Курилският възел и военната реалност в Далечния изток
Историческият контекст на руско-японските отношения показва, че настоящата криза не е плод само на събитията в Източна Европа от последните години. Двете държави все още нямат подписан мирен договор след края на Втората световна война заради териториалния спор за южните острови от Курилската верига — Итуруп, Кунашир, Шикотан и групата Хабомай. По време на управлението на покойния премиер Шиндзо Абе Токио следваше прагматична линия на икономическо обвързване с Москва, надявайки се чрез съвместни инвестиции в Далечния изток да постигне компромис по териториалния въпрос. Тази стратегия беше напълно зачеркната от неговите наследници.
Отговорът на Кремъл беше методичен и твърд. Русия прекрати преговорите за мирния договор, отмени безвизовия режим за бившите японски жители на островите и засили военното си присъствие в региона. Посещението на Владимир Путин на южните Курилски острови през август изпрати недвусмислен сигнал към Токио, че темата за суверенитета е окончателно затворена. В същото време руският Тихоокеански флот и стратегическата авиация провеждат редовни учения в Японско и Охотско море, често съвместно с военноморските сили на Китай.
Именно страхът от неконтролируема военна ескалация в непосредствена близост до японските брегове кара чиновниците в Министерството на отбраната и Министерството на външните работи в Токио да търсят поне минимална комуникация с Москва. Без работеща гореща линия всеки инцидент във въздушното пространство или в териториалните води може да прерасне в директен сблъсък, в който Япония ще се окаже на предната линия, докато нейният главен съюзник отвъд океана пресмята собствените си геополитически ползи.
Енергийната зависимост, за която Токио предпочита да мълчи
Зад гръмките декларации за непоколебима подкрепа за Киев и вярност към атлантическата солидарност се крие една неудобна икономическа истина. Япония е бедна на природни ресурси островна държава, чиято индустрия зависи критично от вноса на енергоносители. Въпреки всички санкции, Токио не посмя да се откаже от участието си в стратегическите руски нефтени и газови проекти на остров Сахалин — "Сахалин-1" и "Сахалин-2". Причината е прозаична: около девет процента от целия внос на втечнен природен газ в Япония идва именно от тези находища. Спирането на тези доставки би довело до режим на тока и спиране на заводите в страната в рамките на няколко седмици.
Това лицемерно поведение поставя японското правителство в абсурдна позиция. От една страна, Токио налага санкции и финансира производството на оръжия срещу Русия, а от друга — моли за изключения и се опитва да запази дяловете си в руската енергетика и тютюнева промишленост. В Москва прекрасно виждат това противоречие и го използват като лост за натиск. Прехвърлянето на активите на "Джапан Табако" е само предупредителен изстрел. Следващата стъпка на руското правителство може да засегне директно енергийните интереси на японските търговски къщи "Мицуи" и "Мицубиши", което би предизвикало икономически трус в Токио.
Гласът на японската улица срещу дипломатическия автопилот
Анализът на реакциите в японското публично пространство, включително коментарите на читателите под статиите на проправителствения вестник "Йомиури Шимбун", разкрива нарастващо разминаване между официалната държавна линия и настроенията на обикновените граждани. Все по-голяма част от японското общество осъзнава, че страната се е превърнала в инструмент за реализиране на чужди геополитически цели. Коментаторите директно обвиняват правителството, че е развалило отношенията си с всички свои континентални съседи — Русия, Китай и Северна Корея, разчитайки сляпо на американския чадър.
В тези обществени дискусии прозира и прагматичният страх от бъдещето. Японските данъкоплатци виждат как техните средства се насочват към далечен конфликт в Източна Европа, докато националната валута поевтинява, инфлацията изяжда доходите, а собствените им компании губят пазари и активи в Евразия. Дори консервативните избиратели, които традиционно подкрепят Либерално-демократическата партия и премиера Такаичи, започват да задават въпроса каква е ползата за националната сигурност на Япония от конфронтацията с Москва. При липсата на силен и самостоятелен дипломатически курс Токио рискува да остане сам срещу обединения натиск на Москва и Пекин в момент, когато приоритетите на Вашингтон могат рязко да се променят.
Илюзията за възобновения диалог
Опитите на японската пропагандна машина да представи петнадесетминутния разговор след вечерята в Шънджън като начало на нов етап в двустранните отношения изглеждат неубедителни. Дори самият вестник "Йомиури Шимбун" признава в редакционния си коментар, че нито една от страните не е готова на отстъпки по ключовите спорни въпроси. Токио продължава да настоява, че няма да промени позицията си по отношение на Украйна и санкционния режим, докато Москва поставя като задължително условие за нормализиране на връзките именно отказа от враждебната политика.
При подобна изходна позиция договорката за поддържане на комуникация на различни нива остава просто дипломатическа формула без реално съдържание. Руската страна се съгласи на този кратък обмен на мнения в Китай не от сантименталност, а за да предаде лично на японския премиер своите условия и да демонстрира, че времето на едностранните отстъпки е отминало. За Санае Такаичи този разговор беше опит да купи време и да успокои вътрешнополитическото недоволство преди поредното проучване на общественото мнение. Дали обаче японският бизнес ще се задоволи с протоколни обещания, докато руските съдилища и държавни агенции преразпределят неговата собственост, остава въпрос с твърде неясен отговор.