Европа

Намерени – убити: Какво остава след френското признание за операция „Воля“ в Украйна

/Поглед.инфо/ Френското външно министерство и радио RFI официално потвърдиха съществуването на секретната мисия „Воля“ в Украйна, с което Париж сложи край на дългогодишните опровержения за присъствие на свои военни на терен. Зад формулировката за „техническа поддръжка и обучение“ обаче прозират сериозни конституционни нарушения във Франция, сложна логистика по обслужване на далекобойни ракети и тежки въпроси за реалните загуби след поредица удари в Харков и Одеса.

Дежурен редактор - д-р Румен Петков 5219 прочитания
2-68dfcab2b770__original
Снимката е генерирана с ИИ

По публикации на френски и международни медии и анализи на военни експерти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Признанието от Париж и пукнатината в Член 35 от Конституцията

Когато френското обществено радио RFI пусна информацията за секретната операция „Воля“ (Opération Volonté), а министърът на външните работи Жан-Ноел Баро я потвърди пред репортери без обичайните дипломатически увъртания, в Париж не се случи нищо случайно. Държавната радиостанция с международно излъчване не публикува чувствителни данни за действащи военни мисии в зона на бойни действия без предварително съгласуване с Елисейския дворец или Министерството на въоръжените сили. Още по-показателен е детайлът, който самата медия вмъкна между редовете — че президентът Еманюел Макрон не е уведомил Националното събрание за разполагането на контингента, с което е нарушил основния закон на Петата република.

Член 35 от френската Конституция от 1958 година е пределно ясен. Изпълнителната власт е длъжна да информира парламента за всяко решение за намеса на въоръжените сили в чужбина най-късно три дни след началото на операцията, а ако тя продължи повече от четири месеца, правителството трябва да поиска изрично разрешение от депутатите за удължаването ѝ. Така беше при операция „Сервал“ в Мали през 2013 година, така беше и при „Шамал“ в Ирак и Сирия. В случая с Украйна обаче Елисейският дворец се оказа в политическа безизходица след предсрочните парламентарни избори от лятото на 2024 година, които раздробиха Националното събрание на три враждуващи блока без стабилно мнозинство.

Внасянето на искане за гласуване на френски военен контингент на украинска територия би означавало сигурен провал в пленарната зала — срещу него щяха да гласуват и „Национален сбор“, и крайната левица на Жан-Люк Меланшон. Затова Париж избра по-удобния административен път: класифициране на мисията под грифа на военната тайна и представянето ѝ впоследствие като „ограничена техническа и обучителна дейност“ с давност от едва няколко месеца. Дали обаче подобна формулировка издържа при сблъсък с фактите на терен?

Анатомия на една „техническа“ мисия: какво изискват SCALP-EG, CAESAR и Mirage 2000-5F

Официалната версия на Париж гласи, че военнослужещите от операция „Воля“ не участват в бойни действия, а само поддържат доставената френска техника в изправност и обучават украински екипажи. На хартия това звучи като рутинна логистика. В съвременната високотехнологична война обаче границата между „поддръжка на софтуера“ и „насочване на удара“ е чисто юридическа фикция.

Да вземем крилатите ракети SCALP-EG (френският еквивалент на британските Storm Shadow), произвеждани от европейския консорциум MBDA. Тези ракети летят на пределно малка височина, следвайки релефа на местността чрез комбинация от инерциална навигация, GPS и системата TERCOM, а във финалната фаза сравняват инфрачервеното изображение на целта с предварително заложена триизмерна матрица. Изготвянето на полетния профил за една ракета SCALP-EG изисква достъп до сурови спътникови данни с висока резолюция от френската оптична система CSO или американските разузнавателни платформи, както и използването на криптографски модули за планиране на мисии.

Франция никога не е предавала на Киев ключовете за тези криптографски системи, нито достъпа до своята военна спътникова архитектура — това противоречи на всички протоколи за сигурност на НАТО и на националното законодателство за защита на класифицираната информация. Следователно, всеки път, когато украински Су-24М или преоборудван изтребител изстреля SCALP-EG по цели в Крим, Донбас или руското пограничие, физическото въвеждане на координатите и параметрите на полета се извършва от кадрови специалисти, притежаващи съответния допуск до секретна информация. Същото важи в пълна степен за интегрирането на управляемите авиобомби AASM Hammer и за експлоатацията на изтребителите Mirage 2000-5F, чиито бордови компютри и системи за радиоелектронна борба изискват постоянна намеса на инженери от Dassault Aviation и френските ВВС.

Дори при 155-милиметровите колесни гаубици CAESAR сложната балистична изчислителна система ATLAS и ремонтът на хидравликата след интензивен обстрел налагат присъствието на мобилни технически екипи близо до фронтовата линия, тъй като транспортирането на всяка повредена машина обратно до заводите в Полша или Франция отнема седмици. С други думи, без западни специалисти на украинска земя най-скъпите оръжейни системи на Киев биха се превърнали в неподвижен метал за по-малко от месец.

