По публикация на Олга Самофалова. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Операцията "Сянган": Инфраструктурният пробив извън западния клиринг
Държането на активи в западен юрисдикционен периметър вече се възприема от Пекин като неприемлив военен и икономически риск. С замразяването на над 300 милиарда долара суверенни активи на Руската централна банка през пролетта на 2022 г. от страна на Г-7 и Европейската комисия, Китайската народна банка (КНБ) получи ясен сигнал за прага на издръжливост на международното право. Доларовото оръжие престана да бъде теоретична заплаха.
Разкриването на първия офшорен златен трезор в Хонконг (Сянган) преследва съвсем конкретна логистична цел, разглеждана от пазарни наблюдатели като опит за изграждане на защитен финансов периметър. Преди този ход металите от държавния резерв се съхраняваха задължително в континенталните трезори на КНБ, което правителството смяташе за достатъчно. Но континенталното злато не може лесно да обслужва международни транзакции, без да преминава през превръщане в долари или през лондонската клирингова система LBMA (London Bullion Market Association).
Хонконгският трезор променя правилата. Той осигурява физическото присъствие на кюлчета на място, където те могат директно да бъдат разменяни срещу офшорни юани (CNH) или национални валути на търговските партньори от Глобалния юг. В условия на хипотетична изключване на Китай от SWIFT или замразяване на корсметките на КНБ в САЩ, това офшорно депо превръща златото в незабавен разплащателен инструмент.
+-----------------------------------------------------------------------+
| ДИНАМИКА НА ЗЛАТНИТЕ АКТИВИ И ДЪЛГА |
+-----------------------------------+-----------------------------------+
| Китайски внос на злато (8 мес.) | > 1000 тона ($158.8 млрд.) |
| Внос на злато за цялата минала г. | 886 тона ($96.5 млрд.) |
| Вектор на US Treasuries в Пекин | Спад до $618 млрд. (дъно от 2008) |
| Лондонски транзит срещу отчети | 48 тона транзит / 10 тона отчет |
+-----------------------------------+-----------------------------------+
Счетоводният баланс показа, че през първите осем месеца на текущия отчетен период Пекин е внесъл над 1000 тона злато, оценявани на 158,8 милиарда долара. За сравнение, през цялата минала година общият внос бе 886 тона (96,5 милиарда долара). Цифрите показват системна ускорена реализация, която не се поддава на стандартна пазарна логика за оптимизиране на доходността.
Кухата статистика и сянката на Лондонския пазар
Официално публикуваните от Народната банка на Китай баланси са всичко друго, но не и пълна снимка на реалността. Разминаванията между реалните физически потоци на Благородни метали и това, което се счетоводно регистрира пред Международния валутен фонд, набъбват с всеки изминал месец.
Аналитични екипи от Goldman Sachs регистрираха необичайна активност през лондонския златен хъб. Само в рамките на един месец през Лондон са преминали приблизително 48 тона метал с крайна дестинация Китай, докато в официалната декларация на КНБ са отразени едва 10 тона. Къде потъва разликата от 38 тона? Според експертни коментари остатъкът се разпределя между държавни търговски банки, суверенни фондове като China Investment Corporation (CIC) или директно отива в специализирани структури под контрола на Народноосвободителната армия и държавния спреднамерен резерв.
Тази дискретност е оперативно необходима. Ако Пекин излезе на открития пазар и обяви реалните си апетити за купуване на физическо злато, ценовият скок ще онеоправи изкупуването. Търговските посредници в Ню Йорк и Лондон биха оскъпили покупките двойно.
През това време Китай изпразва портфейла си с американски държавни ценни книжа (US Treasuries). Към средата на лятото обемът им в китайски ръце падна до 618 милиарда долара. Трябва да се помни, че в пика си през 2013 г. Пекин държеше над 1,3 трилиона долара от дълга на Вашингтон.
Ликвидацията на тези книжа започна още след финансовото сриване през 2008 г., когато фалитите на Fannie Mae и Freddie Mac показаха на Пекин, че американската система е готова да печата трилиони, обезценявайки чуждите спестявания. Днес процесът вече не е просто хеджиране срещу инфлацията, а планирано организирано бягство.
Режимът на самосъхранение: Когато златото губи доходност, но носи сигурност
Скептиците от класическата чикагска икономическа школа продължават да повтарят една и съща догма: златото е мъртъв капитал. То не носи лихва, изисква разходи за охрана, транспорт и съхранение, и отстъпва по ликвидност на облигациите на американското сити.
Всичко това е вярно — при условие че светът се намира в състояние на глобализация, мир и взаимно зачитане на частната собственост. Но когато междудържавните отношения навлязат в фаза на санкционна война и прекъсване на веригите за доставки, доходността от 4% или 5% по американските облигации става безпредметна, ако самият актив може да бъде замразен с един подпис на финансовия министър във Вашингтон.
Златото няма суверенен риск. То не представлява задължение на нито един чужд правителствен орган. В това се крие фундаменталната причина за пренасочването на капитали.
Световните инвестиционни банки вече оценяват като реалистичен сценарий цената на тройунцията да достигне между 5000 и 6000 долара в хоризонт от следващите две години. Подобни прогнози се базират на срива в доверието към хартиените валути. Търсенето не идва само от Азия. Централни банки от Централна Европа и страни от Г-7 също тихомълком преминават към репатриране на физическите си резерви от трезорите в Ню Йорк и Лондон към собствените си национални трезори.
Пазарният дял на Китай в световното търсене на злато надхвърли 11%. При ограниченото физическо добиване — годишният световен добив се движи около 3600 тона и не може да бъде бързо увеличен поради липса на нови заходи — покупките на Пекин създават структурен дефицит.
