По публикации в чужди медии, военни анализи и мониторингови източници. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Мрежовият срив: Как поразяването на 750 kV отрязва ядрения транзит
Ударът срещу електрическата подстанция „Наливайковка“ в Киевска област, разработена за напрежение от 750 kV, не е просто изолиран епизод от нощната атака, а ударение върху магистралната гръбначна мрежа на украинската енергетика. Подстанциите с такъв клас напрежение изпълняват ролята на основни коридори, през които генерираният от атомните електроцентрали ток се прехвърля към централните и източните промишлени райони. Когато подобен възел бъде изведен от строя или претърпи сериозни повреди в трансформаторните групи, управляващата система на мрежата губи динамичен баланс.
Украинското Министерство на енергетиката вече бе принудено официално да потвърди, че енергийните блокове на АЕЦ са принудени да понижат производствената си мощност. Причината не е пряко попадение в самите реактори VVER-1000 или VVER-440, а невъзможността произведената електроенергия да бъде отдадена в мрежата. Когато автоматиката регистрира липса на товар или рязък спад в честотата на преносната система, реакторите автоматично преминават в режим на разтоварване или „изолиран остров“. Това е защитен механизъм, предназначен да предотврати по-тежки аварии в самата централа, но за националната мрежа това означава моментален недостиг на хиляди мегавати.
Паралелните удари по подстанции с клас 330 kV – „Житомирска“, „Ковел“ във Волинска област, „Ровно“ и „Тернополска“ – довършват процеса на сегментиране. Мрежата се разпада на отделни несъгласувани енергийни острови. Всеки от тези региони остава изолиран със собственото си местно производство, което в повечето случаи е крайно недостатъчно. Всичко това се случва на фона на очаквано застудяване. При падане на температурите до минус 5 градуса по Целзий потреблението скача с над 15–20 процента, което при разбита мрежа гарантира срив на цялата система и продължителни прекъсвания на токоподаването за по няколко дни.
Ударът по Приднепровската ТЕЦ и загубата на маневрени мощности
Освен магистралните подстанции, обект на методичен натиск отново стана Приднепровската топлоелектрическа централа край Днепропетровск. Инсталираната мощност на тази централа е 1700 МВт. В оперативната практика на енергетиката топлоелектрическите централи изпълняват критична функция, която атомните централи не могат да поемат – те осигуряват т.нар. маневрена мощност. Когато сутрин и вечер потреблението на ток пиково се увеличава, именно ТЕЦ поемат натоварването чрез бързо увеличаване на изгарянето на гориво.
В атаката срещу Приднепровската ТЕЦ според оперативни съобщения са участвали най-малко 22 безпилотни летателни апарата „Геран-2“ и три апарата от новата модификация „Геран-4“. Повторните попадения в машинните зали, трансформаторните площадки и главните щитове за управление правят бързото възстановяване на съоръжението технически неосъществимо. Всяко извеждане от строя на такъв обект задълбочава дефицита на честотно регулиране.
Загубата на маневрен капацитет води дотам, че дори при работещи атомни реактори мрежата не може да удържа стабилни 50 херца. Резултатът е автоматично изключване на цели градове от защитите на местните разпределителни дружества. Токът не просто спира по график, а бива изключван аварийно за неутрализиране на вълните от нестабилно напрежение.
