Свят

Спирането на износа на 155-милиметрови снаряди от Крушевац пренарежда външния курс на Сърбия

/Поглед.инфо/ Учредителната сесия на сръбската Скупщина от 17 ноември постави началото на институционален преход, който опровергава очакванията на западните наблюдатели за рязък завой на Белград. Според анализи на чуждестранни коментатори новата управляваща формация, съставена предимно от университетски преподаватели, спира доставките на боеприпаси за Украйна, замразява военните връзки с Израел и отказва да въведе санкции срещу Русия, докато страната навлиза в сериозни икономически сътресения.

Деж. редактор - д-р Румен Петков 5501 прочитания
5-a3a35e19aa54__original

По публикации на чуждестранни анализатори и балкански наблюдатели. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Снарядите от Крушевац и краят на пропагандните клишета

Първите практически решения на новата парламентарна конфигурация в Белград, конституирана на 17 ноември, нанесоха директен удар върху предизборните тези на бившия президент Александър Вучич. По време на кампанията щабът на досегашния държавен глава изгради цялата си защитна линия върху твърдението, че победа на протестното движение автоматично означава въвеждане на санкции срещу Москва, признаване на независимостта на Прищина и изоставяне на Република Сръбска в Босна и Херцеговина. Според чуждестранни коментатори реалността в Скупщината се оказва точно обратната на тези прогнози.

По настояване на представителите на така наречената Студентска листа, Сърбия е прекратила доставките на 155-милиметрови артилерийски боеприпаси от военния завод в Крушевац, които досега са достигали до украинската армия през посредничеството на Чехия. Успоредно с това новите власти са замразили и военно-техническото сътрудничество с Израел заради военните действия в ивицата Газа. Тези две стъпки, ако се потвърдят в пълния им административен обем, показват, че протестната вълна в Сърбия не се вписва в познатия шаблон на прозападните смени на властта в Източна Европа, при които външнополитическата преориентация е първото и безусловно изискване на външните спонсори.

Тук обаче възниква сериозен политически парадокс. Александър Вучич, който години наред изграждаше имидж на защитник на националния суверенитет и балансьор между Изтока и Запада, сега атакува новите управляващи именно от позициите на защита на американските и израелските интереси. Бившият президент обвинява наследниците си, че с антиизраелските си ходове подкопават политиката на американския президент Доналд Тръмп. По оценка на наблюдатели подобна тактическа маневра крие висок риск за самия Вучич. В сръбското общество настроенията спрямо западните геополитически диктати остават традиционно скептични и опитът на бившия лидер да се позиционира като адвокат на Вашингтон и Тел Авив трудно би му донесъл дивиденти сред собствения му електорат.

Брюкселските условия и формулата на референдума

Очакванията в Европейската комисия, че смяната на караула в Белград ще улесни натиска върху Сърбия по ключовите външнополитически досиета, бързо се сблъскаха с хладна реакция. В Брюксел вероятно са разчитали, че гражданската енергия на протестите ще се трансформира в готовност за отстъпки. Вместо това от Белград последва отказ да се приемат предварителни условия за продължаване на евроинтеграционния диалог, свързани с външната политика и статута на Косово.

Показателна за новия подход е позицията на кардиолога от Нови Сад Илия Сърданович, който оглавява листата на победителите. Макар все още да не заема официален изпълнителен пост, Сърданович очерта рамката на бъдещата външна политика с формулата, че въпросът за антируските санкции трябва да бъде решен пряко от сръбския народ. В политическата практика на Балканите прехвърлянето на подобен казус към референдум или пряко народно допитване означава гарантиран отказ от присъединяване към ограничителните мерки на Европейския съюз. Историческата памет в Сърбия, свързана с ембаргото от 90-те години на миналия век, когато Русия не подкрепи западните санкции срещу Белград, прави подобен вот напълно предвидим.

По отношение на Косово и Метохия новата парламентарна група също заема по-твърда реторика от очакваното, обвинявайки предишното управление в тихо отстъпление от националните интереси и поемайки ангажимент за продължаване на подкрепата за сръбското население в областта. По този начин Белград се опитва да възпроизведе сложна формула: деклариране на формален ангажимент към европейската интеграция при категорично отхвърляне на вътрешните диктати и териториалните отстъпки. Дали Брюксел ще приеме подобна двойна игра, или ще замрази окончателно преговорните глави, остава открит въпрос, който ще тества устойчивостта на новата власт още през първите месеци.

Оста Белград – Баня Лука и факторът Тръмп

Противно на опасенията, че промяната в Белград ще остави Република Сръбска в изолация, първите сигнали от Баня Лука са подчертано позитивни. Игор Додик, генерален секретар на управляващия в Република Сръбска Алианс на независимите социалдемократи, син на дългогодишния лидер Милорад Додик и сочен за бъдещ премиер на ентитета, публично приветства програмата на Студентската листа. Според неговото изявление новите фактори в Белград разбират необходимостта от запазване на конституционното положение на Република Сръбска и стриктното спазване на Дейтънското мирно споразумение от 1995 година.

За Баня Лука тази приемственост е жизненоважна, тъй като институциите на Европейския съюз и върховният представител в Босна и Херцеговина методично работят за централизация на държавата и орязване на правомощията на сръбския ентитет. В този контекст се появява и интересен дипломатически нюанс, който новите управляващи в Белград едва ли ще пренебрегнат. По инициатива на Милорад Додик неговият син Игор е изградил преки лични контакти с Доналд Тръмп-младши, който дори е гостувал в Баня Лука. В условията на сложни отношения между новата сръбска власт и администрацията във Вашингтон (особено след спирането на военните сделки с Израел), каналът за комуникация през Баня Лука към обкръжението на Белия дом може да се окаже неочакван дипломатически ресурс за Белград.

