Свят

Защо едночасовата среща на върха Русия – САЩ – Китай в Шънджън не може да доведе до нов ядрен договор, но очертава условията за управляемо съперничество

Дежурен редактор - д-р Румен Петков 38243 прочитания
Продължение на статията: страница 2 от 2

Асиметрията в ядрения триъгълник и френско-британската променлива

Вашингтон от години настоява Пекин да се присъедини към преговорите за контрол над стратегическите оръжия. Причината е видима на сателитните снимки от пустинните райони около Юмен (провинция Гансу) и Хами (Синдзян), където Китай изгражда стотици нови шахтни пускови установки за междуконтинентални балистични ракети с разделящи се бойни глави от типа DF-41. По оценки на Пентагона китайският ядрен арсенал е преминал границата от 500–600 оперативни бойни глави и се движи към над 1000 заряда до края на десетилетието.

Само че тук се крие дълбоко противоречие, което често се подминава в публичните коментари. Пекин категорично отказва тристранни тавани с аргумента, че между неговите петстотин заряда и общите запаси на САЩ и Русия (по около 5000–5500 бойни глави на всяка от двете страни, включително резервните и неразвърнатите) зее десетократна пропаст. За китайското ръководство приемането на еднакви ограничения при сегашните нива би означавало доброволно замразяване на собствената стратегическа уязвимост.

А какъв е реалният интерес на Москва? Официално Кремъл поддържа тезата за многополюсен баланс, но в чисто военен план разрастването на китайските ракетни сили принуждава американското стратегическо командване (USSTRATCOM) да планира едновременно възпиране на два ядрени съперника – задача, за която сегашната модернизация на американската триада (ракетите LGM-35A Sentinel, стелт бомбардировачите B-21 Raider и подводниците клас Columbia) се оказва финансово и индустриално претоварена. Трудно е да се повярва, че Москва би оказала реален натиск върху Си Дзинпин да свие програмата си, само за да улесни планирането на Пентагона.

Към това Гурулев добавя и аргумент, който традиционно блокира всяка европейска дискусия по темата: ядрените сили на Франция и Великобритания. И двете държави са членки на НАТО. Франция поддържа около 290 бойни глави, разположени основно на четирите атомни подводници клас Triomphant с ракети M51 и на въздушно-базираните ракети ASMP-A. Великобритания разполага с около 225 заряда, интегрирани в американските ракети Trident II D5 на подводниците клас Vanguard (които предстои да бъдат заменени от клас Dreadnought).

От гледна точка на руския Генерален щаб в случай на пряк конфликт в Европа тези над петстотин бойни глави действат в рамките на единния военен блок НАТО и не могат да бъдат изваждани скоби. От гледна точка на Париж и Лондон обаче техните арсенали са национални сили за „минимално възпиране“, чието включване в общ таван с Русия би изисквало или драстично съкращаване на руския потенциал, или признаване на правото на Франция и Британия да увеличат зарядите си до руско-американските нива. Нито една от двете опции не изглежда политически възможна в обозримо бъдеще.

Орбиталната надпревара и алгоритмите на ранното предупреждение

В изказването си пред „Царград“ Гурулев настоява, че разговорите за стратегическа стабилност не могат да заобиколят околоземното пространство и изкуствения интелект. И двете сфери на практика са извън обхвата на международното право.

Действащият Договор за космоса от 1967 г. забранява единствено извеждането в орбита на ядрени оръжия и други средства за масово унищожение. Той не съдържа нито ред срещу конвенционалните противоспътникови ракети (ASAT), кинетичните прехващачи, лазерните системи за заслепяване на оптични сензори или т.нар. спътници-инспектори, способни да маневрират на метри от чужди военни апарати. През ноември 2021 г. Русия демонстрира възможностите на наземния комплекс „Нудол“, унищожавайки стария съветски спътник „Космос-1408“ на височина близо 500 километра. Преди това подобни тестове проведоха САЩ, Китай и Индия.

