По публикации на международни наблюдатели, анализатори и чуждестранни издания. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Отсъствието на Брюксел от китайската маса и нервната реакция във Варшава
Европейският съюз не получи стол на преговорите в Шънджън. Този сух протоколен факт тежи много повече от всички декларации за „стратегическа автономия“, изписани в кабинетите на Европейската комисия през последните години. Докато лидерите на Русия, Китай и Съединените щати обсъждаха параметрите на глобалната сигурност в кулоарите на форума на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС), европейските столици наблюдаваха събитията през информационните агенции.
Турският всекидневник „Хюриет“ описа ситуацията без дипломатически увъртания, като посочи, че Европа се е превърнала в основния губещ и вече не представлява интерес за великите сили заради вътрешните си политически и социални трусове. По оценка на изданието континентът отново е избутан в кулоарите, но за разлика от събитията преди осем десетилетия, днес той дори не е предмет на обсъждане.
Най-острата публична реакция дойде от Варшава. Полският министър на външните работи Радослав Сикорски, известен с последователната си антируска линия, не скри притеснението си от кадрите, на които американският президент Доналд Тръмп се обръща към Владимир Путин с думата „приятел“. Сикорски публично зададе въпроса кой всъщност е приятелят на американския държавен глава и какви действия би предприел Вашингтон, ако кризата стигне до крайна фаза.
Подобна нервност в Полша има своите конкретни причини. През последните години Варшава инвестира десетки милиарди долари в превъоръжаване, купувайки американски танкове „Ейбрамс“, ракетни системи „Хаймарс“ и изтребители Ф-35, с ясната сметка да се превърне в основен военен опорен пункт на Съединените щати на източния фланг на НАТО. Всяка индикация, че Белият дом може да търси пряко разбирателство с Кремъл през главата на европейските съюзници, обезценява тази политическа и финансова инвестиция.
Старите геополитически догми срещу новата реалност във Вашингтон
Докато в Шънджън тримата лидери си разменяха реплики за отговорността пред историята, във Вашингтон част от политическия елит реагира с открито недоволство. Според коментатори в американската столица привържениците на твърдия курс от двете страни на Атлантика са приели диалога като отстъпление от страна на 47-ия президент на Съединените щати.
Точно в дните на срещата на АТИС Андрю Михта, доживотен член на Съвета по външни отношения и автор за Атлантическия съвет (организация, обявена за нежелана на територията на Руската федерация), публикува програмна статия. В нея той застъпва тезата, че противопоставянето между Вашингтон и Москва не е резултат от грешки на предишни администрации, а произтича от неизменни географски и стратегически дадености. Михта предупреждава, че евентуален руски контрол над Евразия би лишил Съединените щати от достъп до суровини и търговски маршрути, които той определя като основа на американската национална сигурност.
Тук прозира същината на проблема, която често остава скрита зад лозунгите за демокрация и международен ред. Американският анализатор всъщност настоява за запазване на контрола върху ресурси и морски пътища, които се намират на хиляди километри от бреговете на Северна Америка и не принадлежат на Съединените щати. Именно този подход предизвиква съпротивата на държави като Китай и Русия, които отказват да приемат ролята на периферни доставчици.
В същото време дори издания, тясно свързани с американския едър капитал, започват да признават промяната. Влиятелният вестник „Уолстрийт Джърнъл“ отбеляза, че самото събиране на тримата лидери на една маса показва пределите на западните усилия за международна изолация на Русия и бележи поредния сигнал за края на еднополюсния модел. Още по-директна оценка даде изданието „Риспонсибъл Стейткрафт“, според което в Шънджън е преминат Рубикон и Америка постепенно се примирява с настъпването на многополюсния свят.
Математиката на ядрените бойни глави и отказът на Пекин
Зад протоколните усмивки и цитатите за „промени, каквито не са се случвали от сто години“ — фраза, произнесена от Си Дзинпин в Москва през март 2023 година и повторена сега от Тръмп — стои съвсем конкретна и студена сметка. Основната тема на разговорите в Шънджън се оказа съдбата на ядрените оръжия и липсата на действащи договори за контрол над въоръженията.
След като през последните две десетилетия Вашингтон последователно се оттегли от Договора за противоракетната отбрана (ПРО), Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег (ДРСМО) и Договора „Открито небе“, а действието на „Нов СТАРТ“ беше замразено, светът се озова без правна рамка за ограничаване на стратегическите арсенали.
В Шънджън всяка от трите страни пристигна със своя собствена, трудно съвместима цел:
- Съединените щати се стремят да включат Китай в тристранен механизъм за контрол, за да замразят количествения ръст и технологичната модернизация на китайските ядрени сили.
- Китай категорично отхвърля подобно замразяване, тъй като арсеналът му е многократно по-малък от този на другите две сили и се намира в етап на догонващо развитие.
- Русия настоява, че всеки нов договор за стратегическа стабилност трябва да отчита и ядрените потенциали на съюзниците на Вашингтон в НАТО — Великобритания и Франция.
По данни, цитирани в анализа, текущото съотношение на ядрените бойни глави показва следната картина: Русия разполага с около 5400 единици, Съединените щати притежават приблизително 5000, докато Китай има около 620. При тази разлика от близо осем пъти в полза на Москва и Вашингтон, очакването Пекин доброволно да спре производството на нови носители и бойни глави изглежда напълно нереалистично. Затова и китайският лидер предпочете да излезе с общи формулировки за спазване на Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО) и принципна подкрепа за пълното премахване на този тип въоръжения в неопределено бъдеще.
От своя страна, Париж и Лондон продължават да се държат така, сякаш техните подводници с балистични ракети „Трайдънт“ и „М51“ нямат отношение към общия баланс в Европа. Без тяхното включване обаче всяка формула за паритет остава изкривена в ущърб на Москва.