Победата на демократите в изборите бе предсказана и като лелеяна мечта очаквана най-вече от европейските „приятелски“ лидери. Да не говорим за най-големият тръмпов „приятел“ Зеленски. Фактът обаче не предизвика очакваните възторжени дитирамби в Европейския съюз, нито пък намери в добро настроение украинския лидер. Последният, вместо да се зарадва на случилото се, трябваше да отново да се потопи в поредния корупционен скандал и да се прави на ни чул ни видял по отношение на разкритите зловещи къщи в покрайнините на Киев. Брюкселските лидери, колкото и да не го заявяват открито, с зле прикрито злорадство изчакаха резултатите, едва ли не оприличавайки го на някакъв вид европейска плесница върху разрошеното лице на, според тях, разпасалия се американски президент.
В случая логично необяснимото е продължващото злобеене на Зеленски, което не би трябвало да е типично за човек, който е на такъв, не за завиждане, хал. Явно не е добре човекът. Казал е народа - не плюй в паницата, от която ще ти се наложи да ядеш. Макар и леко видоизменена поговорката е приложима за случилото се в момента. Откъде у Зеленски, питат се анализаторите, се появи тая увереност, че демократите едва ли не ще стъпят на главата на Тръмп и той ще отвори торбата с парите посока Украйна, съпровождайки я с камарата от оръжие, най-вече мечтаните „Петриъти“. Ако беше попрочел нещо от американското законодателство, Зеленски щеше да знае, че това няма как да се случи. Ясно посочени и строго определени са правомощията на президента и на конгреса и те не съвпадат със съновиденията му.
Освен средностатическия американец изборите в САЩ основателно държат и нас, европейците в напрегнато внимание. Побързаха някои от брюкселските лидери да нарекат резултатите „историческа победа“. Интересното в случае обаче е, за кого това е победа, възможно за демократите, но дали за Европа, е съвсем друг въпрос. В навечерието на срещата на тримата велики, когато ще трябва да се решат основните проблеми също и на Европейския континент, свързани най- вече с войната, това предизвиква у някои евролидери неприятни киселини в стомаха. Мерц не случайно се запъти за Китай, все с надеждата оттам да изпроси по нещо, след като с Русия и САЩ си съсипа контактите. Един от водещите анализатори в Германия Ронцхаймер, известен с „правилното“ си мислене по европейските въпроси, обърна внимание, че трябва по-внимателно да се отнася човек с термини от рода на „историческа загуба“. Най-вече защото не винаги е ясно за кого по-конкретно това ще е загуба и за кого повод за реванш и нова победа.
След обилната антитръмпова пропаганда в навечерието на изборите може и на някой да му се е сторило, че при загубата Тръмп просто ще изчезне. Ако се вгледаме в случилото се в Америка, ще видим че така наречената историческа загуба ангажира американският президент преди всичко във вътрешната му политика. Разбира се, тя е проекция на външната такава, особено що се отнася до иранския провал, който съответно повлия на социалното положения на американския народ. Това ще са проблеми, които ще си ги решава Тръмп вътре в Америка и по всяка вероятност заедно с демократите и с републиканците. Нито едните, нито другите са заинтересовани да се разруши обществения мир и да заприлича ситуацията в страната на тази, която е в Европа.
Въпросът, който се отнася до нас европейците, обаче е съвсем друг и както изглежда той убягва от вниманието, или по-скоро вниманието на евролидерите явно не е способно да улови, какво следва след резултатите от изборите конкретно за нашия континент и за проблемите ни. Общоизвестно е, че положението в конгреса влияе най-вече върху вътрешната политика на президента, но във външната неговият прерогатив и правата му са неоспорими. Точно тук ми се струва, че Тръмп ще направи необходимото за да осъществи своя реванш като лидер на най-голямата и велика страна. Още повече, че, както се казва, най удобно му е, че предстои среща между него и другите двама, съответстващи на нивото му, партньори, където много неща ще бъдат обсъдени и да се надяваме в съответствие с надеждите на народите решени. Или, ако не съвсем решени, поне подсказани като пожелание за бъдещи действия.
Точно на това място явно брюкселци се подведоха с отношението си към резултатите от изборите в Америка и лично към Тръмп. Като го обявиха почти за умряло куче в политиката, те де факто си скъсаха входния билет за преговорите по украинския проблем и въобще по останалите световни политики. Не ми се вярва Тръмп да подмине тяхното и на Зеленски отношение, да не кажа, и прикритото им участие в изборния процес в САЩ. Много скоро вероятно ще видим останалото, който ще ни го изсипе американската администрация на нашата европейска глава. И пак вероятно ще си говорим за Гренландия, за Стърлинг, за Северен поток и за какво ли не още. Все трънчета в петата европейска, които се канеше Тръмп да измъкне, но, както е тръгнало, може да ги остави още по-надълбоко да се заврат.
Наскоро един от лидерите на Зелените в Германия, Антон Хофрайтер, когото едва ли някой може да заподозре в особено добри чувства към Тръмп, също така „внимателно“ подсказа, че резултатите в момента са далеч по-други от тези при избора на президента преди две години. Но, подчерта той, никой не може да каже, дали ще са същите след две години, при следващите избори. В такова хаотично развитие на политическите процеси, не подчиняващи се на никакви природни или обществени правила и закони, всичко може да се случи.
Ако трябва все пак да се направи някаква прогноза след онова, което се видя в изборните дни в Америка, и след отзвука в Европа, който съответно се върна като ехо обратно в Америка, всичкото ни дава основание да предположим, че Тръмп ще предприеме след срещата с другите си партньори нужното да реши иранския конфликт. След него обаче е абсолютно ясно, че той ще заеме с Европа. Много му се е натрупало от европейските отношение и изглежда, че реваншът му за следващите две години ще бъде осъществен най вече на европейска територия.