Още по-съществена промяна настъпи с появата на нискоорбиталните търговско-военни съзвездия. Мрежи като Starlink и специализираната военна модификация Starshield на SpaceX, както и ускорено изгражданите китайски проекти Guowang и Qianfan, превърнаха хиляди малки сателити в гръбнак на тактическото разузнаване, насочването на високоточни боеприпаси и управлението на безпилотни апарати в реално време. Когато търговски спътници изпълняват бойни задачи, границата между гражданска инфраструктура и легитимна военна цел изчезва. Липсата на правила за поведение в ниска околоземна орбита създава риск един инцидент – умишлен или предизвикан от космически отломки – да предизвика синдрома на Кеслер и да ослепи системите за ранно предупреждение на всички ядрени държави едновременно.

Тук се намесва и вторият фактор, споменат в анализа – изкуственият интелект. Интегрирането на невронни мрежи в системите за ядрено командване, контрол и комуникации (NC3) цели по-бързо отсяване на фалшивите тревоги от реалните ракетни пускове. Проблемът е в обратния ефект: алгоритмите свиват времето за анализ и реакция от традиционните петнадесет-двадесет минути (колкото отнема полетът на балистична ракета от подводница до целта) до броени секунди. При липса на взаимно верифицирани протоколи, гарантиращи, че решението за ответен удар остава изцяло в ръцете на човек, всяка софтуерна грешка или кибернетична намеса в сензорните мрежи може да задейства необратима ескалация.

Суровинната география, Северният морски път и замразените милиарди

Отвъд военната техника дневният ред на подобна тристранна среща неизбежно опира до контрола върху ресурсите и логистичните артерии. Според оценката на Гурулев преговорите ще засегнат петрола, природния газ, редкоземните елементи, алтернативните транспортни коридори, както и съдбата на санкциите и замразените руски активи.

Транспортните коридори са пряко продължение на геополитическата конкуренция. Днес над 80 процента от световната търговия по обем се движи по море, а ключовите тесни места – Малакският проток, Баб ел-Мандеб, Ормузкият проток и Суецкият канал – остават под прекия или косвения военноморски контрол на Съединените щати и техните съюзници. При изостряне на криза около Тайван или в Южнокитайско море блокирането на Малакския проток би прекъснало жизненоважни доставки на суровини и износ на стоки за китайската икономика.

Затова Москва и Пекин инвестират политически и финансов ресурс в сухопътните трансевразийски железници и в Северния морски път (СМП) – трасето по арктическото крайбрежие на Русия от Мурманск и пролива Карски врати до Беринговия проток. Маршрутът съкращава пътя между Източна Азия и Северна Европа с около 35–40 процента спрямо обиколката през Суец. Но дали СМП може бързо да замени южните океански линии? Реалистичният поглед показва сериозни ограничения: навигацията извън летните месеци изисква тежки атомни ледоразбивачи (проект 22220 „Арктика“), пристанищната инфраструктура по сибирския бряг от Сабета до Певек все още се доизгражда, а западните застрахователни и презастрахователни компании отказват покритие за санкционирани съдове. Въпреки тези технически спирачки самият факт, че Вашингтон не контролира арктическия шелф на Русия, превръща СМП в стратегически коз.

Не по-малко чувствителна е темата за редкоземните елементи. Китай контролира около 60 процента от световния добив и близо 85 до 90 процента от капацитетите за химическо рафиниране на метали като неодим, празеодим, диспрозий и тербий, без които е невъзможно производството на постоянни магнити за електродвигатели, ветрогенератори, радари с активна фазирана антенна решетка, ракети „Пейтриът“ и изтребители F-35. Въведените от Пекин през последните години лицензионни ограничения за износа на галий, германий и антимон показаха нагледно как суровинната верига може да бъде използвана като симетричен отговор на американските забрани за износ на литографски машини и полупроводници от висок клас.

Що се отнася до санкциите и замразените руски валутни резерви – оценявани на около 260 до 300 милиарда долара, по-голямата част от които се съхраняват в белгийския клирингов депозитар Euroclear – тук възниква сериозно институционално разминаване. Дори Вашингтон да прояви готовност за частично смекчаване на финансовите ограничения в замяна на отстъпки по други направления, юридическите механизми за размразяване на активите в Европа са в ръцете на Европейския съюз, а не на Белия дом.

Европейската периферия и близнаците на ядреното разпространение в Близкия изток

В коментара си за руската медия Андрей Гурулев прави рязка констатация за ролята на Европа: на срещата в Шънджън никой не споменава Стария континент, той е оставен встрани, а единственият му избор в тази конфигурация е да развива собствения си военно-индустриален комплекс.

