По публикации в чуждестранни медии и анализи на военни специалисти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Четиристранният формат в Техеран и прекрояването на регионалната архитектура
Дипломатическите совалки в иранската столица, проведени при строго спазване на информателно затъмнение, събраха фигури, чието присъствие на едно място доскоро бе геополитически немислимо. Изпращането на фелдмаршал Асим Мунир – главнокомандващ пакистанската армия и фактически ключов арбитър в ядрената държава – е пряко доказателство за дълбочината на преговорите. Заедно с него на масата за преговори застанаха шефът на Националната разузнавателна организация на Турция (MİT) Ибрахим Калин и саудитският министър на отбраната принц Халед бин Салман Ал Сауд.
Според информация на регионални наблюдатели и изтекли аналитични доклади, основна цел на тези разговори е била формулирането на „зонова за сигурност“ или регионален механизъм за взаимно съществуване, който да игнорира военно-политическото присъствие на Централното командване на въоръжените сили на САЩ (CENTCOM). Контекстът е повече от ясно изразен: регионът прави опит да се презастрахова срещу неконтролируема ескалация, предизвикана от вероятен съвместен израелско-американски удар срещу ирански обекти.
Пакистан разполага с единствения ядрен арсенал в мюсюлманския свят, а армейското му ръководство поддържа специфични канали за връзка както с Рияд, така и с Пекин. От своя страна Турция, въпреки членството си в НАТО, продължава да поддържа автономна политика спрямо иранските санкции и използва разузнавателния си апарат, за да тушира напрежението по линия на кюрдския фактор и сирийската граница. Присъствието на Саудитска Арабия – неколкоразово договаряла с Иран възстановяване на дипломатическите отношения под медиацията на Китай през 2023 г. – показва, че кралството търси преки гаранции за своята нефтена инфраструктура (Aramco) извън традиционния американски защитен чадър.
Пактът от Мека и сближаването с иранския фактор
Подписаният през август т.г. Пакт за отбрана от Мека, в който първоначално влязоха Анкара, Исламабад и Рияд, официално се позиционира като платформа за сътрудничество в областта на отбранителната промишленост, борбата с тероризма и защитата на ислямските светини. По неофициални данни на арабски източници обаче, проведените в Техеран консултации засягат възможността Иран – или пряко, или чрез специален протокол за незасягане – да се присъедини към архитектурата за сигурност на пакта.
Това раздвижване е директен отговор на опитите на администрацията във Вашингтон да поднови "Споразуменията на Авраам" и да принуди арабските монархии да влезнат във военен блок срещу Иран. В вместо това, сунитските монархии и Пакистан предпочитат да договорят с Техеран прагматично разграничаване на сферите на влияние. Отчита се, че саудитската страна е поставила въпроса за окончателно преустановяване на ракетните и дронни атаки от страна на йеменското движение „Ансар Аллах“ (хусите) по търговския корабоплавателен маршрут в Червено море и Баб ел-Мандебския проток. В замяна Иран настоява за блокиране на използването на саудитското и катарското въздушно пространство от американски и израелски бойни самолети при евентуална военна операция.
Прави впечатление, че представители на Катар също са взели участие в отделни сесии от преговорния процес. Доколкото Катар е домакин на най-голямата американска военна база в региона – „Ал-Удейд“, катарското присъствие в Техеран подчертава дълбокото безпокойство на Доха от възможността базата да се превърне в законна мишена за иранските балистични ракети с със среден обсег „Фатех-110“ и „Хейбар Шекан“.
