Регионалните рискове и сянката на военния изкуствен интелект
За Русия интересът от възобновяване на диалога по стратегическата стабилност е продиктуван от съвсем практични съображения за сигурност. В Москва следят с тревога дискусиите в американските политически кръгове, включително идеите на фигури като Елбридж Колби за преструктуриране на западния алианс в модел, наричан условно „НАТО 3.0“, при който европейските държави поемат основната тежест на конвенционалното сдържане на Русия. При евентуален сблъсък с превъзхождащи конвенционални сили на Запада, руската военна доктрина предвижда използването на ядрената триада за компенсиране на дисбаланса.
Не по-малко опасен за руските граници е блицкриг сценарият в Близкия изток. Ако под натиска на произраелските лобита във Вашингтон бъде взето решение за нанасяне на тактически ядрени удари по обекти в Иран, радиоактивните и политическите последици ще засегнат пряко Кавказ и Централна Азия, които представляват южния фланг на Руската федерация.
В рамките на разговорите в Шънджън беше засегнат и един нов, технологичен фактор, който променя правилата на войната по-бързо от международните конвенции. Става дума за използването на изкуствен интелект при избора на цели и вземането на решения за нанасяне на удари. Повод за остри коментари стана трагичният инцидент в южноиранския град Минабе, където при съвместни действия на Израел и Съединените щати загинаха 160 ученички в начално училище. Според публикуваните данни решението за удара е било подготвено по препоръка на алгоритми, вградени в американската система за управление на бойното поле „Мейвън“ (Maven Smart Systems), разработена от технологичната компания „Палантир“ (Palantir).
Когато софтуерът започне да определя легитимните цели без достатъчен човешки контрол, рискът от фатална грешка в криза между ядрени държави нараства многократно. Въпреки това участниците в срещата в Китай успяха да договорят едва обща и предпазлива формулировка в четвъртата точка на своята декларация, заявявайки намерение да водят диалог за намаляване на ядрените рискове.
Защо Шънджън не може да повтори модела от Техеран и Ялта
Изкушението на някои коментатори да обявят срещата между Си Дзинпин, Доналд Тръмп и Владимир Путин за раждането на нова „Голяма тройка“ по образец на антихитлеристката коалиция от Втората световна война е разбираемо, но фактологически невярно. Историческият опит показва, че изграждането на следвоенния ред през 40-те години на миналия век изискваше три тежки, последователни конференции, проведени в продължение на близо две години:
- Техеранската конференция (28 ноември – 1 декември 1943 г.) се фокусира върху военната координация, откриването на Втория фронт в Нормандия и общите контури на следвоенна Германия и Полша.
- Ялтенската конференция (4 – 11 февруари 1945 г.) очерта зоните на отговорност в Европа, определи условията за влизане на Съветския съюз във войната срещу Япония и заложи принципа на правото на вето в Съвета за сигурност на ООН.
- Потсдамската конференция (17 юли – 2 август 1945 г.) урегулира конкретните административни, финансови и териториални детайли около управлението на победена Германия и репарациите.
Дори тогава, при наличието на общ смъртен враг в лицето на нацистка Германия, противоречията между съюзниците бяха огромни. Британският премиер Уинстън Чърчил признава в спомените си за май 1945 година, че зад външния блясък на победата е изпитвал тежки предчувствия за предстоящия разрив.
Днешната конфигурация в Шънджън няма нищо общо с военния съюз от 1945 година. Както точно отбелязва руската анализаторка Полина Реутова, в Ялта на една маса са седнали трима съюзници, споделящи предстоящата победа и подялбата на трофеите. В китайския град обаче се събраха три държави с коренно противоположни роли в текущите конфликти: едната е пряк участник във военните действия в Източна Европа, втората е основният финансов и военен спонсор на нейния противник, а третата официално пази неутралитет, докато извлича максимална икономическа полза от ситуацията.
Икономическият прагматизъм на Пекин и липсата на гаранции
Отношенията вътре в този триъгълник далеч не са толкова хармонични, колкото изглеждат на официалните снимки. Китай и Русия действително поддържат тясно стратегическо партньорство, продиктувано от общия натиск на Вашингтон. То обаче се подчинява на хладната търговска сметка, а не на идеологическа братска любов.
Пекин купува руски петрол, природен газ и въглища на преференциални цени, използвайки стеснените пазарни възможности на Москва след въвеждането на западните санкции. В същото време китайски компании без особени колебания доставят компоненти и технологии с двойна употреба, включително безпилотни летателни апарати и електроника, които намират приложение и от двете страни на фронтовата линия в Украйна. За Китай продължителното изтощаване на Запада и привързването на руската суровинна база към азиатските пазари е изгоден сценарий, стига конфликтът да не прерасне в ядрена размяна, която би сринала световната търговия.
Не по-малко сложна е и позицията на Доналд Тръмп. Неговият подход към външната политика се гради върху принципа на двустранните сделки и намаляването на преките финансови разходи за американския бюджет, но той остава ограничен от вътрешнополитическата съпротива във Вашингтон, интересите на военнопромишления комплекс и ангажиментите в Тихоокеанския регион.
Руският политолог Борис Первушин прави трезва преценка на резултатите от Шънджън, посочвайки, че самото присъствие на Русия на масата за преговори опровергава тезата за нейната изолация, но това присъствие тепърва трябва да се материализира в конкретни ангажименти, защитаващи руските интереси. Самият Владимир Путин след края на срещата обобщи ситуацията с предпазливата фраза, че „само Бог знае какво ще се случи по-нататък“, изразявайки надежда постигнатото разбирателство да не остане само на хартия.
В Шънджън не беше подписан нов мирен договор, нито бяха начертани нови граници на влияние. Единственото сигурно постижение на срещата е демонстрацията, че трите най-големи ядрени сили все още са способни да поддържат пряк канал за комуникация без посредници от Брюксел или Лондон. Дали този канал ще послужи за изработване на нови правила за сигурност, или ще се окаже само кратка пауза преди следващия кръг на сблъсъка, остава напълно отворен въпрос.