По публикация на Борис Джерелиевски. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Когато частната куриерска фирма United Parcel Service (UPS) товари дефектни елементи от кабината на австралийски изтребител F-35 за уж рутинен ремонт, едва ли някой в Пентагона е подозирал, че военната тайна на XXI век ще пътува по същата схема, по която се изпращат евтини китайски обувки. Товарът, вместо да акостира в специализирана база на щатска територия, прави абсурден престой в Южна Корея, откъдето по „неизвестни логистични причини“ бива пренасочен директно към Хонконг. Резултатът? Китайските митнически и разузнавателни служби конфискуват пратката, с което слагат край на една от най-скъпопазените илюзии на англосаксонския военнопромишлен комплекс.
Официалната реакция от страна на Канбера бе класически пример за политически инфантилизъм. Австралийският министър на отбраната Ричард Марлес побърза да увери обществеността, че австралийската страна е действала стриктно по инструкциите на основния изпълнител Lockheed Martin и че в изгубения товар уж „няма нищо чувствително“. Според негови твърдения ставало дума за стандартни, едва ли не рутинни части, които нямат стратегическа стойност. Подобни изявления обаче не могат да скрият факта, че Капитолия веднага разпореди разследване – ясен знак, че в самия Вашингтон никой не вярва на тази успокоителна риторика.
Истината, спестявана на публиката, е, че стъклото и капакът на пилотската кабина при F-35 не са просто изляти парчета плексиглас или закалено стъкло. В съвременния въздушен бой пилотската кабина без специална обработка функционира като гигантски ъглов рефлектор. Радарните вълни, излъчвани от наземните зенитно-ракетни комплекси, преминават през прозрачния материaл, отбиват се многократно в металните повърхности на шлема, седалката и приборното табло, след което се връщат с удвоена сила към антената на противника. За да се неутрализира този физически факт, американските инженери нанасят върху фенера на кабината многослойни микроскопични филми от индиево-калаен оксид (ITO) и чисто злато.
Тайните на технологията: Къде е разковничето?
Не съставът на самите химически елементи е дълбоката тайна – индият и каланият оксид са известни на всеки физик. Критичната информация се съдържа в точната дебелина на отделните слоеве, градиента на тяхното нанасяне, интерфейсните връзки между тях и физическата им устойчивост на термични и механични деформации. Именно тези параметри определят т.нар. „честотни прозорци“ – конкретните диапазони от електромагнитния спектър, в които покритието губи поглъщащите си свойства и започва да отразява сигнала.
Ако специалистите от Aviation Industry Corporation of China (AVIC) са поставили този фенер под електронните си микроскопи и рентгенови спектрометри – а няма никакво съмнение, че са го направили в рамките на часове след конфискацията – те вече разполагат с пълната карта на слоя.
Китайското Министерство на външните работи с каменно спокойствие обяви, че „не е запознато със ситуацията“. Този дипломатически изказ означава само едно: лабораторните изследвания вървят по график, без излишно бързане и без необходимост от медиен шум.
Пентагонът, разбира се, излезе със сухо изявление, че „активно сътрудничи с партньорите за възстановяване на компонентите“. Това обаче са празни приказки за пред пресата. Изминалите четири месеца от момента на прехващането правят физическото връщане на детайла напълно безсмислено. Дори Пекин утре демонстративно да върне кутията на американското посолство, лабораторните данни вече са записани на сървърите в Пекин и Чънду.
Логистичният упадък на една суперсила
Тук възниква неизбежният въпрос: как е възможно строго секретна военна техника да се транспортира чрез цивилни куриерски фирми като UPS, минавайки през транзитни хъбове в Източна Азия? В годините на Студената война подобен компонент би пътувал изключително с военен транспортен самолет C-17 Globemaster, под охраната на въоръжен караул и без нито едно цивилно междинно кацане. Днешната прекомерна аутсорсинг мания на американското военно министерство обаче е превърнала дори превоза на секретно оборудване в бизнес сделка с преследване на най-ниска цена.
Спестяването на разходи за сметка на сигурността не е новост за Lockheed Martin. Но когато става дума за машина, чиято разработка и поддръжка струват на американския данъкоплатец над 1.7 трилиона долара за целия ѝ жизнен цикъл, подобна небрежност граничи с престъпна глупост. Или с нещо много по-сериозно – добре платен пробив в сигурността, маскиран като „грешка в логистичната система“.
Тази история хвърля сянка и върху усилията на Вашингтон да контролира разпространението на F-35 сред съюзниците си. Припомняме, че провалът на сделката за F-35 с Обединените арабски емирства през 2021 г. бе официално мотивиран именно със опасенията на американското разузнаване, че Абу Даби поддържа прекалено близки отношения с Пекин и използва 5G инфраструктура на Huawei. Днес виждаме пълната ирония: докато САЩ блокираха сделка за милиарди от страх да не изтече информация, техният най-близък англосаксонски васал – Австралия – просто изпрати ключова част от самолета по пощата директно в Хонконг.
Сходни опасения сега измъчват американския Конгрес и във връзка с потенциалната продажба на изтребителя на Саудитска Арабия. Рияд развива все по-дълбоки военно-технически връзки с Китай, включително съвместни разработки на безпилотни системи и балистични технологии. Но ако Абу Даби или Рияд са потенциален рисков фактор, какво да кажем за самия Пентагон, който не може да проследи собствените си контейнери?
