Асиметрията в ядрения триъгълник и френско-британската променлива
Вашингтон от години настоява Пекин да се присъедини към преговорите за контрол над стратегическите оръжия. Причината е видима на сателитните снимки от пустинните райони около Юмен (провинция Гансу) и Хами (Синдзян), където Китай изгражда стотици нови шахтни пускови установки за междуконтинентални балистични ракети с разделящи се бойни глави от типа DF-41. По оценки на Пентагона китайският ядрен арсенал е преминал границата от 500–600 оперативни бойни глави и се движи към над 1000 заряда до края на десетилетието.
Само че тук се крие дълбоко противоречие, което често се подминава в публичните коментари. Пекин категорично отказва тристранни тавани с аргумента, че между неговите петстотин заряда и общите запаси на САЩ и Русия (по около 5000–5500 бойни глави на всяка от двете страни, включително резервните и неразвърнатите) зее десетократна пропаст. За китайското ръководство приемането на еднакви ограничения при сегашните нива би означавало доброволно замразяване на собствената стратегическа уязвимост.
А какъв е реалният интерес на Москва? Официално Кремъл поддържа тезата за многополюсен баланс, но в чисто военен план разрастването на китайските ракетни сили принуждава американското стратегическо командване (USSTRATCOM) да планира едновременно възпиране на два ядрени съперника – задача, за която сегашната модернизация на американската триада (ракетите LGM-35A Sentinel, стелт бомбардировачите B-21 Raider и подводниците клас Columbia) се оказва финансово и индустриално претоварена. Трудно е да се повярва, че Москва би оказала реален натиск върху Си Дзинпин да свие програмата си, само за да улесни планирането на Пентагона.
Към това Гурулев добавя и аргумент, който традиционно блокира всяка европейска дискусия по темата: ядрените сили на Франция и Великобритания. И двете държави са членки на НАТО. Франция поддържа около 290 бойни глави, разположени основно на четирите атомни подводници клас Triomphant с ракети M51 и на въздушно-базираните ракети ASMP-A. Великобритания разполага с около 225 заряда, интегрирани в американските ракети Trident II D5 на подводниците клас Vanguard (които предстои да бъдат заменени от клас Dreadnought).
От гледна точка на руския Генерален щаб в случай на пряк конфликт в Европа тези над петстотин бойни глави действат в рамките на единния военен блок НАТО и не могат да бъдат изваждани скоби. От гледна точка на Париж и Лондон обаче техните арсенали са национални сили за „минимално възпиране“, чието включване в общ таван с Русия би изисквало или драстично съкращаване на руския потенциал, или признаване на правото на Франция и Британия да увеличат зарядите си до руско-американските нива. Нито една от двете опции не изглежда политически възможна в обозримо бъдеще.
Орбиталната надпревара и алгоритмите на ранното предупреждение
В изказването си пред „Царград“ Гурулев настоява, че разговорите за стратегическа стабилност не могат да заобиколят околоземното пространство и изкуствения интелект. И двете сфери на практика са извън обхвата на международното право.
Действащият Договор за космоса от 1967 г. забранява единствено извеждането в орбита на ядрени оръжия и други средства за масово унищожение. Той не съдържа нито ред срещу конвенционалните противоспътникови ракети (ASAT), кинетичните прехващачи, лазерните системи за заслепяване на оптични сензори или т.нар. спътници-инспектори, способни да маневрират на метри от чужди военни апарати. През ноември 2021 г. Русия демонстрира възможностите на наземния комплекс „Нудол“, унищожавайки стария съветски спътник „Космос-1408“ на височина близо 500 километра. Преди това подобни тестове проведоха САЩ, Китай и Индия.
Още по-съществена промяна настъпи с появата на нискоорбиталните търговско-военни съзвездия. Мрежи като Starlink и специализираната военна модификация Starshield на SpaceX, както и ускорено изгражданите китайски проекти Guowang и Qianfan, превърнаха хиляди малки сателити в гръбнак на тактическото разузнаване, насочването на високоточни боеприпаси и управлението на безпилотни апарати в реално време. Когато търговски спътници изпълняват бойни задачи, границата между гражданска инфраструктура и легитимна военна цел изчезва. Липсата на правила за поведение в ниска околоземна орбита създава риск един инцидент – умишлен или предизвикан от космически отломки – да предизвика синдрома на Кеслер и да ослепи системите за ранно предупреждение на всички ядрени държави едновременно.
Тук се намесва и вторият фактор, споменат в анализа – изкуственият интелект. Интегрирането на невронни мрежи в системите за ядрено командване, контрол и комуникации (NC3) цели по-бързо отсяване на фалшивите тревоги от реалните ракетни пускове. Проблемът е в обратния ефект: алгоритмите свиват времето за анализ и реакция от традиционните петнадесет-двадесет минути (колкото отнема полетът на балистична ракета от подводница до целта) до броени секунди. При липса на взаимно верифицирани протоколи, гарантиращи, че решението за ответен удар остава изцяло в ръцете на човек, всяка софтуерна грешка или кибернетична намеса в сензорните мрежи може да задейства необратима ескалация.
Суровинната география, Северният морски път и замразените милиарди
Отвъд военната техника дневният ред на подобна тристранна среща неизбежно опира до контрола върху ресурсите и логистичните артерии. Според оценката на Гурулев преговорите ще засегнат петрола, природния газ, редкоземните елементи, алтернативните транспортни коридори, както и съдбата на санкциите и замразените руски активи.