В аргументацията на руския генерал отсъствието на облекчение по западните граници на Русия се свързва с игнорирането на руските предложения за гаранции за сигурност от декември 2021 г., което според официалната руска позиция е довело до началото на военните действия в Украйна през февруари 2022 г. Погледнато от Брюксел и Вашингтон, причинно-следствената връзка е точно обратната: именно руската военна интервенция мотивира разширяването на НАТО с Финландия и Швеция и принуди европейските правителства да увеличат военните си бюджети.

Независимо от коя столица се чете хронологията, структурният резултат за Европа е сходен. Съединените щати последователно пренасочват фокус и ресурси към Индо-Тихоокеанския регион, оставяйки европейските съюзници да поемат по-голямата тежест по конвенционалното сдържане на източния фланг. Програми като Европейската стратегия за отбранителната промишленост (EDIS), разширяването на производствените линии на концерни като Rheinmetall за 155-милиметрови артилерийски снаряди и германската политика на превъоръжаване показват опит за възстановяване на индустриалната база. Само че европейската отбрана продължава да зависи критично от американското спътниково разузнаване, тежката транспортна авиация, системите за противовъздушна отбрана и ядрения чадър – зависимости, които не се компенсират за две или три бюджетни години.

Накрая в разговора между Делягин и Гурулев изплува още една пукнатина в глобалния режим на неразпространение: Близкият изток. Водещият обръща внимание на непризнатия ядрен потенциал на Израел – политиката на умишлена неяснота („амимут“) около ядрения изследователски център в Димона, за който независими изследователи предполагат, че поддържа между 80 и 90 ядрени бойни глави – и на риска Иран и Саудитска Арабия да тръгнат по същия път.

Според оценката на Гурулев след ударите и натиска, на които е подложен Техеран, иранското ръководство може да прецени, че единствената гаранция срещу повторно нападение е придобиването на ядрено оръжие. След едностранното излизане на САЩ от Съвместния всеобхватен план за действие (СВПД / JCPOA) през май 2018 г. Иран постепенно прекрати ограниченията си, натрупа запаси от уран, обогатен до 60 процента в подземните комплекси във Фордо и Натанз, и съкрати техническото време за набавяне на оръжеен материал до броени седмици. От своя страна престолонаследникът на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман неведнъж е заявявал публично, че ако Иран се сдобие с ядрена бомба, Рияд ще направи същото. Подобна верижна реакция би обезсмислила Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО) от 1968 г. много преди дипломатите в Женева или Шънджън да успеят да договорят нова формула за стратегически баланс между трите големи сили.

Още от Свят

Лондон е в полезрението на Техеран: Иран задълбочава конфронтацията с Великобритания
Свят

Лондон е в полезрението на Техеран: Иран задълбочава конфронтацията с Великобритания

/Поглед.инфо/ Решението на Техеран от 1 ноември да обяви британското разузнаване МИ-6 за враждебна група, а Кралския флот и ВВС за терористични организации, пренарежда правилата в Близкия изток. Поводът са санкциите срещу КСИР и разрешението на премиера Кир Стармър американски сили да ползват британски бази за отбранителни удари срещу ирански ракетни обекти. За Иран логистиката вече е пряко участие във войната, а за Лондон кризисният сценарий излиза извън дипломацията.

21.11.2026 06:59
Финансовият Чернобил напълно затрупа Турция и нейното ръководство.
Свят

Финансовият Чернобил напълно затрупа Турция и нейното ръководство.

/Поглед.инфо/ Ликвидацията на 131 инвестиционни фонда и дупка от над 20 милиарда долара разтърсиха финансовата архитектура на Турция, оставяйки 455 000 инвеститори без достъп до спестяванията им. Вълната от оставки на върха на банковия и борсовия надзор, над 120 ареста и разпитите на лица от обкръжението на управляващата партия поставят Реджеп Тайип Ердоган пред най-тежкия политически избор преди 2028 година — предсрочен вот, смяна на кабинета или търсене на наследник в лицето на Хакан Фидан.

