По публикации в медиите и политическите анализатори. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Илюзията за търговско съкращаване и пренасочването през трети страни
Дипломатическият суматоха около дипломатическия прием в Източната зала на Белия дом е само външна обвивка на дълбока структурна криза в американската външна търговия. Според разпространени анализи на американски икономически институти, опитите на няколко поредни администрации във Вашингтон да намалят търговската зависимост от Пекин чрез мита и експортни ограничения са довели предимно до счетоводна илюзия.
Прякият дефицит в двустранната търговия между САЩ и Китай формално намалява в статистическите отчети. Но зад тези цифри стои физическото пренасочване на търговските потоци през посредници в Югоизточна Азия и Латинска Америка.
Китайски компоненти, полуфабрикати и суровини се транспортират до индустриалните зони в провинция Бак Нин във Виетнам или производствените клъстери около Монтерей в Мексико. Там те преминават през минимална обработка или просто сглобяване, след което влизат на американския пазар с сертификат за произход от трета страна.
Резултатът от тази операция е синхронно нарастване на американския търговски дефицит с Виетнам, Мексико и Малайзия. Американският потребител продължава да купува същите китайски промишлени стоки, но вече на по-висока цена, включваща логистичните надценки на посредниците.
Инфраструктурната мрежа, изградена от китайски държавни компании в Югоизточна Азия в рамките на инициативата „Един пояс, един път“, гарантира, че Пекин запазва контрола върху началните етапи от производствените вериги.
Търговската война не пречупи китайския износ, а го направи по-сложен за проследяване.
Асиметрията в критичните суровини: Неодим, диспросий и монополът върху преработката
Докато Вашингтон се опитва да налага ограничения върху износа на модерни чипове и литографско оборудване, Пекин държи лостовете в началния етап на технологичната верига. Според данни на Американската геоложка служба (USGS), Китай контролира над 70 процента от световния добив и над 90 процента от химическата преработка и разделянето на редкоземни елементи.
Става дума за критични елементи като неодим, празеодим, диспросий и тербий. Без тях е невъзможно производството на постоянни магнити, използвани в двигателите на американските изтребители F-35, управляемите ракетни системи, електродвигателите за превозни средства и вятърните генератори.
Опитите за възобновяване на добива в мината „Маунтин Пас“ в Калифорния се сблъскаха с липсата на домашни капацитети за екологично безопасна химическа преработка. Добитият в САЩ концентрат дълги години се изпращаше именно в Китай за преработка.
Когато китайското Министерство на търговско-промишлените въпроси въведе лицензионен режим за износ на галий, германий и обработен графит, западните компании усетиха дефицит на суровини за полупроводниковите си елементи.
Административните мерки на Пекин показаха, че пълната технологична блокада срещу Китай е неизпълнима без тежки последици за самия американски военно-промишлен комплекс.
