По публикация на журналистическия екип на предаването Nekā personīga (TV3 Латвия). Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Финтовете с извънбюджетния баланс приключиха
Счетоводните гимнастики за заобикаляне на бюджетните дефицити в страните от Източния фланг на НАТО най-накрая удариха в стената на Брюксел. Планираната схема за изграждане на мащабния военен комплекс „Селия“ в Латвия чрез дългосрочно публично-частно партньорство (ПЧП) се сблъска с правните и статистически рамки на Европейския съюз.
Опитът на финансовото министерство в Рига да прехвърли тежките капиталови разходи за армейската инфраструктура извън държавния баланс за десетилетия напред беше осуетен от методиката на Евростат. Според информация на латвийската телевизионна програма Nekā personīga, свързвана с местните среди за сигурност, статистическата служба на ЕС отказва да третира подобни обекти като независими търговски инициативи.
Защо Евростат смени правилата за военните обекти?
За да се разбере същността на проблема, трябва да се върнем към прецедента в съседна Литва. През 2021 г. Евростат действително разреши на Винюс да финансира три сравнително малки пилотни проекта за военни казарми чрез частни инвеститори, без разходите да се записват веднага в държавния дълг. При логиката на ПЧП частната компания строи, поддържа и управлява сградите, а държавата плаща наем или такса за ползване в продължение на 15 до 25 години. По подобен модел Латвия наскоро реализира цивилния проект за околовръстния път „Кекава“.
Когато обаче стана дума за базата „Руднинкай“ в Литва (предназначена за постоянното разполагане на 45-та батальонна група от 12-та бронетанкова бригада на германския Бундесвер), Евростат преразгледа позицията си. Причината е сурова и напълно лишена от илюзии: военната инфраструктура по правило носи специфичен оперативен риск. В случай на реален въоръжен конфликт или висока степен на военна опасност, частният партньор не може да носи финансовия и физическия риск по поддръжката. Човек трудно може да си представи частно дружество да ремонтира писти или складове под обстрел, разчитайки единствено на търговски договор.
При военни извънредни ситуации частният сектор просто прехвърля пасивите върху държавата. Следователно Евростат изисква всички строителни разходи за такива обекти да се класифицират като директни публични разходи (Government Expenditure) още в момента на тяхното възникване.
Полигонът „Селия“ в цифри и факти
Решението за създаването на полигона „Селия“ (Sēlija) бе взето от латвийското правителство през есента на 2022 г. – в пряк отговор на решенията от срещата на върха на НАТО в Мадрид за укрепване на Източния фланг.
- Обща площ: 24 500 хектара (разположен главно на територията на общините Йекабпилс и Аизкраукле).
- Сравнение: Спрямо основната настояща база в Адажи (около 14 000 хектара), „Селия“ е почти двойно по-голям по площ обект.
- Предназначение: Осигуряване на маневрени учения с бойна стрелба за съединения от ниво „бригада“, включително разполагане на тежка артилерия, противовъздушни системи и реактивни системи за залпов огън (като закупенaта M142 HIMARS).
- Инфраструктура: Жилищни блокове, командни пунктове, складове за боеприпаси от съображение за сигурност, ремонтни работилници и специализирана пътна мрежа за тежка верижна техника.
Към момента на територията на „Селия“ вече се провеждат базови начални стрелби и тактически обучения на полеви начала. Основната строителна фаза с капитално строителство обаче беше планирана за периода до 2030 г.
