Понеже го пиша и повтарям още от началото на Специалната военна операция на Русия срещу Украйна, ще го кажа още веднъж: конфликтът между двете държави не е война между славяни и православни, между довчера заедно живели в една страна народи. Не дори война за територии. Това е избухване на въоръжен конфликт на войната на Запад срещу Изток, на Европа против Русия. И още: война за унищожаване на набиращия сили фашизъм. Но и на изпадналия в дълбока и непреодолима криза капитализъм, чието последно убежище е именно фашизмът.
Историята избра Украйна да бъде пожертвана, за да отслаби Русия, нанасяйки й рани с оръжие, което Европа и Западът й предоставят. Те й дадоха привлекателна формула за легитимиране на своята война като член на Запад и Европа: нанасяне на стратегическо поражение на Русия, след което тя да бъде разчленена и изведена от състава на великите сили.
Западът и Европа отлично знаят, че такова поражение и разчленение на Русия е невъзможно и затова прехвърлят собствените си илюзии и амбиции на аматьори и политически пигмеи, позволили си да се виждат в политическото огледало като великани и политици от най-висок ранг.
Войната обаче не е и за територии и не е само за премахване гнойните рани на днешния свят, а за очертаване предверието на нов световен ред.
Бе ясно, че досегашният световен ред, установен на конференция в Ялта (4 до 11 февруари 1945 г.) вече е изчерпан и се води скрита, но и открита борба за неговото ревизиране и отменяне. Ясно е, че са необходими нови правила за организацията му, нови международни органи и организация (в това число и нова ООН), които да го поддържат и контролират. Защото нови са вече световните лидери в икономиката, геополитиката и въоръжаването.
За такава радикална геополитическа реформа е нужна глобална санкция, но и съглашение, които заедно да гарантират, че следващите 80-100 години промените са невъзможни или се допускат единствено леки корекции.
Подобни съглашения се постигат на специално организирани конференции, в които участват най-силните и най-могъщите държави в света. Именно най-силните, защото те имат неписаното право да определят правилата и да контролират изпълнението им. Критериите са твърди и безкомпромисни. Някога може да си бил “велика сили”, а сега да си отпаднал от тази йерархия! И си длъжен да се съгласиш и примириш с тази съдба. Иначе ще ти бъде още по-зле.
А пък ако си дребен и немощен, живееш на издръжката на по-богатите и воюваш с тяхното оръжие и на всичко отгоре търпиш разрушителни загуби, съвсем нямаш право да искаш да те питат и да се съобразяват с тебе.
Тези мои напомняния и уточнения само изчистват шумовете в системата, създадени от либералите, за да оправдаят поредното си предателство и не съобразяване с реалностите. Днешното тяхно време е време преди да рухнат в небитието! Те го знаят, макар да не го вярват.
Геополитическото съперничество между най-развитите и най-силните държави е и сътрудничество, пазари, суровини, работна ръка, технология. Тези държави се борят за надмощие, но и се съобразяват дали няма да изгубят нещо по-съществено от това политическо превъзходство, които после трудно могат да си го възвърнат. Затова и едновременно с обсъжданията на съглашения, съюзи, общи действия се разиграва театър, който да придава на противоречията благородството на собствените интереси и да залъгва гражданите си, че властта е неотстъпчива и се ръководи единствено от морал и честност в глобалните дискусии. Трябва да бъдат залъгани и съюзниците, защото те винаги могат да са полезни с едно друго. “Театърът” е задължителен политически атрибут на преговорите и изобщо на поведението на великите сили.
Театърът или предшества, или следхожда дискусиите и решенията. Често той е и в началото, и в края на преговорите. Важното е да бъде изигран добре, за да разсея съмненията на съюзниците и на гражданите, че властта мисли за тях и няма да ги излъже или подведе. Макар че във всички случаи великите държави ги лъжат и подвеждат, като дори не им позволяват да възразяват. Нашите лакеи обаче не виждат и не забелязват игрите с техния слугинаж. Те служат вярно и дори не се съмняват в искреността на господарите си.
Започналият процес на установяване на нов световен ред е непредотвратим, понеже е неизбежен. Той е обективна необходимост, за да може човечеството да тръгне по нов път и да интензифицира своето всестранно развитие. В първата четвърт на ХХІ век това е възложено на трите най-силни икономически и военно-политически държави, с могъщи армии и влияние в света. А те са Китай, Русия и САЩ! Може някому да не се харесва това, но не е възможно да се противодейства. Още повече че голямата част от многобройните, сложни и трудни за разрешаване проблеми са вече изяснени и решени от тях. Въпрос на време е да се намерят формулите за ускоряване и завършване на въпросния процес.
Нашите либерали си въобразяват, че от тях нещо зависи. И че ще успеят да поставят геополитически държавата ни в благоприятни за тях обвързаности. Най-много се страхуват, че ще се промени ориентацията й досегашните съюзници ще се наложи да изгубят правата си върху нас. Но единственото, което могат да направят сега, е да провокират размирици и разрушения, които да усложнят бъдещето управление. И в тази бъдеща усложненост да се опитат да задържат себе си в благоприятно положение.
Историята мери със свои мерки. Днес тя променя политическата основа на развитието на човечеството и не се съобразява с егоистични надежди и сметки за спасение. Целта е новият световен ред да бъде от полза на всички, за да може да се преодолеят сегашните непреодолими трудности.
Очевидно на преустройство и то радикално ще бъде подложена господстващата днес социално-икономическата и политическата система, за да установят нови икономически отношения. Днес се определя характерът на икономическата среда и на глобалната икономика, за да бъде постигната по-късно и въпросната цел.
За всички държави – големи и малки, силни и слаби, богати и бедни е много важно да виждат реалностите и да се съобразяват с тях. И да не преиграват, защото историята това не го прощава.
Днес ври и кипи, но утре, когато политическите и технически проблеми ще бъдат решени, всичко ще се успокои и ще тръгне по новия си път.
Трябва да сме готови за този час!