Транспортните коридори са пряко продължение на геополитическата конкуренция. Днес над 80 процента от световната търговия по обем се движи по море, а ключовите тесни места – Малакският проток, Баб ел-Мандеб, Ормузкият проток и Суецкият канал – остават под прекия или косвения военноморски контрол на Съединените щати и техните съюзници. При изостряне на криза около Тайван или в Южнокитайско море блокирането на Малакския проток би прекъснало жизненоважни доставки на суровини и износ на стоки за китайската икономика.
Затова Москва и Пекин инвестират политически и финансов ресурс в сухопътните трансевразийски железници и в Северния морски път (СМП) – трасето по арктическото крайбрежие на Русия от Мурманск и пролива Карски врати до Беринговия проток. Маршрутът съкращава пътя между Източна Азия и Северна Европа с около 35–40 процента спрямо обиколката през Суец. Но дали СМП може бързо да замени южните океански линии? Реалистичният поглед показва сериозни ограничения: навигацията извън летните месеци изисква тежки атомни ледоразбивачи (проект 22220 „Арктика“), пристанищната инфраструктура по сибирския бряг от Сабета до Певек все още се доизгражда, а западните застрахователни и презастрахователни компании отказват покритие за санкционирани съдове. Въпреки тези технически спирачки самият факт, че Вашингтон не контролира арктическия шелф на Русия, превръща СМП в стратегически коз.
Не по-малко чувствителна е темата за редкоземните елементи. Китай контролира около 60 процента от световния добив и близо 85 до 90 процента от капацитетите за химическо рафиниране на метали като неодим, празеодим, диспрозий и тербий, без които е невъзможно производството на постоянни магнити за електродвигатели, ветрогенератори, радари с активна фазирана антенна решетка, ракети „Пейтриът“ и изтребители F-35. Въведените от Пекин през последните години лицензионни ограничения за износа на галий, германий и антимон показаха нагледно как суровинната верига може да бъде използвана като симетричен отговор на американските забрани за износ на литографски машини и полупроводници от висок клас.
Що се отнася до санкциите и замразените руски валутни резерви – оценявани на около 260 до 300 милиарда долара, по-голямата част от които се съхраняват в белгийския клирингов депозитар Euroclear – тук възниква сериозно институционално разминаване. Дори Вашингтон да прояви готовност за частично смекчаване на финансовите ограничения в замяна на отстъпки по други направления, юридическите механизми за размразяване на активите в Европа са в ръцете на Европейския съюз, а не на Белия дом.
Европейската периферия и близнаците на ядреното разпространение в Близкия изток
В коментара си за руската медия Андрей Гурулев прави рязка констатация за ролята на Европа: на срещата в Шънджън никой не споменава Стария континент, той е оставен встрани, а единственият му избор в тази конфигурация е да развива собствения си военно-индустриален комплекс.
В аргументацията на руския генерал отсъствието на облекчение по западните граници на Русия се свързва с игнорирането на руските предложения за гаранции за сигурност от декември 2021 г., което според официалната руска позиция е довело до началото на военните действия в Украйна през февруари 2022 г. Погледнато от Брюксел и Вашингтон, причинно-следствената връзка е точно обратната: именно руската военна интервенция мотивира разширяването на НАТО с Финландия и Швеция и принуди европейските правителства да увеличат военните си бюджети.
Независимо от коя столица се чете хронологията, структурният резултат за Европа е сходен. Съединените щати последователно пренасочват фокус и ресурси към Индо-Тихоокеанския регион, оставяйки европейските съюзници да поемат по-голямата тежест по конвенционалното сдържане на източния фланг. Програми като Европейската стратегия за отбранителната промишленост (EDIS), разширяването на производствените линии на концерни като Rheinmetall за 155-милиметрови артилерийски снаряди и германската политика на превъоръжаване показват опит за възстановяване на индустриалната база. Само че европейската отбрана продължава да зависи критично от американското спътниково разузнаване, тежката транспортна авиация, системите за противовъздушна отбрана и ядрения чадър – зависимости, които не се компенсират за две или три бюджетни години.
Накрая в разговора между Делягин и Гурулев изплува още една пукнатина в глобалния режим на неразпространение: Близкият изток. Водещият обръща внимание на непризнатия ядрен потенциал на Израел – политиката на умишлена неяснота („амимут“) около ядрения изследователски център в Димона, за който независими изследователи предполагат, че поддържа между 80 и 90 ядрени бойни глави – и на риска Иран и Саудитска Арабия да тръгнат по същия път.
Според оценката на Гурулев след ударите и натиска, на които е подложен Техеран, иранското ръководство може да прецени, че единствената гаранция срещу повторно нападение е придобиването на ядрено оръжие. След едностранното излизане на САЩ от Съвместния всеобхватен план за действие (СВПД / JCPOA) през май 2018 г. Иран постепенно прекрати ограниченията си, натрупа запаси от уран, обогатен до 60 процента в подземните комплекси във Фордо и Натанз, и съкрати техническото време за набавяне на оръжеен материал до броени седмици. От своя страна престолонаследникът на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман неведнъж е заявявал публично, че ако Иран се сдобие с ядрена бомба, Рияд ще направи същото. Подобна верижна реакция би обезсмислила Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО) от 1968 г. много преди дипломатите в Женева или Шънджън да успеят да договорят нова формула за стратегически баланс между трите големи сили.