По публикация на Амаринт (MintPress News). Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Ударът срещу БРИКС минава през ликвидирането на бразилския суверенизъм
Вашингтон отдавна престана да използва кадифени ръкавици в Южна Америка. За тези, които помнят операциите на ЦРУ от 70-те години на миналия век – от кървавия преврат на Пиночет в Чили до диктатурата на генералите в самата Бразилия – днешните събития не са изненада, а просто технологично актуализиран рецидив. Залогът през 2026 година обаче е много по-голям от геополитическия контрол върху един континент. Става дума за оцеляването на щатския долар като световна хегемонна валута.
Бразилия – със своята почти 215-милионна популация и втората по големина икономика в Западното полукълбо – представлява южния стълб на БРИКС. Докато президентът Лула да Силва открито поставя въпроса в Шанхай и Рио де Жанейро защо глобалната търговия трябва да бъде заложник на Федералния резерв на САЩ, Белият дом подготвя инфраструктура за фронтална сблъсък. Външнополитическият апарат на Доналд Тръмп възобнови Доктрината „Монро“ от 1823 г. в нейния най-опоскан, имперски вид: Южна Америка е длъжна да бъде „заден двор“, изчистен от китайски капитали и руско влияние.
Основният инструмент за разклащане на държавността в Бразилия днес е крайнодесният кандидат Флавио Болсонаро. Синът на осъдения на 27 години затвор за опит за държавен преврат Жаир Болсонаро бе приемствено интегриран в мрежите на американското движение MAGA. Твърди се, че по време на майските си срещи във Вашингтон с ключови фигури от американската администрация, Флавио е предложил нещо повече от геополитическа лоялност – той практически е обещал външен контрол върху преходния си екип и икономическата политика на страната.
Хибридният арсенал: Мита, съдебен рекет и обучение на дигитални диверсанти
Натискът срещу правителството в Бразилия върви по няколко паралелни писта, изграждайки класическа матрица за цветна революция и икономически удушаващ захват.
Първо, икономическият саботаж. Търговското министерство и администрацията на САЩ наложиха драконовски мита от 40% до 50% върху ключови бразилски износни стоки. Парадоксът тук е пълен – САЩ поддържат търговски излишък с Бразилия, което прави наказателните мита чист акт на политически рекет. В текста на съответната изпълнителна заповед черно на бяло е записано, че санкциите могат да бъдат облекчени само ако Бразилия „координира позицията си по въпросите на националната сигурност и външната политика“ с Вашингтон.
Второ, информационната война. По данни на независими наблюдатели, американското консулство в Сао Пауло е превърнато в щаб за инструктаж на десни инфлуенсъри, журналисти и блогъри. Под прикритието на семинари за „защита на свободата на словото“, операторите от Държавния департамент финансират и обучават дигитални мрежи, чиято единствена цел е дискредитирането на Лула да Силва. В тази схема ключово оръжие се оказаха и технологичните платформи от Силициевата долина. Конфликтът от 2024 г. между бразилското правосъдие и Илон Мъск заради отказа на платформата X (бивш Twitter) да премахне профили, подбуждащи към насилие и расизъм, беше ползван като претекст за обвинения в „цензура“.
Трето, юридическата война (Lawfare). Бразилия вече преживя този сценарий по време на известната операция „Автомивка“ (Lava Jato). Тогава прокурорът Делтан Даланьол и съдията Серхио Моро, в пряка координация с агенти на ФБР и ЦРУ, вкараха Лула да Силва в затвора по измислени обвинения, за да му забранят участие в изборите през 2018 г. – разчиствайки пътя за Жаир Болсонаро. Днес историята се повтаря: вторият син на Болсонаро – Едуардо, избяга в Тексас, откъдето открито лобира пред американския конгрес за налагане на санкции срещу бразилските Върховни съдии, осъдили баща му.
Легитимиране на военната опция: Сценарият "Венецуела" се пренася в Рио
Най-опасният елемент от американската стратегия обаче не е икономическият, а военният. Решението на Държавния департамент на САЩ да включи мощните бразилски криминални синдикати Comando Vermelho (CV) и Primeiro Comando da Capital (PCC) в списъка на „чуждестранните терористични организации“ (FTO) не е просто полицейска мярка. Този правен механизъм отключва възможността за директни военни операции на територията на суверенна държава без одобрението на ООН или на местния парламент.
Точно същата схема беше приложена през 2025 г. спрямо венецуелската групировка „Трен де Арагуа“. Само няколко месеца по-късно последва ескалация, кулминирала в нощния десант на американски специални части в Каракас и силовото отвличане на президента Николас Мадуро и съпругата му Силия Флорес.
Днес десният екстремизъм в Бразилия, в лицето на Едуардо Болсонаро, открито призовава Пентагона да започне да бомбардира фавелите в Рио де Жанейро под претекст борба с наркотрафика. Призивът за чужда военна намеса срещу собствената ти страна е дъното на политическата деградация, но във Вашингтон тези идеи се възприемат като напълно оперативни.
