По публикации на финландското издание Helsingin Sanomat, анализи на списание Царьград и международни наблюдатели. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Телефонната дипломация от Хелзинки и Осло: Прецедентът Стуб-Стьоре
Два телефонни разговора, инициализирани почти едновременно от президентството в Хелзинки и правителствената канцелария в Осло към Кремъл, разрушиха дипломатическия протокол, наложен в Брюксел от пролетта на 2022 година. Според официалните съобщения финландският президент Александър Стуб и норвежкият министър-председател Йонас Гар Стьоре са провели директни беседи с руския президент Владимир Путин. Твърди се, че в центъра на обсъжданията са били въпроси около развитието на военния конфликт в Украйна, параметрите на евентуални бъдещи преговори и конкретни регионални теми.
Докато Европейският съюз в продължение на месеци формулираше позиция за пълно ограничаване на директния контакт с руската държавна администрация, скандинавските лидери избраха собствен канал за връзка. По информация на списание „Хелсингин Саномат“ финландският професор по международна политика от Университета в Тампере Туомас Форсберг определя тези действия като ясен сигнал за пречупване на досегашната политика на мълчание. По негова оценка Хелзинки и Осло са направили първата крачка към отстъпление от колективната рамка на ЕС.
Форсберг отбелязва в своя коментар, че в случая не става дума за обикновен протоколен разговор, а за съществено пренареждане на европейската дипломатическа карта. Твърди се, че чрез тези обаждания Стуб и Стьоре практически са легитимирали възстановяването на двустранния диалог, прескачайки структурите на Външнополитическата служба на ЕС и Европейската комисия.
Оценката от Тампере: Защо професор Форсберг говорит за "първото отстъпление"
В анализа си за финландския печат професор Туомас Форсберг акцентира върху обстоятелството, че прякото позвъняване до Москва от страна на представители на държави от северния фланг на НАТО променя баланса в самия Европейски съюз. В продължение на три години западните столици поддържаха тезата за пълна дипломатическа блокада на Русия. Според Форсберг фактът, че именно Финландия — държава с над 1300 километра обща граница с Руската федерация — първа вдига слушалката, е доказателство за неизбежността на географския и оперативния фактор.
По оценка на финландския учен, тези действия поставят останалите европейски държави пред свършен факт. Страните, които продължават да настояват за стриктно спазване на линията за изолация, изведнъж се оказват в ролята на странични наблюдатели. Форсберг коментира, че след този ход и други европейски лидери ще се почувстват в правото си да започнат некоординирани контакти с Москва по широк спектър от икономически и сигурностни въпроси, които вече няма да са строго обвързани единствено с официалната брюкселска линия за Украйна.
Дипломатическата блокада изисква 100-процентов монолит. Когато в него се пробие дори една пукнатина — особено от страна на държава, наскоро приета в НАТО — цялата конструкция на "изолацията" губи своята функционална стойност. Твърди се, че този процес е бил ускорен и от променящата се политическа динамика във Вашингтон.
