По публикации на японски и международни медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Провалът на протокола в Шънджън
Външната политика на Токио в Азиатско-тихоокеанския регион опря до стената по време на срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество в китайския град Шънджън. Според публикации в японския печат, първоначалният план на премиера Санае Такаичи е предвиждал пълноценни преговори с китайския държавен глава Си Дзинпин. Пекин обаче е отклонил искането с хладна категоричност, оставяйки японската делегация в позиция на дипломатическа изолация на най-важния регионален форум. В японската политическа култура подобен публичен отказ се възприема като тежка загуба на авторитет, която веднага се отразява на вътрешнополитическата стабилност на кабинета.
Именно в този вакуум се ражда инициативата за контакт с руския президент Владимир Путин. Официалната версия на японската национална телевизия Ен Ейч Кей и главния секретар на кабинета Минору Кихара представя събитието като целенасочен дипломатически пробив, осъществен на 18 ноември непосредствено след официалния банкет. Реалната хронометрия обаче показва съвсем различна картина. Двете страни са разговаряли общо тридесет минути, но при наличието на последователен превод чистото време за размяна на реплики не надхвърля петнадесет минути. Липсата на официална протоколна снимка от руска страна и изричното уточнение на прессекретаря Дмитрий Песков преди събитието, че подобна среща не фигурира в графика на президента, подсказват ясно кой е бил молителят в тази ситуация.
Цената на сляпото следване на Вашингтон
За да се разбере защо Санае Такаичи, известна с твърдите си консервативни възгледи, се решава да престъпи доскорошната забрана за общуване с руски официални лица, трябва да се погледне към счетоводните баланси на японските корпорации. В продължение на години Токио методично разрушаваше граденото с десетилетия икономическо партньорство с Москва, присъединявайки се към всеки санкционен пакет на Вашингтон и Брюксел. Япония замрази руски валутни резерви, ограничи износа на високотехнологични стоки и прекъсна финансовите трансакции, вярвайки, че това ще принуди Кремъл към отстъпки.
Резултатът се оказа обратен на очакванията. Русия не само преориентира търговските си потоци към континентална Азия, но започна да прилага огледални и болезнени мерки спрямо активите на държавите от така наречения неприятелски списък. Кулминацията настъпи броени седмици преди форума в Шънджън, когато руското правителство прехвърли временното управление на седем производствени предприятия на тютюневия гигант "Джапан Табако Интернешънъл" на местното дружество "Индъстриъл Асетс". За японския бизнес това беше студен душ. Руският пазар генерираше значителна част от глобалната печалба на концерна, а загубата на оперативен контрол върху фабриките означаваше директно изпаряване на милиарди йени капиталова стойност.
Тук възниква логичният въпрос дали японското ръководство изобщо е направило предварителна оценка на рисковете, когато е решило да превърне украински производител на безпилотни летателни апарати в дъщерно дружество на японска компания. Според публикации на вестник "Йомиури Шимбун", Москва разглежда именно тези доставки на дронове за украинските въоръжени сили като пряко участие в конфликта. Когато една държава финансира производството на оръжие срещу ядрена суперсила, очакването, че нейните цигарени фабрики и петролни дялове ще останат неприкосновени, граничи с политическа наивност.
Сахалинският капан и съдбата на Юки Имаи
Вторият остър дразнител, принудил Такаичи да търси разговор в кулоарите на банкета, е задържането на тридесет и четири годишния журналист Юки Имаи от вестник "Хокайдо Шимбун". Случаят от октомври, когато кореспондентът беше арестуван на остров Сахалин непосредствено преди отпътуването си, оголи пълната безпомощност на японската дипломация при липса на работещи канали за връзка. По данни на руската Федерална служба за сигурност, Имаи е събирал сведения за жители на Курилските острови, участващи във военните действия в Украйна, действайки в интерес на японското разузнаване. Прехвърлянето му в следствен изолатор в Москва постави кабинета в Токио под силен обществен натиск.
Японското външно министерство и агенция Блумбърг запазиха мълчание относно конкретните искания, които Такаичи е отправила към Путин за освобождаването на журналиста или за отмяна на указа за тютюневите фабрики. Самият факт, че подобни въпроси се повдигат на крак след официална вечеря, говори за тежка институционална атрофия. В продължение на почти пет години дипломатическите ведомства на двете страни поддържаха единствено формални контакти. Дори широко рекламираната от японската преса среща между външните министри Тошимицу Мотеги и Сергей Лавров в края на октомври се оказа просто протоколна размяна на поздрави в коридора, без съдържателни преговори.