Свят

Защо едночасовата среща на върха Русия – САЩ – Китай в Шънджън не може да доведе до нов ядрен договор, но очертава условията за управляемо съперничество

/Поглед.инфо/ Тристранна среща между лидерите на Русия, САЩ и Китай в Шънджън с продължителност едва шестдесет минути поставя на изпитание остатъците от глобалната архитектура за сигурност. Според анализа на руския депутат и о.з. генерал-лейтенант Андрей Гурулев, направен в ефира на руска медия, от подобен формат не бива да се очаква „голяма сделка“, но дори рамков меморандум би очертал дали светът отива към управляемо съперничество или към неконтролируем сблъсък на блокове.

Дежурен редактор - д-р Румен Петков 3838 прочитания
2-669afc8bc8ed__original
Снимката е генерирана с ИИ

По публикации в медиите и коментари на военни и икономически анализатори. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Протоколната илюзия на шестдесетте минути и цената на липсващите договори

Шестдесет минути разговор между трима държавни глави, при това с участието на преводачи на три езика, означават чисто време за изказвания от около петнадесет до осемнадесет минути на държава. За такъв интервал не може да бъде съгласуван дори технически анекс за процедурата по броене на бойни глави, камо ли всеобхватно споразумение за преразпределение на глобалното влияние. Именно върху тази физическа и дипломатическа граница стъпва скептицизмът на руския депутат и генерал-лейтенант от запаса Андрей Гурулев, изразен в разговор с икономиста Михаил Делягин в ефира на руския телевизионен канал „Царград“.

Според разпространените в руските медии твърдения срещата в китайския технологичен център Шънджън между Владимир Путин, Доналд Тръмп и Си Дзинпин е планирана в рамките на един астрономически час – параметър, който по думите на прессекретаря на Кремъл Дмитрий Песков задава строго рамков характер на контакта. Независимо потвърждение за предварително съгласуван проект на общ документ към момента липсва. И точно тук се появява основното разминаване между масовите очаквания за „нова Ялта“ и сухата механика на дипломацията.

Историческата практика показва друго. Договорът САЛТ-1 от 1972 г. изискваше две години и половина тежки технически сесии в Хелзинки и Виена, преди Ричард Никсън и Леонид Брежнев да сложат подписите си под него. Договорът Нов СТАРТ (ДСНВ-3), подписан в Прага през април 2010 г., отне повече от година ежедневна работа на експертни групи в Женева само за да се уточни как точно ще се проверяват твърдогоривните междуконтинентални ракети и тежките бомбардировачи. Когато три ядрени сили седнат на една маса без предварително парафирани текстове и без действащи работни комисии, единственият реалистичен резултат е политически сигнал – меморандум за намерения или съгласие да се възстановят каналите за комуникация, преди да са отказали напълно.

По оценка на Гурулев самият факт на подобен тристранен разговор вече е съществен, защото от него ще стане ясно дали международната система остава управляема, или окончателно се разпада на изолирани търговски и военни блокове. Само че политическото желание за „управляемост“ не решава въпроса кой ще контролира спазването на обещанията.

Руините на договорната архитектура: от ДРСМО до вакуума след Нов СТАРТ

Когато руският генерал твърди, че изградената в миналото система за сигурност вече не съществува, той описва процес, продължил повече от две десетилетия. Разграждането не стана за една нощ, а чрез поредица от едностранни оттегляния и взаимни обвинения в нарушения.

Началото беше поставено през юни 2002 г., когато администрацията на Джордж У. Буш извади Съединените щати от Договора за ограничаване на системите за противоракетна отбрана (ПРО) от 1972 г. Вашингтон аргументира решението с нуждата от защита срещу ракетни заплахи от държави като Северна Корея и Иран; Москва го разчете като опит за обезценяване на руския ответно-насрещен ядрен удар. Последва разполагането на наземни комплекси Aegis Ashore в румънската база Девеселу (влязла в оперативна готовност през 2016 г.) и в полското селище Реджиково, чиито пускови установки Mk 41 технически могат да изстрелват не само прехващачи SM-3, но и крилати ракети „Томахоук“.

