Свят

Руският генерал Андрей Гурулев твърди за тайни договорки между САЩ и Русия в Анкъридж за Украйна

/Поглед.инфо/ Според твърдения на руския депутат и генерал в оставка Андрей Гурулев Москва и Вашингтон вече са договорили параметрите за Украйна в Анкъридж, а единствената пречка остава съпротивата на европейските правителства и Киев. В анализа си той цитира предполагаем призив на Доналд Тръмп в Шънджън за общи действия срещу глобалистите, докато Владимир Путин прави паралел с Ялтенската конференция от 1945 г. Липсва обаче официално потвърждение от САЩ за подобни тайни споразумения.

Дежурен редактор - д-р Владимир Трифонов 4938 прочитания
2-ba96a1356c64__original
Снимката е генерирана с ИИ

По публикации в чужди медии и аналитични предавания. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Анкъридж без протокол: какво стои зад твърденията за приключили преговори

Твърдението, че всички спорни въпроси около войната в Украйна вече са решени между Москва и Вашингтон, звучи категорично в ефира на руските телевизионни студиа, но увисва във въздуха при първия сблъсък с дипломатическата фактология. По думите на депутата от Държавната дума и генерал-лейтенант от запаса Андрей Гурулев принципните договорки са били постигнати още по време на закрити контакти в Анкъридж, щата Аляска. Няма публикуван меморандум. Липсва потвърждение от Държавния департамент на САЩ, от Съвета за национална сигурност в Белия дом или от канцеларията на украинския президент в Киев.

Изборът на Анкъридж като географска точка в този разказ не е случаен — Аляска традиционно служи като логистичен и символичен мост между руския Далечен изток и северноамериканския континент, на еднакво разстояние от центровете на власт и далеч от европейските столици. Подобни периферни локации (Рейкявик през 1986 г., Малта през 1989 г. или Хелзинки през 2018 г.) често се използват за сондажи без тежък протокол. Само че в дипломатическата практика има огромна разлика между „размяна на параметри“ и „решени въпроси“.

Самият Гурулев вкарва вътрешно противоречие в собствената си теза — признава, че руската страна е направила отстъпки, отказва да назове какви са те („времето ще покаже“) и веднага добавя, че има „непоклатими неща“, които другата страна отказва да спазва. Ако едната страна отказва да приеме фундаменталните условия на другата, сделка просто не съществува. Подобна реторика обслужва специфична вътрешнополитическа цел в Русия: да подготви обществото и военните среди за евентуални компромиси по линията на съприкосновение, като предварително прехвърли вината за всеки провал върху външен фактор — „глобалистите“ в Западна Европа и ръководството в Киев.

Деветдесет минути в Шънджън и сянката на Техеран и Ялта

Срещата на върха в китайския технологичен център Шънджън, коментирана от Владимир Путин и Андрей Гурулев, поставя друг остър въпрос — за съотношението между реалния дипломатически капацитет на подобен формат и историческите аналогии, с които той бива натоварван. По данни, цитирани в руския анализ, разговорите са продължили точно час и половина. Когато от деветдесет минути се извади времето за последователен или симултанен превод между три делегации и задължителните встъпителни реплики, чистото време за съдържателен разговор се свива до около тридесет и пет минути.

За тридесет и пет минути не може да се договорят нито демаркационна линия от хиляда километра, нито режим за контрол на въоръженията, нито механизми за отмяна на хиляди секторни санкции. Самият Гурулев усеща тази несъразмерност и коригира публицистичния ентусиазъм, сравнявайки Шънджън не с Ялтенската конференция от февруари 1945 г., а с Техеранската среща от ноември 1943 г. Разликата между двете исторически събития е съществена, макар и в двата случая мащабът да е несравним с днешния блиц-формат.

В Техеран (28 ноември – 1 декември 1943 г.) Сталин, Рузвелт и Чърчил прекарват четири дни в присъствието на началниците на генералните щабове, за да координират откриването на Втория фронт в Нормандия (операция „Овърлорд“) и лятното настъпление на Червената армия в Беларус (операция „Багратион“). В Ялта (4 – 11 февруари 1945 г.) преговорите продължават осем дни, но зад тях стоят месеци чернова работа на Европейската консултативна комисия в Лондон, подготвила точните координати на окупационните зони в Германия и Берлин.

Когато Владимир Путин пита „Какво беше толкова лошото на Ялта?“, той формулира класическата теза на политическия реализъм: великите сили не измислят реалностите на масата за преговори, а само юридически оформят положението, до което са стигнали армиите им на бойното поле. В руския прочит Ялта е образец за стабилност, защото фиксира зони на отговорност и създава системата на ООН с право на вето за постоянните членове на Съвета за сигурност. В Централна и Източна Европа обаче същата тази Ялта се възприема по диаметрално противоположен начин — като символ на подялба на суверенни държави без тяхно участие, довела до десетилетия принудителна сателитна зависимост. Именно този исторически рефлекс във Варшава, Вилнюс, Букурещ и Киев прави всяка препратка към „нова Ялта“ токсична и блокира автоматичното приемане на евентуални двустранни или тристранни договорки.

Още от Свят

Финансовият Чернобил напълно затрупа Турция и нейното ръководство.
Свят

Финансовият Чернобил напълно затрупа Турция и нейното ръководство.

