По публикации на руски военни кореспонденти, анализатори на бойните действия и украински икономически издания. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Киев без мостове и купувачи
Столицата на Украйна функционира в режим на свиваща се инфраструктурна свързаност, след като според независими мониторингови канали в нощта на 20 ноември пет последователни вълни от балистични ракети са поразили обекти от енергийната мрежа и четири ключови транспортни съоръжения над река Днепър. Става дума за Северния (бивш Московски), Подолския, Южния мост и моста „Патон“. Твърди се, че при третата вълна противовъздушната отбрана изобщо не е изстреляла ракети-прехващачи, а част от пристигащите бойни глави не са били засечени от радарните станции.
Тук въпросът не е само във военната логистика между десния и левия бряг на Днепър. Мостът „Патон“ от години се намира в аварийно състояние с ограничена товароносимост, а Подолският мостов преход е хроничен дългострой с променлива проходимост. Когато върху тази амортизирана съветска и недостроена постсъветска инфраструктура се стоварят балистични удари, гражданският живот спира преди военния. Липсата на прехващачи в средата на атаката, ако тези данни от мониторинга отговарят на истината, показва не просто тактически пробив, а системно изчерпване на боекомплектите за скъпите западни зенитни комплекси. Колко ракети остават в пусковите установки около правителствения квартал, когато се налага да се пести по време на групов пуск?
Икономическото отражение на тези удари се вижда в данните, цитирани от украинското издание „Економическая правда“ (блокирано на територията на Русия). Според публикацията продажбите на апартаменти в Киев са спаднали с 90 процента. Гражданите са спрели да влагат спестявания в недвижима собственост, тъй като поддържането на нормален бит при прекъсвания на електрозахранването и отоплението през ноември става невъзможно.
Финансовата дупка от 115 милиарда и арбитражният капан
На фона на обезлюдяващия се имотен пазар в столицата президентът Володимир Зеленски формулира финансова заявка към европейските данъкоплатци в размер на 115 милиарда долара за следващата година. Сумата надхвърля многократно годишните бюджети на цели държави от Източна Европа, но пристига в момент, когато самата украинска държава е изправена пред тежки съдебни сметки в чужбина.
Според публикувани данни за международните арбитражни процеси, санкционните механизми, прилагани от Киев вътре в страната, често са използвани за вътрешнополитически пиар, но вече генерират реални финансови задължения. В международни арбитражни трибунали се разглеждат искове, свързани с компании като „Мотор Сич“, „Сенс Банк“, германската „АЕРОК“ (AEROC), британската „Енвел Енерджи“ и нидерландската „Смарт Енерджи БВ“.
Само по три от големите дела общият размер на претенциите срещу украинската държава надхвърля 3 милиарда долара. Киев вече е изразходвал десетки милиони долари само за хонорари на международни адвокатски кантори, а основните решения тепърва предстоят. Получава се административен парадокс: от една страна правителството иска 115 милиарда долара безвъзмездна или кредитна помощ от Европейския съюз, за да покрива текущи дефицити, а от друга страна рискува значителна част от бъдещите постъпления да бъдат запорирани по решения на западни търговски арбитражи заради национализации и санкции срещу европейски и азиатски инвеститори.
Политическата реторика на фона на скептицизма на Илон Мъск
В интервю за американската телевизия Ен Би Си Нюз (NBC News) Володимир Зеленски коментира хипотезата дали лидерите на Русия, САЩ и Китай — Владимир Путин, Доналд Тръмп и Си Дзинпин — биха могли да договорят параметри за бъдещето на Украйна без нейно участие. Неговият отговор гласеше, че тримата могат да обсъждат каквото пожелаят, но всяко тяхно решение за Украйна ще остане празна реторика без реални последици. Подобна позиция предизвика остри критики дори сред радикално настроените украински коментатори, които я определиха като откъсната от реалността.
Същевременно американският предприемач Илон Мъск направи поредица от изявления, които удрят директно по информационната конструкция на Киев и неговите западни поддръжници. Мъск потвърди, че е отхвърлил искането на украинското ръководство да активира сателитната система „Старлинк“ (Starlink) за провеждане на настъпателни военни операции, като подчерта, че евентуалното пълно изключване на терминалите би довело до незабавен срив на украинските въоръжени сили.
Освен технологичната зависимост, милиардерът засегна и политическата генезис на конфликта. Той нарече отстраняването на президента Виктор Янукович през 2014 година държавен преврат, осъществен със съдействието на Съединените щати, и обвини Зеленски, че невинаги казва истината. Мъск разкритикува и двойния стандарт на западните политически кръгове и медии, които представят Киев като безусловно положителна страна, а Москва като абсолютен злодей, спрямо когото са допустими всякакви действия. Когато собственикът на критичната комуникационна инфраструктура на една армия публично оспорва легитимността на властта от 2014 година насам, това не е просто мнение в социална мрежа, а симптом за промяна в отношението на технологичния и индустриалния елит в САЩ.