През август 2019 г. окончателно рухна Договорът за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег (ДРСМО) от 1987 г. Вашингтон обвини Русия, че крилатата ракета 9М729 (по класификацията на НАТО – SSC-8) надхвърля забранения обсег от 500 до 5500 километра, докато Москва посочи ударните безпилотни апарати и същите пускови шахти в Източна Европа като нарушение от американска страна. Между 2020 и 2021 г. последователно САЩ и Русия напуснаха и Договора за открито небе, лишавайки военните си щабове от правото на взаимни наблюдателни полети с фото- и радарна апаратура над териториите на отсрещната страна.

Последният стълб – договорът Нов СТАРТ, ограничаващ развърнатите стратегически бойни глави до 1550 броя и носителите до 700 единици – беше суспендиран от Москва през февруари 2023 г., а петгодишното му удължаване изтече през февруари 2026 г. Днес двете държави, притежаващи близо 90 процента от световните ядрени заряди, живеят в режим без инспекции на място и без редовен обмен на телеметрични данни за изпитателните пускове.

В този вакуум Гурулев извежда ключово военно-техническо условие: настъпателните ядрени потенциали и системите за противоракетна отбрана не могат да се обсъждат поотделно. Ако едната страна изгражда многослоен противоракетен щит с космически сензори и хиперзвукови прехващачи, другата неизбежно ще развива средства за пробив – каквито са руските планиращи крилати блокове „Авангард“ или тежките течногоривни ракети „Сармат“. Без общ знаменател между щита и меча всяка цифра за съкращаване на бойни глави остава фикция на хартия.

Още от Свят

Скрити признаци на срещата на върха: „Битката“ на ръкостисканията. Нарушения на етикета и опити за „угождане на Путин“: Кой печели и кой губи?
Свят

Скрити признаци на срещата на върха: „Битката“ на ръкостисканията. Нарушения на етикета и опити за „угождане на Путин“: Кой печели и кой губи?

/Поглед.инфо/ Срещата между Владимир Путин, Си Дзинпин и Доналд Тръмп в Шънджън върна руския президент на общата снимка на АТИС след деветгодишно отсъствие и отприщи вълна от разнопосочни тълкувания. Докато западни и руски анализатори спорят за ъгъла на дланите, закъснението на американския президент и протоколните отклонения, истинският залог остава зад затворените врати — в състава на финансовите и дипломатическите делегации и в нерешения възел след разговорите в Анкъридж от август 2025 година.

20.11.2026 06:54
Путин си почива, Тръмп се подиграва с публиката, Си подрежда столовете: Анатомията на една „Нова Ялта“
Свят

Путин си почива, Тръмп се подиграва с публиката, Си подрежда столовете: Анатомията на една „Нова Ялта“

/Поглед.инфо/ Първата в историята тристранна среща между Доналд Тръмп, Си Дзинпин и Владимир Путин в китайския град Шънджън завърши с обща декларация в четири точки, но без нито една дума за войните в Украйна и Иран. Докато руски анализатори четат срещата като „Нова Ялта“ през езика на тялото, сухите документи показват друго: опит за контрол над щетите след изтичането на договора Нов СТАРТ, защита срещу Международния наказателен съд и крехко търговско примирие между Вашингтон и Пекин.

20.11.2026 06:37
Свят за трима: Как Русия, САЩ и Китай ще си разделят сферите на влияние
Свят

Свят за трима: Как Русия, САЩ и Китай ще си разделят сферите на влияние

/Поглед.инфо/ Тристранната среща между Владимир Путин, Доналд Тръмп и Си Дзинпин в китайския град Шънджън на 19 ноември възобнови дебата за връщането към политиката на сфери на влияние, отбелязва британското списание „The Economist“. Докато Вашингтон, Пекин и Москва търсят нов баланс между ядреното сдържане и регионалния контрол, средните и малките държави се изправят пред риска ключови решения за сигурността и търговията им да се взимат без тяхното участие.

