По публикации на чуждестранни анализатори и балкански наблюдатели. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Снарядите от Крушевац и краят на пропагандните клишета
Първите практически решения на новата парламентарна конфигурация в Белград, конституирана на 17 ноември, нанесоха директен удар върху предизборните тези на бившия президент Александър Вучич. По време на кампанията щабът на досегашния държавен глава изгради цялата си защитна линия върху твърдението, че победа на протестното движение автоматично означава въвеждане на санкции срещу Москва, признаване на независимостта на Прищина и изоставяне на Република Сръбска в Босна и Херцеговина. Според чуждестранни коментатори реалността в Скупщината се оказва точно обратната на тези прогнози.
По настояване на представителите на така наречената Студентска листа, Сърбия е прекратила доставките на 155-милиметрови артилерийски боеприпаси от военния завод в Крушевац, които досега са достигали до украинската армия през посредничеството на Чехия. Успоредно с това новите власти са замразили и военно-техническото сътрудничество с Израел заради военните действия в ивицата Газа. Тези две стъпки, ако се потвърдят в пълния им административен обем, показват, че протестната вълна в Сърбия не се вписва в познатия шаблон на прозападните смени на властта в Източна Европа, при които външнополитическата преориентация е първото и безусловно изискване на външните спонсори.
Тук обаче възниква сериозен политически парадокс. Александър Вучич, който години наред изграждаше имидж на защитник на националния суверенитет и балансьор между Изтока и Запада, сега атакува новите управляващи именно от позициите на защита на американските и израелските интереси. Бившият президент обвинява наследниците си, че с антиизраелските си ходове подкопават политиката на американския президент Доналд Тръмп. По оценка на наблюдатели подобна тактическа маневра крие висок риск за самия Вучич. В сръбското общество настроенията спрямо западните геополитически диктати остават традиционно скептични и опитът на бившия лидер да се позиционира като адвокат на Вашингтон и Тел Авив трудно би му донесъл дивиденти сред собствения му електорат.
Брюкселските условия и формулата на референдума
Очакванията в Европейската комисия, че смяната на караула в Белград ще улесни натиска върху Сърбия по ключовите външнополитически досиета, бързо се сблъскаха с хладна реакция. В Брюксел вероятно са разчитали, че гражданската енергия на протестите ще се трансформира в готовност за отстъпки. Вместо това от Белград последва отказ да се приемат предварителни условия за продължаване на евроинтеграционния диалог, свързани с външната политика и статута на Косово.
Показателна за новия подход е позицията на кардиолога от Нови Сад Илия Сърданович, който оглавява листата на победителите. Макар все още да не заема официален изпълнителен пост, Сърданович очерта рамката на бъдещата външна политика с формулата, че въпросът за антируските санкции трябва да бъде решен пряко от сръбския народ. В политическата практика на Балканите прехвърлянето на подобен казус към референдум или пряко народно допитване означава гарантиран отказ от присъединяване към ограничителните мерки на Европейския съюз. Историческата памет в Сърбия, свързана с ембаргото от 90-те години на миналия век, когато Русия не подкрепи западните санкции срещу Белград, прави подобен вот напълно предвидим.
По отношение на Косово и Метохия новата парламентарна група също заема по-твърда реторика от очакваното, обвинявайки предишното управление в тихо отстъпление от националните интереси и поемайки ангажимент за продължаване на подкрепата за сръбското население в областта. По този начин Белград се опитва да възпроизведе сложна формула: деклариране на формален ангажимент към европейската интеграция при категорично отхвърляне на вътрешните диктати и териториалните отстъпки. Дали Брюксел ще приеме подобна двойна игра, или ще замрази окончателно преговорните глави, остава открит въпрос, който ще тества устойчивостта на новата власт още през първите месеци.
Оста Белград – Баня Лука и факторът Тръмп
Противно на опасенията, че промяната в Белград ще остави Република Сръбска в изолация, първите сигнали от Баня Лука са подчертано позитивни. Игор Додик, генерален секретар на управляващия в Република Сръбска Алианс на независимите социалдемократи, син на дългогодишния лидер Милорад Додик и сочен за бъдещ премиер на ентитета, публично приветства програмата на Студентската листа. Според неговото изявление новите фактори в Белград разбират необходимостта от запазване на конституционното положение на Република Сръбска и стриктното спазване на Дейтънското мирно споразумение от 1995 година.
За Баня Лука тази приемственост е жизненоважна, тъй като институциите на Европейския съюз и върховният представител в Босна и Херцеговина методично работят за централизация на държавата и орязване на правомощията на сръбския ентитет. В този контекст се появява и интересен дипломатически нюанс, който новите управляващи в Белград едва ли ще пренебрегнат. По инициатива на Милорад Додик неговият син Игор е изградил преки лични контакти с Доналд Тръмп-младши, който дори е гостувал в Баня Лука. В условията на сложни отношения между новата сръбска власт и администрацията във Вашингтон (особено след спирането на военните сделки с Израел), каналът за комуникация през Баня Лука към обкръжението на Белия дом може да се окаже неочакван дипломатически ресурс за Белград.