По публикации на международни и руски медии, включително „Уолстрийт Джърнъл“ и „Политико“. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Паралелните форуми в Шънджън и Берлин
На 19 ноември 2026 г. в китайския технологичен и финансов център Шънджън се проведе тристранна среща на върха с участието на президентите на Съединените щати, Руската федерация и Китайската народна република – Доналд Тръмп, Владимир Путин и Си Дзинпин. В същия ден в германската столица Берлин беше свикано заседание на така наречената „коалиция на желаещите“ с участието на европейски държавни ръководители и украинския президент Володимир Зеленски. Съвпадението на двете събития във времето очерта институционалното разделение в подходите към глобалната сигурност и разрешаването на въоръжения конфликт в Източна Европа.
Според съобщенията от Шънджън тристранният формат е продължил час и половина, като е бил предшестван от отделни двустранни разговори между тримата лидери. Продължителността на срещата между Доналд Тръмп и Владимир Путин е била около един час. По време на публичната протоколна част американският президент е определил руския си колега като свой приятел, а в последвалия разговор с китайския държавен глава Си Дзинпин е заявил, че разчита на подкрепата и на двете страни за прекратяване на войната между Русия и Украйна.
В Берлин, според оценките на изданието „Политико“, атмосферата е била белязана от вътрешнополитическата нестабилност на основните европейски държави. В публикацията се посочва, че германският канцлер Фридрих Мерц е изправен пред сериозни предизвикателства за запазване на поста си през есента на 2026 г., френският президент Еманюел Макрон отчита ниски нива на обществено одобрение, а британският министър-председател Анди Бърнам е концентриран предимно върху вътрешната политическа програма на Обединеното кралство. Дипломатически източници, цитирани от изданието, изразяват опасения, че европейската група губи инерция и може да се окаже изолирана при евентуално пряко споразумение между Вашингтон и Москва.
Дали тези вътрешни затруднения в Западна Европа са основната причина за липсата на единна инициатива, или стратегическата инициатива вече се е изместила трайно извън континента? Отговорът не е еднозначен, тъй като икономическата тежест на Европейския съюз остава значителен фактор при всяко бъдещо възстановяване на региона, но липсата на представителство в Шънджън показва промяна в начина, по който големите сили структурират преговорните процеси.
Съдържанието на четириточковата декларация
Официалният резултат от срещата в Шънджън е обща декларация, структурирана в четири основни направления, в която темата за Украйна не присъства като самостоятелен пункт. Първата точка засяга необходимостта от реформиране на Организацията на обединените нации с цел повишаване на нейната ефективност при реагиране на глобални кризи. Втората точка фиксира намеренията за увеличаване на добива и доставките на петролни продукти и гарантиране на стабилността на международните енергийни пазари.
Третата точка от документа се фокусира върху спазването на принципа за държавно съгласие и функционалния имунитет на висшите държавни длъжностни лица, като се посочва необходимостта от предотвратяване на злоупотреби с правомощията на Международния наказателен съд (МНС). Нито САЩ, нито Русия, нито Китай са страни по Римския статут, който учредява съда в Хага, и трите държави последователно оспорват неговата юрисдикция спрямо граждани на държави, които не са ратифицирали документа. Включването на този текст в обща декларация представлява формално синхронизиране на позициите им срещу опитите за екстериториално прилагане на международното наказателно право.
Четвъртата точка потвърждава тезата, че ядрена война не може да бъде спечелена и никога не трябва да бъде водена, като се подчертава нуждата от поддържане на диалог за намаляване на стратегическите рискове. Тази формулировка възпроизвежда текста на съвместното изявление на петте ядрени държави от януари 2022 г., но в контекста на края на 2026 г. тя придобива конкретно измерение на фона на изтичането на действието на договора Нов СТАРТ през февруари същата година и липсата на действащ двустранен механизъм за контрол над стратегическите настъпателни въоръжения между Вашингтон и Москва.
Историческите препратки и параметрите на сигурността
В изявленията си пред медиите след срещата Владимир Путин коментира сравненията между форума в Шънджън и Кримската конференция от февруари 1945 г. в Ялта. Според руския президент в Ялта светът не е бил разделен на сфери на влияние в опростен вид, а са били документирани реалностите, настъпили в края на Втората световна война. Той приложи същата логика към текущата обстановка, заявявайки, че участниците в международните отношения ще трябва да приемат съществуващите реалности на терен.
В същото време историческият контекст на 1945 г. съществено се различава от ситуацията през ноември 2026 г. В Ялта лидерите на СССР, САЩ и Великобритания преговарят в условията на предстояща военна капитулация на Германия и Япония, разполагайки с пълен контрол върху окупираните територии и ясен мандат за създаване на следвоенната институционална рамка. В Шънджън през 2026 г. няма военен разгром на някоя от великите сили, а конфликтът в Източна Европа продължава с висока интензивност, докато китайската икономика е дълбоко интегрирана в западните пазари – фактор, който не е съществувал по време на Студената война.
По отношение на европейската архитектура за сигурност руският президент посочи, че обсъждането на тези въпроси без участието на европейските държави е безсмислено, но подчерта, че връщането към статуквото от началото на 90-те години на миналия век е невъзможно. Той припомни руската позиция относно ангажиментите от 1991 г. за неразширяване на НАТО на изток, решенията от срещата на върха на Алианса в Букурещ през април 2008 г., когато на Украйна и Грузия беше обещано бъдещо членство, както и политическата криза в Киев през февруари 2014 г. и последвалото неизпълнение на Минските споразумения от 2014 и 2015 г.