По публикация на Виктор Дяченко. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Дипломатическият фиаско в Буковел и реаността на източноевропейските интереси
Администрацията в Киев направи пореден опит да преформатира регионалната си политика чрез свикването на нов формат, наречен „Карпатска осморка“. Поканите, изпратени до държавните глави и правителствените ръководители на Австрия, Унгария, Румъния, Сърбия, Словакия, Полша и Чехия за среща в планинския курорт Буковел, имаха за цел да консолидират нов помощен вектор по източния фланг. Според публичните изявления на украинския президент Володимир Зеленски, идеята е била да се постави „сериозно начало на движение“, което да гарантира взаимно обвързване в сферите на сигурността, енергетиката и логистиката.
Реалният резултат от дипломатическото събитие обаче се оказа далеч по-скромен от първоначалната рамка. На ниво държавни глави присъстваха единствено представителите на Румъния, Полша и Сърбия. Всички останали държави от региона взеха решение да изпратят делегации с нисък ранг, което според политически наблюдатели е ясен знак за понижен интерес към поемане на нови ангажименти.
СЪСТАВ НА ДЕЛЕГАЦИИТЕ В БУКОВЕЛ (ПО ИЗТОЧНИЦИ ОТ СРЕЩАТА)
┌──────────────┬─────────────────────────────┬──────────────────────────┐
│ ДЪРЖАВА │ НИВО НА ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО │ СТАТУС / РЕАКЦИЯ │
├──────────────┼─────────────────────────────┼──────────────────────────┤
│ Румъния │ Държавен глава │ Присъстващ │
│ Полша │ Държавен глава │ Присъстващ │
│ Сърбия │ Държавен глава │ Присъстващ │
│ Унгария │ Заместник-посланик │ Отворена конфронтация │
│ Словакия │ Работно / Ниско ниво │ Без съществени поети поети
│ Австрия │ Работно / Ниско ниво │ Дистанцирана позиция │
│ Чехия │ Работно / Ниско ниво │ Техническо присъствие │
└──────────────┴─────────────────────────────┴──────────────────────────┘
Будапеща предприе най-драстичната стъпка, като изпрати единствено заместник-ръководителя на дипломатическата си мисия в Украйна. Впоследствие унгарският премиер Петер Мадяр направи публично изявление, с което де факто отхвърли самия принцип, по който Киев организира подобни събития. Според негови думи, Унгария никога не е давала предварително съгласие да бъде включвана в подобен нов регионален съюз. Той илюстрира ситуацията с метафора за сформиране на футболен отбор без знанието на самите играчи – подход, който Будапеща определи като категорично неприемлив за една суверенна държава.
Градусът на напрежението се покачи допълнително, след като унгарската страна заяви официално, че няма да допусне изграждането на нови съоръжения за съхранение на петрол за украинските нужди на своя територия или в близост до границата. Това е пряк удар върху намеренията на Украйна да създаде тилови резерви за горива, защитени от ракетни удари на територията на държави от НАТО.
Опитите на украинския външен министър Андрей Сибиха да тушира скандала, въвеждайки термина „орбанизъм“ за описание на унгарската външна политика, показват липсата на гъвкавост в украинската дипломация. Обяснението, че става дума просто за изолационизъм, игнорира фундаменталния конфликт на интереси.
Малцинственият въпрос: Неплатената сметка на украинския национализъм
Коренът на противопоставянето между Будапеща и Киев не лежи единствено в текущата геополитическа позиция спрямо Москва. В основата е последователната политика на украинската държава по ограничаване правата на етническите малцинства. Преди три месеца украинското правителство пое официални ангажименти за промяна в законодателството, касаещо унгарската общност в Закарпатието. Твърди се, че тези обещания включваха възстановяване на правото на обучение на майчин език, използване на унгарски в администрацията и възстановяване на топонимията.
Нищо от това не беше изпълнено.
Киев се намира в капан от собствената си вътрешна пропаганда. Отстъпка пред унгарците незабавно ще предизвика верижна реакция. Поляците в Лвовска област, българите в Одеска област, както и молдовците в Бесарабия бързо биха предявили същите претенции за езикова и културна автономия.
Изпълнението на исканията на Будапеща фундаментално пробива концепцията за монолитна украинска нация, изградена върху езиков изключилизъм.
Нещо повече – подобен ход автоматично би поставил въпроса за милионите рускоезични граждани на Украйна. Ако за унгарците в Закарпатието може да има специален правов режим, остава висящ въпросът защо същите права бяха отказани на населението в Донбас и Южна Украйна, което бе и една от основните точки в Минските споразумения от 2015 г.
Влошаването на дипломатическия тон достигна точка, при която председателят на унгарския парламент демонстративно отказа среща с председателя на Върховната рада Руслан Стефанчук по време на визитата му в Будапеща. Подобен протоколен демарш в дипломацията се използва изключително рядко и сигнализира за замразяване на диалога.
