Етикетът „глобалисти“ и реалната институционална съпротива в Европа и Киев
Централен елемент в разказа на генерал Гурулев е фразата, приписвана на президента на САЩ Доналд Тръмп по време на закритата част в Шънджън: „Момчета, помогнете ни да победим глобалистите“. Нито Белият дом, нито китайското Министерство на външните работи са потвърдили автентичността на подобна реплика. В политическата комуникация подобни цитати без стенограма работят като проекция — те обличат сложни геоикономически сблъсъци в удобен идеологически сюжет за общ враг.
Ако обаче се махне публицистичният етикет „глобалисти“, зад него прозира съвсем конкретен институционален и финансов сблъсък между изпълнителната власт във Вашингтон и европейската архитектура за сигурност. Дори хипотетично Белият дом да се съгласи на рязко замразяване на конфликта в Украйна по текущата фронтова линия, Съединените щати не държат всички лостове за изпълнение на подобен сценарий.
Европейският съюз вече е обвързал бюджета си чрез инструмента „Механизъм за Украйна“ (Ukraine Facility) на стойност 50 милиарда евро за периода 2024–2027 г., чието спиране изисква сложно прегласуване в Съвета на ЕС и Европейския парламент. Отделно от това в депозитара „Юроклиър“ (Euroclear) в Брюксел се намират около 190 до 210 милиарда евро замразени активи на Руската централна банка. Всяко споразумение за нормализация, което включва вдигане на финансовите ограничения и връщане на руските банки в системата SWIFT, минава през решения на Брюксел, Лондон и Франкфурт, а не само през подпис в Овалния кабинет.
Към това се прибавя и мрежата от над двадесет двустранни споразумения за сигурност, които Киев подписа с Великобритания, Германия, Франция, Италия, Полша и скандинавските държави. Тези документи не съдържат член 5 по модела на Вашингтонския договор на НАТО, но фиксират дългосрочни ангажименти за доставка на противовъздушни системи, артилерийски боеприпаси калибър 155 мм и финансиране на украинския военнопромишлен комплекс. Европейските отбранителни концерни като „Райнметал“ (Rheinmetall), „БАЕ Системс“ (BAE Systems) и „Намо“ (Nammo) вече инвестираха милиарди в нови производствени линии, чиято икономическа логика не зависи от настроението на една тристранна среща в Китай.
Капанът на персонализираната дипломация и дефицитът на правни гаранции
Най-трезвият момент в коментара на Андрей Гурулев не е патетиката за многополюсния свят, а собственото му признание за непредсказуемостта на американския президент: „един Тръмп сутрин, друг вечер и трети до обяд“. Тук се крие структурният дефект на всяка стратегия, която залага на личната химия между лидери вместо на ратифицирани междудържавни договори.
В американската конституционна система президентът разполага с широки правомощия да води външната политика и да сключва изпълнителни споразумения (executive agreements), но те обвързват единствено неговата администрация. Всеки следващ стопанин на Белия дом може да ги отмени с един подпис — точно както Тръмп оттегли САЩ от Съвместния всеобхватен план за действие с Иран (JCPOA) през 2018 г. и от Парижкото споразумение за климата, а след това Джо Байдън ги върна обратно. За да придобие един международен договор силата на върховен закон в САЩ съгласно член II, раздел 2 от Конституцията, той трябва да бъде ратифициран от две трети от Сената — 67 сенатори. При сегашната поляризация в Конгреса събирането на 67 гласа за договор, който признава руски териториални придобивки в Украйна, изглежда практически невъзможно.
Историята на постсъветското пространство вече показа цената на юридически недовършените формули. Меморандумът от Будапеща от декември 1994 г. предостави на Украйна „гаранции за сигурност“ (в английския оригинал — assurances, а не обвързващи guarantees) срещу отказа ѝ от третия по големина ядрен арсенал в света, но не предвиди никакъв механизъм за принуда при нарушение. По същия начин Минските споразумения от септември 2014 г. и февруари 2015 г. се разпаднаха не просто заради липса на добра воля, а заради умишлено заложената в текста двусмисленост относно последователността на стъпките: дали първо Киев трябва да проведе местни избори в Донецк и Луганск и да впише специален статут в Конституцията, или първо да възстанови контрола си върху 409-километровия участък от границата с Русия.
