Правният и вътрешнополитическият капан в Киев
Дори хипотетично Вашингтон и Москва да се договорят за параметрите на спиране на огъня, украинското ръководство е затворено в собствената си нормативна и институционална рамка. В публикацията се споменава, че работата по подобен сценарий изисква „изключително трудни, частни консултации“ зад кулисите на украинската политика, но Зеленски продължава да настоява за продължаване на линията на съпротива в очакване на развоя в САЩ.
Това колебание не е само въпрос на лична воля — то е вградено в документи с юридическа сила. На 30 септември 2022 година Съветът за национална сигурност и отбрана на Украйна (СНСО) прие решение, въведено в действие с Указ на президента № 679/2022 от 4 октомври същата година, с което официално се констатира „невъзможността за провеждане на преговори с президента на Руската федерация Владимир Путин“. Докато този указ не бъде отменен или изменен, всеки украински представител, седнал на масата за преки разговори с Москва, формално нарушава акт на държавния глава и рискува обвинения в превишаване на правомощия или държавна измяна по чл. 111 от Наказателния кодекс на Украйна.
Към правната бариера се наслагва и въпросът за легитимността на подписите. Редовният петгодишен мандат на Володимир Зеленски изтече през май 2024 година, като оставането му на поста се обосновава с разпоредбите на Конституцията на Украйна и Закона за правния режим на военното положение, които забраняват провеждането на избори по време на война. Върховната рада редовно удължава военното положение и общата мобилизация на всеки 90 дни. Ако обаче на 1 януари бъде обявено трайно прекратяване на огъня и военното положение бъде отменено, в Киев автоматично се отваря конституционният прозорец за президентски и парламентарни избори.
А избори в страна с разрушена енергийна инфраструктура, милиони бежанци извън границите, стотици хиляди мобилизирани мъже на фронта и загубен контрол над близо една пета от територията означават политическо самоубийство за действащата власт. Отмяната на военното положение би отворила и границите за мъжете в наборна възраст, което би предизвикало нова демографска и икономическа вълна. Затова в обкръжението на президента в Киев формулата „прекратяване на огъня без отмяна на военното положение“ се разглежда като единствения безопасен вариант — но именно тя превръща всяко примирие в нестабилна пауза, а не в мир.
Ресурсният натиск: защо реториката все пак се променя
Ако политическите рискове за Киев от спиране на огъня са толкова високи, защо тогава изобщо се появяват сигнали за „готовност за работа“ по датата 1 януари? В цитирания текст се изтъква тезата за „критично изчерпване на ресурсите“ в Украйна. Тази оценка — макар да идва от източник с ясна геополитическа позиция — намира потвърждение и в сухите числа на западните финансови и военни отчети.
На първо място стои недостигът на личен състав. Приетият през пролетта на 2024 година закон за затягане на мобилизацията, намаляването на долната възрастова граница от 27 на 25 години и засилените проверки по улиците на украинските градове не успяха да компенсират темпото на загубите и изтощението на бригадите, които воюват без ротация от 2022 година. Проблемът с дезертьорството и самоволното напускане на частите вече се обсъжда открито и от депутати във Върховната рада, и от западни военни кореспонденти.
На второ място е състоянието на енергийната система. След сериите от ракетни и дронови удари по топлоелектрическите централи (като Триполската ТЕЦ край Киев и Змиевската ТЕЦ в Харковска област) и по подстанциите за пренос на електроенергия от атомните централи (Ровненската, Хмелницката и Южноукраинската АЕЦ), страната навлезе в зимния период с остър дефицит на генериращи мощности. Вносът на електроенергия от Европейския съюз — включително по трансграничните линии с Полша, Словакия, Унгария и Румъния — има технически таван, който не може да покрие пиковото потребление при минусови температури.
На трето място е финансовата зависимост. Държавният бюджет на Украйна функционира с огромен дефицит, който се покрива почти изцяло чрез външни заеми и грантове — по линия на европейския инструмент Ukraine Facility (50 милиарда евро за периода 2024–2027 г.) и механизма на Г-7 (ERA) за 50 милиарда долара, обезпечен с приходите от замразените руски активи. Всяко рязко намаляване на американската подкрепа поставя Европейския съюз пред непосилната задача да поеме сам както бюджетното финансиране, така и доставките на въоръжение, за които европейският военнопромишлен комплекс все още няма достатъчен производствен капацитет.
