Затова и тази идеология прилепва идеално към празноглавците и посредствените. Тя ги извежда от състоянието им аутсайдери и ги налага начело във властта, дава им самочувствие да управляват и укрепва тяхното безсрамие, когато се провалят. А те неизбежно се провалят, защото на това са осъдени глупавите и посредствените.
Провалят се, защото вярват сляпо в политическите илюзии, а не в разума. Те се подчиняват напълно на илюзията, защото ги освобождава от усилието да мислят. Истината ги затруднява, понеже във всичките й проявления и измерения е непостижима да тях.
Възходът и успехите на капитализма се дължат на качествата, които посочих.
Тези качества обаче не могат вечно да гарантират възход и успехи.
Когато времето се изпразни и движението на обществото рязко се забави, за да е очевидно на голямата част от обществото, че скоро ще спре, се вижда веднага, че думите на либерализма са празни и че той е човеконенавистна идеология, че поощрява посредствеността и ограничава разума.
Това време дойде! И вече започва да определя реда в българското общество, а и в редица държави в Европа. То все още не е осъзнато от обществото като нова реалност, но постепенно започва да се включва в общественото съзнание и формира дори поведението на някои социални групи. Процесът не може да бъде спрян, нито дори забавен. Малко трудно е да бъде ускорен, защото изисква идеология, която да очертае настоящето и бъдещето след осъзнатия край на капитализма. Такава обаче още няма, а и няма и изявени политически субекти и личности, които да работят за този процес.
Но историята дава отчетлива знаци, че процесът е факт и че все повече ще става видим и осезаем.
Такъв знак бях последните избори за президент и вицепрезидент на България.
Тези избори показаха, че либералите по-точно преценяват сегашното състояние на капитализма и поради това са изпаднали в истинска паника. В паниката си те говорят и вършат глупост след глупост и още повече утежняват положението си и го правят безнадеждно. Непремереното им говорене и поведение ги паникьосва още повече и сами предизвикват съдбата да ги наказва и изобличава. През цялата предизборна кампания те плашеха избирателите, че ако изберат Йотова, ще се върне комунизмът и България отново ще бъде сателит на Русия. И че изборите са избор между Изтока и Запада, за Русия или за Европейския съюз.
Тези дилеми в настоящия момент са съвсем невъзможни, а още по-малко зависи от президента предпочитането на едната или другата дилема. Но когато действащи политици и водачи на политически партии и народни представители твърдят подобни глупости, хората трудно могат да бъдат убеждаване, че други са целите на кандидатите и съвсем различни са стремежите на държавата ни.
Така за избирателите тези избори станаха избори за близкото геополитическо и вътрешно политическо бъдеще, както и за съдбата на капитализма и възстановяването на социализма. Пред този политически стимул повечето избиратели не издържаха и го приеха с охота. Те се определиха, че са за Русия и против Европейския съюз, за комунизма. При това решението им е достатъчно категорично, за да се сметне, че е случайно и че дилемата не е била ясно формулирана.
Условията, в които България се намира заедно с Европа, дават основание да се приеме все пак, че изборите имаха и фундаментален и стратегически характер; те задължаваха да се направи именно такъв избор. И той бе направен. Друг е въпросът как ще протекат от тук насетне събитията и какви тенденции ще следват. Но е очевидно настъпването на неговото време.
Либерализмът наложи на България един несвойствен за нея модел на политическото устройство и на организацията и развитието на икономиката. Този модел автоматично измени морала на обществото, формира друг тип личност, заложи живота върху капризите на пазара. Пазарът трябваше да въведе нова справедливост в стопанския живот, за да се увеличи производството и се засили личният интерес към предприемачество и търсене на начини за ускоряване и усъвършенстване на производството и разпределението на материалните и духовните блага. Но с него една малка част от обществото получи достъп до средствата за производство и механизмите на разпределението, а другите съставки на обществото практически бяха ограничени или просто лишени от благата, в чието производство участват. Това рязко разслои обществото, формира огромна на брой класа на бедните и гладните.
При такова социално разслоение държавата не може да бъде силна, единна, уверена в себе си и в своето настояще и бъдеще. Тя сама се предава във властта и влиянието на по-силните от нея, става послушна и не забелязва дори как се унизява. А се унизява, за да могат нейните управници да държат властта и да се предпазват от недоволствата и гнева на своите господари.
България се превърна в едно жалко и безлично образование, живеещо в позорно послушание, безпомощно пред трудностите и изпитанията на живота в глобалния свят. Народът е залъгван с демокрация, но той все по-малко я приема и се съгласява да живее по нейните “правила”.
Чудно ли е тогава, че когато го предупреждават, че демокрацията и “европейските ценности” са под заплаха и трябва да бъдат съхранени, като се гласува на изборите за една или друга дясна партия, резултатите са почти винаги противоположни на указанията. Но пък се засилват очакванията от всеки, който проявява сила и впечатлява хората с обещанията, че ще извади страната ни от кризата.
Никой обаче не е в състояние да извади държавата от кризата, защото кризата е непреодолима и е присъща на икономическата и политическата система, която е в упадък и се разрушава неудържимо. Нейният край е неизбежен и в исторически план дори близък. Никой не знае кога точно той ще дойде, но сме длъжни да помним, че е близо и че е неотменим. За да се подготвим за времето след него.
Либералите в България, а и изобщо в Европа, с еднаква немощ управляват и се изявяват като опозиция. Те са толкова неподготвени и без съзнание за нуждите на обществото, че единствената им грижа е да саботират и да оспорват всички, които правят опити да извадят системата от неблагополучията й. И понеже правилните решения са почти невъзможни, злорадстват и организират масови протести, за да дестабилизират още повече политическата обстановка.
Приключилите наскоро президентски избори у нас показаха новото съотношение на силите и идеите в политическата ситуация. Обществото категорично заяви на либералите, че не умеят да управляват и че идеите им са вече пагубни за държавата и обществото. Самото говорене за “европейски ценности” и за Русия като враг и заплаха за държавата ни предизвиква недоволства и отвращение.
Българите приеха изборите като предпочитание на политическите и социалните идеи, по които да се развива държавата ни. Но и като категорично указание да се върнем към старите си приятели и съюзници, към традициите и към пътя, който ще ни отведе към вярната посока и цел.
Видя се в края на краищата, че либерализмът няма почва у нас!
Това е толкова очевидно, че повече не бива да губим време, за да го следваме и да вървим към нови провали!