20.11.2026 06:30
Путин, Си Дзинпин и Тръмп „убиха“ еднополюсния свят. Какъв е успехът на Русия?
Свят

Путин, Си Дзинпин и Тръмп „убиха“ еднополюсния свят. Какъв е успехът на Русия?

/Поглед.инфо/ Тристранната среща между Си Дзинпин, Владимир Путин и Доналд Тръмп в Шънджън премина без участие на Европейския съюз и Великобритания, а украинският конфликт отпадна от финалната декларация от четири точки, посочват международни анализатори. Според публикации в медиите форумът в рамките на АТИС очерта нов формат на преговори между Вашингтон, Пекин и Москва, но липсата на обща пресконференция и конкретни договори показва дълбоки противоречия между трите столици.

20.11.2026 06:13
Си Дзинпин изпрати Путин лично до лимузината „Аурус“ след 90-минутни тристранни разговори в Китай
Свят

Си Дзинпин изпрати Путин лично до лимузината „Аурус“ след 90-минутни тристранни разговори в Китай

/Поглед.инфо/ Зад протоколните усмивки, орхидеите и кантонското меню на срещата на АТИС в Шънджън прозира опит за пренареждане на глобалния баланс между Москва, Пекин и Вашингтон. Докато експерти разчитат скритите кодове в цветята и местата край масата, тристранните разговори на Си Дзинпин, Владимир Путин и Доналд Тръмп в резиденция „Цилин Шанджуан“ завършиха с декларация за мир, ядрен риск и реформа на ООН, но без конкретни договори за подялба на света и без обвързващи гаранции за сигурност.

20.11.2026 06:01
Неформално разделяне на сфери на влияние или дипломатическа пауза: какво крие краткият протокол от срещата в Шънджън
Свят

Неформално разделяне на сфери на влияние или дипломатическа пауза: какво крие краткият протокол от срещата в Шънджън

/Поглед.инфо/ Срещата на върха в Шънджън приключи с декларация от едва четири точки и без нито едно мирно споразумение за Украйна, Тайван или Близкия изток. Наблюдателите побързаха да я обявят за дипломатически провал. Историята на Студената война обаче показва обратната закономерност — от Женева през 1955 г. и Гласборо през 1967 г. до Рейкявик и Мюнхен липсата на подписани документи често предшества най-дълбоките пренареждания на световния ред и ядрения баланс.

20.11.2026 05:52
Международният съд в Хага загуби подкрепата на Вашингтон, Пекин и Москва в спора за държавния суверенитет
Свят

Международният съд в Хага загуби подкрепата на Вашингтон, Пекин и Москва в спора за държавния суверенитет

/Поглед.инфо/ Тристранните контакти между Доналд Тръмп, Си Цзинпин и Владимир Путин в Шънджън предизвикаха противоречиви интерпретации около контрола над ядрените арсенали и юрисдикцията на Международния наказателен съд. Според разпространени коментари американският президент е разкритикувал съда в Хага като излязъл извън контрол, докато Пекин е предложил пълна забрана на ядрените оръжия. Анализаторите обаче отчитат дълбоки разминавания между декларациите, търговските мита и реалния военен баланс.

20.11.2026 05:40
Владимир Путин обяви прекратяване на преговорите за примирие след три удара по Кримския мост в рамките на седмица
Русия

Владимир Путин обяви прекратяване на преговорите за примирие след три удара по Кримския мост в рамките на седмица

/Поглед.инфо/ Тристранната декларация от Шънджън между Владимир Путин, Доналд Тръмп и Си Дзинпин съвпадна с три удара по Кримския мост и противоречиви сводки за натиск по фронтовата линия — от Юнаковка и Лиман до Кинбурнската коса и Енергодар. Военни наблюдатели обсъждат сценарии за десант към Запорожката АЕЦ и пробив към Курска област, докато официалните позиции в Москва и Киев отдалечават шансовете за прекратяване на огъня до Нова година след форума в Абу Даби.

20.11.2026 05:28