21.11.2026 06:42
Руският генерал Андрей Гурулев твърди за тайни договорки между САЩ и Русия в Анкъридж за Украйна
Свят

Руският генерал Андрей Гурулев твърди за тайни договорки между САЩ и Русия в Анкъридж за Украйна

/Поглед.инфо/ Според твърдения на руския депутат и генерал в оставка Андрей Гурулев Москва и Вашингтон вече са договорили параметрите за Украйна в Анкъридж, а единствената пречка остава съпротивата на европейските правителства и Киев. В анализа си той цитира предполагаем призив на Доналд Тръмп в Шънджън за общи действия срещу глобалистите, докато Владимир Путин прави паралел с Ялтенската конференция от 1945 г. Липсва обаче официално потвърждение от САЩ за подобни тайни споразумения.

21.11.2026 06:26
Победата на Путин и „историческият позор“ на Тръмп. Световните медии въздъхнаха с облекчение: „Нова Ялта“ не се случи. Но тревогата остана.
Свят

Победата на Путин и „историческият позор“ на Тръмп. Световните медии въздъхнаха с облекчение: „Нова Ялта“ не се случи. Но тревогата остана.

/Поглед.инфо/ Първата тристранна среща между Доналд Тръмп, Си Дзинпин и Владимир Путин в китайския технологичен център Шънджън приключи без обвързващи договори за Украйна и Близкия изток, но предизвика остри реакции във Вашингтон и европейските столици. Според западни дипломатически наблюдатели форумът легитимира завръщането на Москва в диалога на великите сили, утвърди ролята на Пекин като посредник и постави под въпрос юрисдикцията на Международния наказателен съд и ролята на ООН.

21.11.2026 06:12
Няма да има мир, докато врагът не бъде напълно победен: Путин, Си Цзинпин и Тръмп очертават нов световен ред.
Свят

Няма да има мир, докато врагът не бъде напълно победен: Путин, Си Цзинпин и Тръмп очертават нов световен ред.

/Поглед.инфо/ Срещата между Владимир Путин, Си Дзинпин и Доналд Тръмп в кулоарите на форума на АТИС в Шънджън предизвика остри реакции и противоречиви оценки, твърдят руски медийни публикации. Докато официалните комюникета остават лаконични, военни и политически анализатори в Москва коментират сигналите за ядрен контрол, критиките към Международния наказателен съд и липсата на пробив за Украйна на фона на скептицизма в Брюксел и Киев относно преговори без европейско участие.

21.11.2026 06:05
В прав текст и между редовете: Десетте ключови точки на Путин в Шънджън
Свят

В прав текст и между редовете: Десетте ключови точки на Путин в Шънджън

/Поглед.инфо/ Пресконференцията на Владимир Путин след срещата на върха на АТИС в Шънджън очерта параметрите на разговорите му с Доналд Тръмп и Си Дзинпин, както и условията на Москва за прекратяване на войната в Украйна. Според публикувани анализи на изявленията му руската страна обвързва евентуални компромиси с отказ от военна интеграция на Киев в ЕС и НАТО, разширяване на граничните буферни зони и реципрочни удари по инфраструктурата, като поставя под въпрос ролята на европейските посредници.

21.11.2026 05:56
„На ръба на паниката“: Черно море е пълно с разузнавателни самолети на НАТО
НАТО

„На ръба на паниката“: Черно море е пълно с разузнавателни самолети на НАТО

/Поглед.инфо/ Безпрецедентна концентрация от седем разузнавателни самолета и дрона на НАТО е регистрирана в небето над Западното Черно море и край бреговете на България и Румъния. Според данни от авиационния мониторинг полетите съвпадат със серия атаки на морски дронове срещу търговски съдове, пътуващи към дунавските пристанища. Вместо подготовка за удар по Кримския мост, операцията все повече прилича на спешно прочистване на морските коридори от труднооткриваеми надводни цели.

21.11.2026 05:48
В Пекин се проведе церемония по връчване на наградата „Ланхуа“
Поглед към Китай

В Пекин се проведе церемония по връчване на наградата „Ланхуа“

/Поглед.инфо/ На 20 ноември в Пекин се състоя церемонията по връчването на третата награда „Ланхуа“ - орхидея. Ли Шулей, член на Политбюро на ЦК на ККП и ръководител на Отдела за публичност на ЦК на ККП, присъства на събитието и произнесе реч.

20.11.2026 22:15