва ясна сметка: европейската интеграция е далечна и хипотетична цел, докато икономическите загуби от скъсването с Москва ще бъдат мигновени и болезнени.