/Поглед.инфо/ Ликвидацията на 131 инвестиционни фонда и дупка от над 20 милиарда долара разтърсиха финансовата архитектура на Турция, оставяйки 455 000 инвеститори без достъп до спестяванията им. Вълната от оставки на върха на банковия и борсовия надзор, над 120 ареста и разпитите на лица от обкръжението на управляващата партия поставят Реджеп Тайип Ердоган пред най-тежкия политически избор преди 2028 година — предсрочен вот, смяна на кабинета или търсене на наследник в лицето на Хакан Фидан.

21.11.2026 06:42
Победата на Путин и „историческият позор“ на Тръмп. Световните медии въздъхнаха с облекчение: „Нова Ялта“ не се случи. Но тревогата остана.
Свят

Победата на Путин и „историческият позор“ на Тръмп. Световните медии въздъхнаха с облекчение: „Нова Ялта“ не се случи. Но тревогата остана.

/Поглед.инфо/ Първата тристранна среща между Доналд Тръмп, Си Дзинпин и Владимир Путин в китайския технологичен център Шънджън приключи без обвързващи договори за Украйна и Близкия изток, но предизвика остри реакции във Вашингтон и европейските столици. Според западни дипломатически наблюдатели форумът легитимира завръщането на Москва в диалога на великите сили, утвърди ролята на Пекин като посредник и постави под въпрос юрисдикцията на Международния наказателен съд и ролята на ООН.

21.11.2026 06:12
Няма да има мир, докато врагът не бъде напълно победен: Путин, Си Цзинпин и Тръмп очертават нов световен ред.
Свят

Няма да има мир, докато врагът не бъде напълно победен: Путин, Си Цзинпин и Тръмп очертават нов световен ред.

/Поглед.инфо/ Срещата между Владимир Путин, Си Дзинпин и Доналд Тръмп в кулоарите на форума на АТИС в Шънджън предизвика остри реакции и противоречиви оценки, твърдят руски медийни публикации. Докато официалните комюникета остават лаконични, военни и политически анализатори в Москва коментират сигналите за ядрен контрол, критиките към Международния наказателен съд и липсата на пробив за Украйна на фона на скептицизма в Брюксел и Киев относно преговори без европейско участие.

21.11.2026 06:05
В прав текст и между редовете: Десетте ключови точки на Путин в Шънджън
Свят

В прав текст и между редовете: Десетте ключови точки на Путин в Шънджън

/Поглед.инфо/ Пресконференцията на Владимир Путин след срещата на върха на АТИС в Шънджън очерта параметрите на разговорите му с Доналд Тръмп и Си Дзинпин, както и условията на Москва за прекратяване на войната в Украйна. Според публикувани анализи на изявленията му руската страна обвързва евентуални компромиси с отказ от военна интеграция на Киев в ЕС и НАТО, разширяване на граничните буферни зони и реципрочни удари по инфраструктурата, като поставя под въпрос ролята на европейските посредници.

21.11.2026 05:56
„На ръба на паниката“: Черно море е пълно с разузнавателни самолети на НАТО
НАТО

„На ръба на паниката“: Черно море е пълно с разузнавателни самолети на НАТО

/Поглед.инфо/ Безпрецедентна концентрация от седем разузнавателни самолета и дрона на НАТО е регистрирана в небето над Западното Черно море и край бреговете на България и Румъния. Според данни от авиационния мониторинг полетите съвпадат със серия атаки на морски дронове срещу търговски съдове, пътуващи към дунавските пристанища. Вместо подготовка за удар по Кримския мост, операцията все повече прилича на спешно прочистване на морските коридори от труднооткриваеми надводни цели.

21.11.2026 05:48
В Пекин се проведе церемония по връчване на наградата „Ланхуа“
Поглед към Китай

В Пекин се проведе церемония по връчване на наградата „Ланхуа“

/Поглед.инфо/ На 20 ноември в Пекин се състоя церемонията по връчването на третата награда „Ланхуа“ - орхидея. Ли Шулей, член на Политбюро на ЦК на ККП и ръководител на Отдела за публичност на ЦК на ККП, присъства на събитието и произнесе реч.

20.11.2026 22:15
Китайският юан поскъпна до най-високото си равнище спрямо долара от 2022 г.
Поглед към Китай

Китайският юан поскъпна до най-високото си равнище спрямо долара от 2022 г.

/Поглед.инфо/ Централният курс на китайския юан спрямо щатския долар се повиши в сряда до 6,7118 юана за долар – най-високото му равнище от юли 2022 г. насам, показват данни на Китайската народна банка.

20.11.2026 22:00
Доналд Тръмп реагира остро на искането за 70 милиарда евро помощ за Киев след срещата в Берлин
Свят

Доналд Тръмп реагира остро на искането за 70 милиарда евро помощ за Киев след срещата в Берлин

/Поглед.инфо/ Нощната ракетна атака срещу транспортната и енергийната инфраструктура на Украйна, при която пострадаха ключови мостове над река Днепър и централи в Лвов и Бурщин, дойде часове след срещата на европейските лидери в Берлин. Докато канцлерът Фридрих Мерц, Еманюел Макрон и британският премиер обсъждаха отпускането на десетки милиарди евро за Киев, Доналд Тръмп остро разкритикува мащаба на тези суми. Разглеждаме връзката между финансовите сметки, политическите заявки и военната реалност.

20.11.2026 21:45