По публикации на японски и международни медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Капанът на собствените санкции и сметката в Шънджън
Петнадесет минути чист разговор, превърнати от японската правителствена пресслужба в половинчасов дипломатически пробив. Това е реалната аритметика на срещата между руския президент Владимир Путин и японския министър-председател Санае Такаичи на 18 ноември в китайския град Шънджън, проведена веднага след официалната вечеря на форума за Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество (АТИС). Когато от тридесетте минути се извади времето за последователен превод от руски на японски и обратно, остава точно толкова, колкото да се изчетат два предварително подготвени списъка с претенции без шанс за същински пазарлък.
В Москва не публикуваха нито една официална снимка от този контакт. Прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков няколко часа по-рано беше отсякъл пред журналисти, че подобна среща изобщо не фигурира в графика на държавния глава. За разлика от сдържаността на руската страна, кабинетът в Токио, представен на брифинга от главния секретар Минору Кихара и цитиран от националната телевизия Ен Ейч Кей, побърза да раздуха събитието като първи пряк контакт на най-високо равнище от седем години насам. Защо тази асиметрия в отразяването? Отговорът не е в някакво внезапно просветление на японския политически елит, а в острата вътрешнополитическа и регионална безизходица, в която попадна правителството на Такаичи.
Преди да пристигне в Шънджън, японската дипломация получи студен душ от Пекин. Китайското ръководство отклони искането за двустранни преговори между Санае Такаичи и председателя Си Дзинпин в рамките на форума. За всеки японски премиер, особено за политик с профила на Такаичи, която гради кариерата си върху твърда националистическа реторика и безрезервна вярност към военния съюз със САЩ, липсата на среща с китайския лидер на китайска територия означава публична демонстрация на регионална изолация. В Токио се усетиха притиснати в ъгъла: отношенията с Пекин са замразени заради тайванския въпрос и споровете около островите Сенкаку, диалогът със Северна Корея не съществува, а връзките с Москва бяха методично разрушавани от самата Япония след февруари 2022 година.
Икономическата цена на тютюневия дим и загубата на Сахалин
Зад кулисите на протоколните усмивки в Шънджън стои съвсем конкретен финансов удар, който накара Токио да отмени собствената си негласна забрана за контакти с руски официални лица. По информация на японските медии, по време на разговора са били повдигнати два болезнени за Япония въпроса: съдбата на арестувания кореспондент на вестник „Хокайдо Шимбун“ Юки Имаи и прехвърлянето на руските активи на „Джапан Табако Интернешънъл“ под временното управление на акционерното дружество „Индъстриъл Асетс“.
Тук сухите цифри обясняват дипломатическата активност много по-добре от всякакви декларации за мир. „Джапан Табако“ не е просто частна корпорация, а структура, в която японското Министерство на финансите държи над една трета от капитала. Руският пазар десетилетия наред осигуряваше около една пета от глобалната оперативна печалба на компанията, като в Русия функционират четири големи фабрики за цигари и три предприятия за преработка на суровини, включително в Санкт Петербург и Липецка област. Когато руското правителство приложи ответните си мерки срещу активи на компании от така наречените неприятелски държави и предаде управлението на седемте дружества на „Индъстриъл Асетс“, ударът по дивидентите, влизащи директно в държавната хазна на Япония, стана незабавен.
Дали Такаичи е успяла да измоли отмяна на този указ? Според агенция „Блумбърг“ японското външно министерство умишлено избягва да отговори дали премиерът изобщо е поставила искане за връщане на активите или за освобождаване на 34-годишния Юки Имаи. Причината за това мълчание е очевидна: ако Токио признае публично, че е молило Москва и е получило отказ, вътрешнополитическият ефект ще бъде унищожителен за и без това спадащия рейтинг на кабинета.
Случаят с Юки Имаи допълнително усложнява картината. Журналистът беше задържан през октомври на остров Сахалин, точно преди да напусне пределите на Руската федерация, а по-късно беше прехвърлен в следствения изолатор „Лефортово“ в Москва. По твърдения на Федералната служба за сигурност (ФСБ) той е събирал данни за мобилизирани жители на Курилските острови, участващи в бойните действия в Украйна, действайки по задание на японските разузнавателни служби. За японското общество арестът на кореспондент на водещо регионално издание от остров Хокайдо, който традиционно поддържа най-тесни връзки с руския Далечен изток, е силен психологически шок. Правителството в Токио се оказа в положение да не може нито да защити гражданите си чрез санкции, нито да ги измъкне без да седне на масата с Кремъл.
Хронология на едно самоблокиране
За да се разбере защо Санае Такаичи се видя принудена да дебне Владимир Путин след вечерята на АТИС, трябва да се проследи последователността от решения на Токио през последните четири години. Още при кабинета на Фумио Кишида Япония се присъедини към абсолютно всички пакети от западни ограничения срещу Русия, замрази валутните резерви на Централната банка на Русия, забрани износа на високотехнологична продукция, автомобили и медицинско оборудване и прекрати преговорите за мирен договор.
Отговорът на Москва беше методичен и болезнен за японските интереси. Русия прекрати безвизовия режим за посещения на бивши японски жители на южните Курилски острови (Кунашир, Итуруп, Шикотан и Хабомаи), излезе от споразумението от 1998 година, което позволяваше на японски риболовни кораби да добиват морски ресурси в руските териториални води около островите, и спря съвместните икономически проекти в Далечния изток.
През август тази година Владимир Путин лично посети южните Курилски острови. Този ход на руския президент беше възприет в Токио като демонстрация, че териториалният въпрос за Москва е окончателно приключен и не подлежи на обсъждане. В същото време японският бизнес започна да губи позиции и в енергийните проекти „Сахалин-1“ и „Сахалин-2“, където Япония има критичен интерес заради доставките на втечнен природен газ, осигуряващи близо девет процента от целия внос на синьо гориво за страната.
Едва през октомври в Токио започнаха да осъзнават, че пълното прекъсване на комуникацията води до загуба на всякакъв лост за влияние. Както признава проправителственият всекидневник „Йомиури Шимбун“, в края на октомври японският външен министър Тошимицу Мотеги е разменил кратки реплики с руския си колега Сергей Лавров — контакт, който японската преса първоначално се опита да представи като пълноценна среща, преди да стане ясно, че става дума за обикновени протоколни поздрави. Паралелно с това висши чиновници от Министерството на икономиката, търговията и промишлеността на Япония започнаха тихомълком да възстановяват работните контакти с руските си колеги, за да спасят остатъците от енергийното сътрудничество.