Договореностите от Анкъридж и въпросът за легитимността в Киев
В коментарите си след срещата Владимир Путин спомена за съществуването на американски предложения за компромис, с които руската страна се е съгласила в първоначалния им вид, включително по време на разговори в Анкъридж (Аляска). Детайлите от тези обсъждания не са публично оповестени и не могат да бъдат независимо потвърдени от официални документи на Белия дом или Държавния департамент. Според твърденията на руския лидер основната пречка пред прекратяването на бойните действия е липсата на готовност от страна на украинското ръководство и неговите европейски поддръжници.
Тезата на Москва е, че прекратяването на военното положение в Украйна би наложило провеждането на президентски и парламентарни избори, при които запазването на властта от настоящия екип в Киев би било затруднено. Петгодишният мандат на президента Володимир Зеленски изтече през май 2024 г., но съгласно украинската конституция и закона за военното положение избори не се провеждат до отмяната на извънредния режим. Този правен и политически казус се използва системно от руската дипломация за оспорване на легитимността на украинската изпълнителна власт при подписването на евентуални международни договори.
В същото време руската страна заяви, че няма принципни възражения срещу евентуалното присъединяване на Украйна към Европейския съюз, разглеждайки го като икономически и финансов ангажимент на европейските държави. Условието, което Москва поставя, е наблюдение и ограничаване на военното сътрудничество в рамките на европейските структури, както и интегриране на гаранциите за сигурност на Украйна и Русия в обща европейска система.
Ескалацията около Кримския мост и военната инфраструктура
Паралелно с дипломатическите изявления в Шънджън, руският президент отправи предупреждение във връзка с ударите на украинските въоръжени сили срещу Кримския мост (моста през Керченския пролив). Той определи съоръжението като граждански обект и заяви, че след подобни атаки не може да се говори за преговори, а ще последва военен отговор, който ще бъде значително по-тежък за украинската страна. В изказването си той направи препратка и към предходна 40-дневна операция на украинските сили, чиито резултати оцени като неуспешни.
От гледна точка на международното хуманитарно право статутът на Керченския мост остава предмет на противоположни тълкувания. Киев разглежда транспортния коридор, свързващ Краснодарския край с Кримския полуостров, като ключова логистична артерия за снабдяване на руските войски в Южна Украйна, което според украинското командване го превръща във военна цел. Москва от своя страна акцентира върху автомобилната и пътническата железопътна инфраструктура, обслужваща цивилното население на полуострова. Предишните удари по съоръжението през октомври 2022 г. и юли 2023 г. бяха последвани от масирани руски ракетни удари по енергийната и преносната инфраструктура на Украйна, включително по топлоелектрически централи и подстанции по поречието на река Днепър.
Стратегическите интереси на Вашингтон, Пекин и Москва
Американското издание „Уолстрийт Джърнъл“ оцени срещата между Тръмп, Си и Путин като пореден индикатор за края на еднополюсния световен ред и като демонстрация на диалог между трите държави с най-големи ядрени арсенали. Същевременно в анализа се отбелязва, че интересите на трите столици остават дълбоко противоречиви.
За администрацията на Доналд Тръмп прекратяването на конфликта в Украйна е обвързано с пренасочване на американските финансови и военни ресурси към Индо-Тихоокеанския регион и вътрешната икономическа програма. Прекратяването или същественото съкращаване на доставките на американско въоръжение и разузнавателна информация за Киев се разглежда от редица анализатори като основния инструмент, с който Вашингтон може да окаже натиск върху украинското правителство за приемане на териториални отстъпки.
За Китайската народна република приоритет остава запазването на стабилността на световните търговски пътища и избягването на вторични американски санкции срещу китайски финансови институции и технологични компании. Въпреки че Пекин поддържа интензивен търговски обмен с Русия, китайската индустрия доставя компоненти с двойна употреба – включително елементи за безпилотни летателни апарати – на глобалните пазари, от които се възползват и двете воюващи страни. Ограничаването на тези доставки към Украйна би изисквало сериозни отстъпки от страна на Вашингтон в сферата на митническите тарифи и технологичните ограничения.
За Русия основната цел остава правното закрепване на териториалните придобивки, изключването на Украйна от НАТО и премахването на западните икономически санкции. Остава открит въпросът доколко Пекин е готов да подкрепи пълното преформатиране на европейската сигурност в полза на Москва, ако това доведе до трайно влошаване на търговските отношения между Китай и Европейския съюз, който остава един от най-големите пазари за китайски стоки.