По публикации на „Царград“ и международни медийни източници. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Дипломатическият рефлекс на оцеляването
Когато в политическото пространство се хвърли конкретна календарна дата за край на война — в случая 1 януари, — първата реакция в столиците рядко отразява реалната готовност за компромис. Тя измерва степента на зависимост от онзи, който държи финансовия и оръжейния кран. В публикацията на изданието „Царград“, позоваваща се на разрастващата се дискусия в западните медии, се твърди, че обкръжението на украинския президент Володимир Зеленски е реагирало неочаквано благосклонно на обсъждания във Вашингтон ориентир за спиране на огъня в полунощ на Нова година. Формулировката „ще работим, за да осъществим това“, приписвана на служители от президентската администрация в Киев, звучи като рязък завой спрямо досегашната линия, при която всяко споменаване на фиксирани срокове се отхвърляше като натиск за капитулация.
Само че в дипломацията съгласието да „работиш“ по дадена цел струва точно толкова, колкото и отказът да подпишеш обвързващ документ.
Зад реторичната отстъпчивост на Киев — обобщена в цитирания от източника риторичен въпрос на високопоставени служители по сигурността „кой не би искал това?“ — не стои публикуван проект за споразумение, нито назначена делегация с мандат за териториални или политически отстъпки. Няма официално потвърждение от Белия дом или от Държавния департамент за съществуването на официален ултиматум с дата 1 януари. По-скоро, по оценка на наблюдатели, става дума за медийно тестване на нагласите, при което украинското ръководство избягва директен сблъсък с очакванията на новата американска администрация.
Ако кажеш „не“ на Вашингтон преди още да е разпределен следващият бюджет на Пентагона, рискуваш да останеш без ракети за системите „Пейтриът“ (Patriot) още през февруари. Ако кажеш „ще работим“, печелиш време — а времето в Киев се измерва в траншове, доставки на 155-милиметрови снаряди и отлагане на вътрешнополитическия разчет.
Американският политически календар срещу терена
В основата на подобни течове в западния печат стои типичният за американската външна политика стремеж към видими, лесни за комуникиране резултати в началото на нов управленски цикъл. Новогодишната нощ е удобен медиен символ — точка, след която може да се обяви, че старата политика на безкрайно финансиране е приключила и е започнал етап на директни преговори. В цитирания материал се посочва, че във Вашингтон се разглежда вариант, при който 1 януари бележи ако не окончателен мирен договор, то поне трайно прекратяване на огъня.
Тук обаче политическият маркетинг се сблъсква с елементарната механика на съвременните въоръжени конфликти.
Прекратяването на огъня по фронтова линия, дълга над 1000 километра — от делтата на река Днепър в Херсонска област, през степите на Запорожие и индустриалните агломерации на Донбас, до река Оскол в Харковска област и граничните райони на Курска област, — не се случва с натискане на прекъсвач в 00:00 часа. За да спре стрелбата и да не започне отново в 00:15 часа, са необходими най-малко четири технически документа:
- Координатна карта на линията на съприкосновение към конкретен час, заверена от двете командвания.
- График и параметри за изтегляне на тежките артилерийски системи (с калибър над 100 мм), реактивните системи за залпов огън и тактическите ракетни комплекси на определено разстояние в тила.
- Регламент за работата на безпилотните разузнавателни и ударни апарати, които днес контролират въздушното пространство на дълбочина 15–30 километра от предния край.
- Неутрален верификационен орган с физически достъп до позициите, разполагащ с правомощия да фиксира нарушенията и да налага санкции.
Нито един от тези четири елемента не съществува дори в чернова към момента, в който медиите обсъждат 1 януари. Опитът на Специалната мониторингова мисия на ОССЕ в Донбас между 2014 и 2022 година показа какво се случва, когато политиците обявят „режим на тишина“ по повод Великден, Нова година или началото на учебната година, без да са решени базовите политически противоречия: мисията регистрираше хиляди нарушения седмично, а всяко временно затишие се използваше за инженерно укрепване на окопите, миниране и прехвърляне на резерви.