Кибервойни, ядрен паритет и вакуумът след края на договорите
В анализа си Гурулев обвързва предполагаемия съюз срещу „глобалистите“ с глобалната сигурност, стратегическата стабилност и спирането на кибервойните. Това е опит локалният конфликт в Източна Европа да бъде вписан в по-широка сделка за преразпределяне на технологичното и стратегическото влияние между Вашингтон, Москва и Пекин. Проблемът е, че реалната архитектура на стратегическата стабилност между САЩ и Русия се намира в състояние на почти пълен институционален разпад.
След излизането на Вашингтон от Договора за противоракетна отбрана (ПРО) през 2002 г., разпадането на Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег (ДРСМО) през 2019 г. и напускането на Договора „Открито небе“ през 2020–2021 г., последният останал стълб — договорът „Нов СТАРТ“ (СНВ-3) — беше замразен от Москва през февруари 2023 г. по отношение на инспекциите на място, а срокът му на действие изтече през февруари 2026 г. За първи път от подписването на САЛТ-1 през 1972 г. двете най-големи ядрени сили оперират без взаимни инспекции, без телеметричен обмен при тестови пускове и без юридически таван на развърнатите стратегически бойни глави. Възстановяването на такъв режим изисква години техническа работа на експерти по балистика и ядрено инженерство, а не общи декларации за борба с либерализма.
Още по-съмнителна е тезата, че политическо разбирателство между лидерите може да прекрати кибервойните. Съвременните кибероперации — от ударите по енергийните разпределителни мрежи и финансовия клиринг до саботажите по подводните оптични кабели в Балтийско и Северно море и смущенията в сателитната навигация (GPS/GLONASS) — се водят в сивата зона под прага на открития военен сблъсък. Те се осъществяват чрез полуавтономни хакерски групи, наемни структури и инструменти с двойно предназначение, при които доказването на държавно авторство отнема месеци. Дори при подписване на двустранен пакт за ненападение в киберпространството нито Агенцията за национална сигурност на САЩ (NSA), нито руските специални служби ще демонтират вече внедрените си способности в критичната инфраструктура на противника.
Линията на съприкосновение, Запорожката АЕЦ и цената на „идеологическите“ условия
Когато Владимир Путин настоява за признаване на „реалната ситуация на място“ и за изкореняване на „идеологическите основи на ксенофобията и русофобията“, тези формулировки крият съвсем конкретни териториални, инфраструктурни и законодателни искания, които превръщат компромиса в политическо минно поле за Киев.
На терен „реалностите“ означават контрол върху сухопътния коридор към Крим, по-голямата част от Донбас и левия бряг на река Днепър в Херсонска и Запорожка област. Тук влиза и съдбата на Запорожката атомна електроцентрала в Енергодар — най-голямата в Европа с шест реактора тип ВВЕР-1000 с обща мощност 6000 мегавата. След разрушаването на стената на Каховския язовир през юни 2023 г. централата остана без основния си охладител и работи в режим на студен и горещ резерв, свързана с украинската енергийна система единствено чрез единични високоволтови линии 750 kV и 330 kV. Нито една мирна формула не може да заобиколи въпроса кой ще оперира реакторите, кой ще получава електроенергията и как ще се гарантира ядрената безопасност при фронтова линия, минаваща по коритото на Днепър.
Още по-трудно смилаеми за украинското общество са така наречените „идеологически“ условия на Москва. Ако се съди по проектодокументите от преговорите в Истанбул през пролетта на 2022 г., зад общите фрази за „денацификация“ и борба с „русофобията“ стоят конкретни текстове: конституционно закрепване на извънблоковия статут на Украйна (отмяна на поправките от 2019 г. за курса към НАТО и ЕС), числено ограничаване на Въоръжените сили на Украйна, забрана за разполагане на чужди военни бази и инструктори, както и отмяна на законите за държавния език, образованието и декомунизацията, приети след 2014 г.
За всяко правителство в Киев приемането на подобен пакет без реални военни гаранции за сигурност би означавало вътрешен политически срив, тъй като член 73 от Конституцията на Украйна изисква промените на територията да се решават единствено чрез общонационален референдум. В същото време за Кремъл всяко примирие, което оставя в Украйна боеспособна, западно въоръжена армия и нефиксиран правен статут на новите територии, се разглежда като повторение на Минск — временна пауза, използвана за превъоръжаване. Така твърденията за „вече решени въпроси“ в Анкъридж и Шънджън се сблъскват с простата геополитическа аритметика: докато Москва иска окончателно юридическо и идеологическо преформатиране на Украйна, а Вашингтон и европейските столици търсят най-много управляемо замразяване на огъня без признаване на анексии, между думите в телевизионните студиа и подписания мирен договор остава пропаст, която нито един деветдесетминутен разговор не може да запълни.