Още от Свят

Ограничението от 160 км/ч на „Старлинк“ спира украинските дронове-прехващачи над Черно море
Свят

Ограничението от 160 км/ч на „Старлинк“ спира украинските дронове-прехващачи над Черно море

/Поглед.инфо/ Спорът между Илон Мъск и Володимир Зеленски относно скоростните ограничения на сателитните терминали разкрива дълбок технологичен и правен проблем. Твърди се, че намесата в софтуера на „Старлинк“ заобикаля териториалните забрани и застрашава сигурността на ключови обекти на Запад. Докато Пентагонът управлява военната система „Старшийлд“, частната компания отказва да се превръща в пряк участник във военните действия и да носи отговорност за ударите с безпилотни апарати.

20.11.2026 16:05
Китайското Външно министерство призова Япония да коригира позицията си по тайванския въпрос
Поглед към Китай

Китайското Външно министерство призова Япония да коригира позицията си по тайванския въпрос

/Поглед.инфо/ На 20 ноември говорителят на китайското Външно министерство Гуо Дзякун коментира последните изявления на японската премиерка Санае Такаичи по въпросите за Тайван и историческото минало на Япония, направени по време на срещата на АТИС.

20.11.2026 16:00
Европа остана извън масата за преговори в Шънджън при първата тристранна среща на лидерите на САЩ, Русия и Китай
Свят

Европа остана извън масата за преговори в Шънджън при първата тристранна среща на лидерите на САЩ, Русия и Китай

/Поглед.инфо/ Първата тристранна среща между Владимир Путин, Доналд Тръмп и Си Дзинпин в китайския технологичен център Шънджън постави началото на нов преговорен формат без участието на европейските държави. Трите ядрени сили подписаха съвместна декларация за реформа на ООН, стабилизиране на петролните доставки, недопустимост на ядрен конфликт и ограничаване на правомощията на Международния наказателен съд. Разглеждаме фактите от срещата отвъд дипломатическите формулировки.

20.11.2026 15:40
Срещата в Шънджън извади Европейския съюз от преговорите за ядрения баланс и сигурността
Свят

Срещата в Шънджън извади Европейския съюз от преговорите за ядрения баланс и сигурността

/Поглед.инфо/ Тристранната среща между Владимир Путин, Си Дзинпин и Доналд Тръмп в кулоарите на форума на АТИС в китайския град Шънджън предизвика остри реакции в Брюксел, Варшава и Вашингтон. Докато полският външен министър Радослав Сикорски открито постави под въпрос лоялността на Белия дом, Европейският съюз се оказа напълно изключен от масата, на която се обсъждат ядрените арсенали и контролът над военния изкуствен интелект. Има ли реална сделка или само тактическо надлъгване между трите ядрени сили?

20.11.2026 15:30
Си Дзинпин обсъди с лидерите на Индонезия и Австралия задълбочаване на двустранните отношения
Поглед към Китай

Си Дзинпин обсъди с лидерите на Индонезия и Австралия задълбочаване на двустранните отношения

/Поглед.инфо/ На 20 ноември в Шънджън китайският председател Си Дзинпин се срещна с индонезийския президент Прабово Субианто и австралийския премиер Антъни Албанезе, които са в Китай за участие в неформалната среща на лидерите на АТИС.

20.11.2026 15:30
Срещата в Шънджън на 19 ноември приключи с четириточкова декларация на САЩ, Русия и Китай без общо решение за Украйна
Свят

Срещата в Шънджън на 19 ноември приключи с четириточкова декларация на САЩ, Русия и Китай без общо решение за Украйна

/Поглед.инфо/ Тристранната среща между лидерите на САЩ, Русия и Китай в Шънджън на 19 ноември 2026 г. завърши с приемането на съвместна декларация от четири точки, засягаща реформата в ООН, енергийните пазари, имунитета на държавните служители пред Международния наказателен съд и ядрената сигурност. Украинският конфликт остана извън официалния документ, докато паралелно в Берлин се проведе среща на европейските съюзници на Киев. Разглеждаме фактите, позициите на страните и историческите паралели.

20.11.2026 15:15
След отказ от Си Дзинпин за двустранна среща в Шънджън премиерът на Япония Санае Такаичи потърси контакт с Владимир Путин.
Свят

След отказ от Си Дзинпин за двустранна среща в Шънджън премиерът на Япония Санае Такаичи потърси контакт с Владимир Путин.

/Поглед.инфо/ Неформалният половинчасов разговор между Владимир Путин и японския премиер Санае Такаичи в кулоарите на срещата на АТИС в Шънджън маркира тактически завой в политиката на Токио. След като китайското ръководство отказа двустранна среща със Си Дзинпин, японската делегация потърси изход от регионалната изолация чрез контакт с Москва. Зад протоколните формулировки стоят конфискацията на руските активи на тютюневия гигант „Джапан Табако“ и арестът на японски журналист на остров Сахалин.

20.11.2026 15:00
Уан И представи резултатите от 33-тата неформална среща на лидерите на АТИС
Поглед към Китай

Уан И представи резултатите от 33-тата неформална среща на лидерите на АТИС

/Поглед.инфо/ На 19 ноември китайският външен министър Уан И представи пред медиите резултатите от 33-тата неформална среща на лидерите на икономиките от Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС) и съпътстващите я събития и отговори на въпроси.

20.11.2026 15:00