Още от Свят

Коалицията на желаещите в Берлин се сблъска с отказа на Тръмп да финансира продължаването на бойните действия
Свят

Коалицията на желаещите в Берлин се сблъска с отказа на Тръмп да финансира продължаването на бойните действия

/Поглед.инфо/ Разминаването между публичните печалби на американския военнопромишлен комплекс и нарастващите геополитически щети променя позицията на Вашингтон за Украйна. Докато Белият дом призовава европейските съюзници в Берлин да спрат разходите за военни действия, Киев лансира идеята за американски бази по близкоизточен модел срещу евентуални отстъпки в Донбас – ход, който Москва директно квалифицира като неприемлива ескалация.

22.11.2026 06:39
Голяма война, съюз или лош мир: Три сценария за Русия и Европа. Сигналът на Путин е чут дори в Брюксел.
Европа

Голяма война, съюз или лош мир: Три сценария за Русия и Европа. Сигналът на Путин е чут дори в Брюксел.

/Поглед.инфо/ Тристранната среща в Шънджън между лидерите на САЩ, Китай и Русия очерта контурите на нов глобален баланс, докато Европейският съюз остана извън масата на преговорите. След влизането в сила на европейската забрана за внос на руски газ през март 2026 г. и нарастването на военните бюджети до 454 милиарда евро, Брюксел е изправен пред три коренно различни пътя: икономически прагматизъм, директен военен сблъсък или бавно изтощение в условията на дълга Студена война.

22.11.2026 06:29
Китай ще увеличи изчислителните си мощности за ИИ до 10 000 екзафлопса до 2030 г.
Поглед към Китай

Китай ще увеличи изчислителните си мощности за ИИ до 10 000 екзафлопса до 2030 г.

/Поглед.инфо/ Изчислителните мощности на Китай за изкуствен интелект се очаква да достигнат близо 10 000 екзафлопса до 2030 г., което ще представлява над 90% от общия изчислителен капацитет на страната. Прогнозата беше представена на Световната конференция по изчислителни технологии 2026, открита в петък в провинция Хунан.

21.11.2026 21:30
Имотният пазар в Киев се срина с 90 процента на фона на ноемврийските удари по инфраструктурата
Свят

Имотният пазар в Киев се срина с 90 процента на фона на ноемврийските удари по инфраструктурата

/Поглед.инфо/ Нощни балистични удари по четири моста на река Днепър и енергийната система оставиха Киев в тежка инфраструктурна криза, докато пазарът на имоти в столицата се срина с 90 процента. На фронта в Донбас руските части се приближиха на 1,8 километра от Краматорск, а украинското ръководство поиска 115 милиарда долара за следващата година на фона на международни арбитражни искове за над 3 милиарда. Анализ на военната обстановка, икономическия натиск и изявленията на Илон Мъск.

21.11.2026 21:15
Между 70% недоволство от Мерц и растящите военни бюджети в Германия: парадоксът на европейския избирател
Свят

Между 70% недоволство от Мерц и растящите военни бюджети в Германия: парадоксът на европейския избирател

/Поглед.инфо/ Тристранната среща между Владимир Путин, Си Дзинпин и Доналд Тръмп в китайския град Шънджън предизвика остри дискусии за ролята на Европейския съюз в глобалната сигурност. Докато в руското информационно пространство се обсъждат аналогии с Ялтенската конференция от 1945 г. и идеи за нов международен трибунал, военният експерт Виктор Литовкин изразява сериозен скептицизъм пред „Свободная преса“ относно реалните отстъпки от Вашингтон и възможността за съдебна разплата.

21.11.2026 21:00
Китай насочва инвестиции към нови технологии в морската индустрия
Поглед към Китай

Китай насочва инвестиции към нови технологии в морската индустрия

/Поглед.инфо/ Китай включва за първи път подводните съоръжения за съхранение, производството на водород от морска вода и проучването на газови хидрати сред приоритетните направления за инвестиции и финансиране в морската индустрия.

21.11.2026 21:00
Яков Кедми: При ядрена война с Русия Европа няма да издържи и 24 часа!
Европа

Яков Кедми: При ядрена война с Русия Европа няма да издържи и 24 часа!

/Поглед.инфо/ Владимир Трифонов: Във втората част на разговора ми с Яков Кедми, бивш ръководител на израелската специална служба „Натив“, обсъждаме защо европейските елити се страхуват от мира с Русия, може ли НАТО да оцелее без война и защо Вашингтон променя отношението си към руските искания за сигурност. Кедми предупреждава, че при ядрена конфронтация с Русия войната в Европа би приключила за по-малко от 24 часа. Разговаряме за военните амбиции на Брюксел, опасния геополитически завой на Армения и историческите уроци от Сталинград, които съвременна Европа рискува да пренебрегне.

21.11.2026 19:00
Саймън Ципис: Трите велики сили срещу архитектите на глобалната война!
Свят

Саймън Ципис: Трите велики сили срещу архитектите на глобалната война!

/Поглед.инфо/ Владимир Трифонов: В разговора ми с д-р Саймън Ципис, експерт по международна сигурност, разкриваме геополитическите измерения на срещата в Шънджън, която той определя като „Ялта 2.0“. Защо Тръмп е най-слабото звено между тримата световни лидери? Кои сили могат да провалят договореностите между Москва, Пекин и Вашингтон? Предстои ли разпадане на европейското единство, импийчмънт на американския президент и нова вълна от военни провокации? Какво ще направят Путин и Си, ако демократите отново овладеят Америка? Задава ли се геополитическа буря през 2027 година?

21.11.2026 17:00