Украинският възел и заводите за безпилотници
Основната пречка пред каквото и да е реално затопляне между Москва и Токио обаче остава прякото въвличане на Япония в конфликта в Украйна. Докато японските дипломати говорят за нуждата от „избягване на случайни военни сблъсъци“ в Японско и Охотско море, японският военно-промишлен и технологичен сектор навлиза все по-дълбоко в снабдяването на украинската армия.
В публикацията на „Йомиури Шимбун“ се посочва ключов детайл, който в западните медии обикновено се подминава: острата реакция на Кремъл срещу превръщането на украински производител на безпилотни летателни апарати в дъщерно дружество на японска компания и директните доставки на дронове за въоръжените сили на Украйна. За Москва това вече не са просто финансови санкции или хуманитарна помощ, а пряко участие в създаването на оръжия, с които се поразяват руски военни и инфраструктурни обекти.
Тук се крие и фундаменталното противоречие в позицията на Санае Такаичи. От една страна, тя заявява пред японските журналисти в Шънджън, че Токио няма намерение да отстъпва от подкрепата си за Киев и от санкционния режим. От друга страна, очаква Владимир Путин да прояви добра воля по въпросите за задържания журналист, риболовните квоти около Курилите и активите на японските корпорации. В дипломацията подобна едностранна логика не работи. Както отбелязват и самите наблюдатели в „Йомиури Шимбун“, Москва се е съгласила на този кратък обмен на мнения единствено за да заяви лично на японския премиер, че без преразглеждане на враждебния курс и спиране на военната помощ за Украйна, разговорът за нормализиране на отношенията е безпредметен.
Страхът от изолация и погледът към Вашингтон
Има ли обаче Токио реална свобода на действие, дори ако в правителствените кабинети узрее разбирането за грешката от 2022 година? Отговорът е по-скоро отрицателен. Япония остава държава с ограничена външнополитическа суверенност, чиято архитектура на сигурност е изцяло подчинена на присъствието на над петдесет хиляди американски военнослужещи на нейна територия и на двустранния договор за сигурност със САЩ.
Всяка стъпка на Санае Такаичи се следи под лупа във Вашингтон. В Белия дом и Държавния департамент разглеждат Япония като основен тихоокеански плацдарм за сдържане на Китай и като финансов донор за украинския бюджет. Едностранно смекчаване на японските санкции срещу Русия би предизвикало незабавен натиск от страна на американската администрация. Затова и маневрата на Такаичи в Шънджън изглежда по-скоро като опит за имитиране на самостоятелна дипломация пред собствените избиратели, отколкото като начало на истински завой.
Скептицизмът на самите японци към политиката на собственото им правителство проличава ясно в реакциите на читателите на „Йомиури Шимбун“, вестник с тираж от няколко милиона екземпляра, който традиционно отразява настроенията на консервативната средна класа. В коментарите под статията за срещата в Шънджън липсва обичайната антируска реторика. Напротив, преобладава хладната преценка, че Япония е влошила отношенията си с всички свои континентални съседи едновременно — Китай, Русия и Северна Корея — обслужвайки чужди геополитически интереси.
Японските граждани задават съвсем прагматични въпроси: какво спечели Япония от санкциите срещу Русия, след като руската икономика не рухна, а японските потребители плащат по-скъпо за енергия и суровини? Защо Токио трябва да финансира и въоръжава Украйна, след като самите европейски държави и САЩ търсят начини да ограничат разходите си, а Япония няма никакви исторически или договорни задължения към Киев?
Висящият въпрос на тихоокеанската дипломация
Разговорът в кулоарите на АТИС не доведе до подписването на нито един документ, нито до обявяването на дата за следваща среща. Договорката за „продължаване на комуникацията на различни нива“ е стандартна дипломатическа формула, с която се прикрива липсата на съгласие по всички ключови теми.
За Москва този контакт беше удобен повод да покаже на регионалните партньори в Азия, че опитите за дипломатическа изолация на Русия са се провалили и че дори най-верните съюзници на Вашингтон в Тихия океан са принудени да търсят среща с руския президент. За Санае Такаичи срещата беше спасителен пояс след дипломатическия провал с Китай, но този пояс има много кратък срок на годност. Ако в следващите месеци японският журналист Юки Имаи остане в московския следствен изолатор, а заводите на „Джапан Табако“ продължат да работят под руско държавно управление, вътрешното напрежение в Токио само ще нараства. И тогава пред японския премиер ще остане само един въпрос, на който нито Вашингтон, нито протоколните вечери на АТИС могат да дадат отговор: колко още може да си позволи Япония да плаща за чужда война на хиляди километри от своите брегове, докато губи позициите си в собствения си регион.