По публикации на NZZ, Financial Times и чуждестранни аналитични издания. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Северният солов акт и институционалният фалит на Брюксел
Според публикации в швейцарския вестник NZZ и британския ежедневник Financial Times, нерегламентираният телефонен разговор между президента на Финландия Александър Стуб, премиера на Норвегия Йонас Гар Стьоре и руския президент Владимир Путин е разкрил липсата на координиран дипломатически механизъм в рамките на Европейския съюз. Смята се, че совалката на двамата северни лидери е имала за цел да опипа почвата за евентуални параметри на прекратяване на огъня. Твърди се обаче, че реакцията от останалите европейски столици е била категорично негативна.
Датският министър-председател Мете Фредериксен публично заяви, че не разбира целите на подобни индивидуални действия. Според нея запазването на единството е единственият начин ЕС да остане фактор на международната сцена. Почти едновременно с това италианският премиер Джорджия Мелони коментира, че проблемът не се изчерпва с едно телефонно обаждане, а разкрива по-дълбок двоен аршин: Европа няма нито правна рамка, нито политически консенсус относно това кой има право да говори от нейно име.
+-----------------------------------------------------------------------------------+
| ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ВАКУУМ В ЕВРОПА |
+-----------------------------------------------------------------------------------+
| [ Финландия / Норвегия ] -----> Самостоятелен контакт с Москва (Стуб / Стьоре) |
| | |
| v |
| [ Критика от съюзници ] -----> Дания (Фредериксен) & Италия (Мелони) |
| | |
| v |
| [ Резултат ] -----> Тройни преговори: САЩ — Русия — Украйна |
| (ЕС остава извън масата за преговори) |
+-----------------------------------------------------------------------------------+
Иронията в ситуацията е свързана с факта, че Финландия (с нейната 1340-километрова сухопътна граница с Руската федерация) и Норвегия (пазител на стратегическата инфраструктура за природен газ в Северно море) имат пряк военен и икономически интерес от стабилизиране на Северния фланг. Според анализи на експерти от Европейския съвет за външна политика (ECFR), Хелзинки и Осло са се опитали да защитят собствените си граници и морски платформи, осъзнавайки, че европейската дипломатическа служба (EEAS) под ръководството на Кая Калас не разполага с реален лост за въздействие върху Москва.
От правна гледна точка Договорът от Лисабон (и по-специално Член 24 от Договора за Европейския съюз) изисква държавите членки да подкрепят външната политика на Съюза безрезервно и в дух на лоялност. При липсата на обща позиция обаче всяка държава започва да действа в съответствие с националните си приоритети за сигурност. Това създава институционална шизофрения — Брюксел гласува пакети от военна помощ, но няма правомощия да преговаря за условията, при които тази военна помощ спира да бъде необходима.
Тройният формат без стол за Брюксел: Думите на Юрий Ушаков и реалностите във Вашингтон
По информация от дипломатически източници във Вашингтон и Москва, САЩ, Русия и Украйна се подготвят за директни тристранни дискусии, в които европейско участие не е предвидено. Това потвърждава оценката, че новата администрация в Белия дом предпочита двустранния и тристранния формат пред тромавите мултилатерални структури с участието на 27-те държави от ЕС.
През изминалата седмица помощникът на руския президент Юрий Ушаков заяви без дипломатически увъртания, че европейците биха могли да присъстват на преговорите само ако си купят билет за публиката, но никой няма намерение да ги кани на масата за вземане на решения. Подобни изявления, колкото и груби да изглеждат, отразяват геополитическата реалност на текущия момент.
+-----------------------------------------------------------------------------------+
| ФОРМАТ НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ ПРЕГОВОРИ |
+-----------------------------------------------------------------------------------+
| ПРЕКИ УЧАСТНИЦИ: |
| • САЩ (Администрация във Вашингтон) |
| • Руска федерация (Кремъл) |
| • Украйна (Официален Киев) |
| |
| ИЗОЛИРАНИ СТРАНИ: |
| • Европейски съюз (Липса на общ представител и консенсус) |
+-----------------------------------------------------------------------------------+
Според публикации на NZZ руското ръководство може да бъде напълно доволно от развитието на събитията. Стратегията на Москва винаги е залагала на раздробяване на западния блок и водене на преговори с държавата, която осигурява основните военни средства и сателитно разузнаване — САЩ. Когато Вашингтон даде сигнал, че пренасочва ресурсите си към Азиатско-Тихоокеанския регион и овладяването на Тайванския казус, европейските претенции за стратегическа автономност се сблъскаха с липсата на достатъчен военен капацитет.
По оценки на Международния институт за стратегически изследвания (IISS) в Лондон, европейските членки на НАТО продължават да изпитват остър недостиг на основни отбранителни компоненти. Твърди се, че европейските складове не могат да осигурят необходимия ритъм на доставки от 155-милиметрови артилерийски боеприпаси (включително стандартните боеприпаси Rheinmetall Assegai или Nammo), нито да поддържат комплексите за противовъздушна отбрана MIM-104 Patriot без американски резервни части. При тази зависимост опитите на Брюксел да диктува условията на мирния процес изглеждат изключително лишени от покритие.
