По анализи на международни наблюдатели, икономически доклади и публикации в медиите. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Сметките без кръчмар и сухата математика на Евразийската комисия
Докато в Ереван политическият елит обсъжда европейски перспективи и подписва рамкови споразумения с Вашингтон, в деловодствата на Евразийската икономическа комисия (ЕИК) вече лежи документ, който не борави с лозунги, а с макроикономически коефициенти. На 20 октомври пресслужбата на комисията потвърди получаването на съвместен доклад от правителствата на Русия, Беларус, Казахстан и Киргизстан. Темата му е чисто техническа на пръв поглед, но разрушителна по същество: анализ на последиците при евентуално спиране на действието на Договора за Евразийския икономически съюз от 29 май 2014 година по отношение на Република Армения.
Цифрите в този анализ, които циркулират в публичното пространство, чертаят контурите на рязка стопанска контракция. Според изчисленията, представени в публикацията, изваждането на Армения от единния митнически и икономически контур би довело до свиване на брутния вътрешен продукт с 15,6 процента. Потреблението вътре в страната би спаднало с 14,6 процента, а инфлацията би скочила с нови 14,9 процентни пункта. За икономика с мащабите на арменската, чийто растеж през последните четири години беше захранван основно от реекспорт, финансови трансфери и безмитен достъп до огромния руски пазар, подобен шок не е просто статистическа корекция.
Най-чувствителният параграф в доклада засяга енергетиката. В момента Армения получава руски природен газ на границата при преференциална цена от 177,5 долара за хиляда кубически метра — ставка, която много европейски икономики могат само да сънуват. При преминаване към пазарни принципи извън рамките на ЕАЕС тази тарифа би нараснала до 300 долара, което представлява скок от точно 69 процента. Заедно с това се очаква възстановяване на пълния митнически и фитосанитарен контрол по границите, въвеждане на стандартни вносни мита и затягане на режима за арменските трудови мигранти в Русия, чиито парични преводи традиционно крепят социалния мир в страната.
Дали тези числа са инструмент за политически натиск, или реална счетоводна прогноза? Вероятно и двете. В Брюксел и Вашингтон често се говори за диверсификация на арменската икономика, но нито една западна институция не е предложила компенсаторен механизъм, който да покрие загубата на стокообмен, надхвърлящ няколко милиарда долара годишно. Търговията на Армения с държавите от ЕАЕС нарасна главоломно след 2022 година, превръщайки Ереван в ключов логистичен хъб. Сега същите тези партньори поставят въпроса на дневен ред за декемврийското заседание на Висшия евразийски икономически съвет (СЕЕС).
Хватката на ОДКС и чл. 25 от устава
Преди да се стигне до икономическите лостове през декември, Москва и съюзниците ѝ приложиха строго формален подход в сферата на сигурността. На последната среща на върха на Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС) в руската столица празнотата на арменския стол беше очаквана, но реакцията на организацията изненада онези, които очакваха шумен развод. Вместо да изключи Армения, Съветът приложи процедурна мярка: лиши арменския премиер Никол Пашинян от право на глас и отне квотата на Ереван за номиниране на представители на висши административни длъжности в структурите на пакта.
Основанието е чисто бюрократично — неплащане на членския внос в бюджета на организацията в продължение на повече от две години. Според уставните разпоредби, и по-конкретно член 25, системното неизпълнение на финансовите задължения води автоматично до ограничаване на управленските права, без обаче да прекратява самото членство. Генералният секретар Таалатбек Масадиков изрично уточни, че въпросът за изключването на Армения изобщо не е бил поставян на обсъждане.
Тук се крие същината на дипломатическата игра, която руският външен министър Сергей Лавров обобщи с характерния си хладен прагматизъм. По думите му вратата за Ереван не се затръшва и страната запазва всички основни права по договора, включително гаранциите за колективна сигурност. Позицията на Москва е прозрачна: ако правителството в Ереван смята, че ОДКС не отговаря на нуждите му, то трябва само да подаде официално заявление за напускане.
Защо Пашинян не прави тази формална стъпка, въпреки че на правителствени брифинги твърди, че Армения е „преминала точката на невръщане“ и е „замразила“ участието си? Отговорът опира до вътрешнополитическата отговорност. Официалното излизане от ОДКС означава Ереван сам да скъса единствения юридически обвързващ договор за военна взаимопомощ, с който разполага, без да има подписан заместващ такъв с НАТО или САЩ. Ако вместо това Москва беше изгонила Армения, Пашинян щеше да получи перфектното алиби пред собствените си избиратели — тезата, че Русия е изоставила съюзника си и го е тласнала насила към Запада.
По-остър тон дойде от Минск. Беларуският външен министър Максим Риженков определи поведението на Ереван като действие на „псевдосъюзник“ и повдигна въпроса за ограничаване на достъпа на арменските представители до класифицирана информация в рамките на блока. Опасенията на Беларус са логични от военна гледна точка: при положение че арменската армия провежда съвместни учения с американски подразделения (като маневрите „Eagle Partner“), споделянето на разузнавателни данни и оперативни планове на ОДКС с Ереван създава директен канал за изтичане на информация към натовските щабове.