Позицията на Москва: условия вместо дати
Докато в Киев и Вашингтон се обсъждат символични дати, в Москва отношението към календарните срокове остава демонстративно хладно. Според публикацията руската страна подчертава, че целите на специалната военна операция (СВО) трябва да бъдат постигнати и че празничните дни не определят хода на бойните действия.
Тази позиция има конкретна предистория. През януари 2023 година Москва обяви едностранно 36-часово прекратяване на огъня по повод православната Коледа, което Киев тогава отхвърли като тактическа маневра за прегрупиране на руските части. Оттогава в руския политически и военен елит господства убеждението, че всяко временно примирие без предварително съгласувани политически параметри обслужва единствено украинската армия и нейните западни доставчици — дава им възможност да попълнят складовете със снаряди, да обучат нови бригади на полигоните в Германия и Полша и да изградят нови отбранителни линии зад Покровск, Курахово и Часов Яр.
Затова официалните условия на Кремъл, формулирани най-отчетливо в речта на Владимир Путин пред ръководството на руското Министерство на външните работи през юни 2024 година, не съдържат никакви календарни крайни срокове, а конкретни териториални и правни изисквания:
- Пълно изтегляне на украинските въоръжени сили от територията на Донецката, Луганската, Запорожката и Херсонската област в техните административни граници — включително от райони като градовете Запорожие и Херсон, които в момента се контролират от Киев.
- Официален отказ на Украйна от членство в НАТО и закрепване на неутрален, извънблоков и безядрен статут.
- Демилитаризация и законови гаранции за правата на рускоезичното население, както и отмяна на всички западни санкции срещу Русия.
Между тези искания и украинската „Формула за мир“ — настояваща за възстановяване на границите от 1991 година, изтегляне на руските войски и изплащане на репарации — няма нито една допирна точка. Няма дори обща основа, върху която да се стъпи, каквато съществуваше през март–април 2022 година по време на преговорите в Истанбул, когато страните обсъждаха проектодоговор за постоянен неутралитет на Украйна срещу международни гаранции за сигурност.
Европейският фактор и транзитните часовници
В сметките около 1 януари присъства още един конкретен, напълно материален часовник, който често остава извън заглавията за високата дипломация. В края на декември изтича петгодишният договор между „Газпром“ и „Нафтогаз Украйна“ за транзит на руски природен газ през украинската газопреносна система (през газоизмервателната станция „Суджа“) към Централна Европа — основно за Словакия, Австрия и Унгария.
Киев многократно заяви, че няма намерение да удължава този договор. Ако на 1 януари вентилите бъдат затворени без алтернативна схема (например чрез суапови доставки с участие на азербайджанската компания SOCAR или европейски търговци, купуващи газа на руско-украинската граница), газопреносната система на Украйна губи статута си на критична инфраструктура за европейските потребители. А липсата на руски газ в тръбите премахва и един от малкото останали фактори на взаимно сдържане по отношение на ударите срещу газокомпресорните станции и подземните газохранилища в Западна Украйна (като комплекса в Стрий, Лвовска област).
В същото време европейските столици — Берлин, Париж, Лондон и Варшава — наблюдават с нарастващо безпокойство вероятността Вашингтон да договори двустранно замразяване на конфликта с Москва, оставяйки на Европейския съюз сметката за възстановяването на Украйна и издръжката на нейната армия. В Брюксел нямат нито военен капацитет да заменят американския ядрен и конвенционален чадър, нито политически консенсус за изпращане на европейски мироопазващи контингенти по линията на съприкосновение, ако тя бъде фиксирана на 1 януари.
Какво всъщност означава 1 януари
Когато се отсеят пропагандните интерпретации от двете страни, картината около 1 януари изглежда лишена от каквато и да е мистика. Няма подготвен мирен договор, който да чака само тържествено подписване под фойерверките на Нова година. Няма и съгласуван механизъм за прекратяване на огъня.
Има политически натиск от страна на Вашингтон, който принуждава Киев да смени тона и да демонстрира отзивчивост, за да не загуби американската подкрепа. Има и руска стратегия на изтощение, която разчита, че динамиката на бойното поле ще принуди Запада и Украйна да приемат по-тежки условия по-късно, отколкото биха приели днес. В тази конфигурация 1 януари не е финална линия, а поредният праг, на който дипломатическите формули се измерват с тонажа на изстреляните снаряди и километрите изместена фронтова линия.