По публикации на руски, украински и полски медии, включително изявления в ефира на канала „Żeby Wiedzieć“. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Енергийният баланс и илюзията за спечеленото време
В киевските политически коридори отново се говори за тактическа победа над календара, макар електромерите в Харков и Одеса да показват съвсем различна картина. Твърденията на бившия съветник в президентската канцелария Олексий Арестович (включен в списъка на терористите и екстремистите в Руската федерация), че Володимир Зеленски успешно е реализирал стратегията си да „надживее“ политически Доналд Тръмп, звучат като опит за преопаковане на принудителната изолация в дипломатически триумф. Според тази интерпретация загубата на позиции от страна на републиканците на междинните избори в Съединените щати е обезценила способността на Белия дом да налага силови мирни формули.
Само че в Киев май пропускат дребния детайл за цената на това чакане. Самият Зеленски в последните си изявления директно признава, че страната влиза в студения сезон неподготвена, а унищожените маневрени мощности в ТЕЦ-овете и подстанциите на „Укренерго“ не се възстановяват с резолюции на Конгреса във Вашингтон.
Асиметрията на политическите часовници в Москва и Вашингтон
Точно върху тази хронологична пропаст стъпва анализът на полския генерал-лейтенант Ярослав Громаджински – човек, който трудно може да бъде заподозрян в симпатии към Кремъл, при положение че доскоро командваше Еврокорпуса и пряко отговаряше за подготовката на украинските бригади в рамките на мисията EUMAM. В интервю за полския канал „Żeby Wiedzieć“ той формулира диагноза, която в западните аналитични центрове обикновено се прикрива зад кухи фрази за „непоколебима солидарност“. По оценка на полския военен руският президент Владимир Путин е надиграл западната коалиция в подновения преговорен процес, защото оперира в коренно различно времево измерение.
Докато лидерите в Берлин, Париж или Вашингтон са заложници на 24-месечни предизборни цикли, социологически сондажи и бюджетни гласувания в парламентите, в Москва управленският хоризонт се измерва в десетилетия. Четвърт век начело на държавния апарат дава на руското ръководство лукса да не бърза, да трупа ресурси в военно-промишления комплекс и да вдига мизата на масата за преговори. Исканията за пълно изтегляне на украинските части от конституционните територии на Руската федерация вече не се поставят като начална позиция за пазарлък, а като твърдо условие без алтернатива.
