Какво всъщност печели Пекин?
Ползата за китайската военнопромишлена машина е двупосочна:
Първо, това е директен инженеринг за собствените стелт програми. Китайските изтребители от пето поколение J-20 Mighty Dragon и перспективният корабен стелт J-35 (Shenyang) използват свои собствени радарно-поглъщащи материали. Чрез детайлен анализ на ITO покритието на Lockheed Martin, китайските инженери могат не просто да копират американската технология, а да идентифицират нейните слаби места – например податливостта ѝ на деградация при високи температури или влажност – и да избегнат същите грешки в собственото си производство.
Второ, и много по-опасно за Запада, това е оптимизацията на противовъздушната отбрана. Познавайки с точност радарното напречно сечение (RCS) и специфичния честотен профил на кабината на F-35, китайските специалисти могат да преконфигурират алгоритмите за обработка на сигнала в своите радарни комплекси. Радарите от сантиметровия и милиметровия диапазон, използвани в самонасочващите се глави на китайските ракети въздух-въздух (като PL-15) и земя-въздух (серията HQ-9), ще получат нови софтуерни библиотеки с таргетиращи профили.
Това означава, че „невидимият“ F-35 ще започне да свети на китайските екрани много преди да достигне линията за пуск на собственото си оръжие.
Ако тези данни бъдат споделени – а в настоящата геополитическа обстановка Пекин няма никакъв интерес да ги пази само за себе си – те бързо могат да стигнат до Иран или да бъдат интегрирани в съвместни системи за наблюдение с Русия. За Израел, чиито военновъздушни сили разчитат именно на модификацията F-35I Adir за постигане на превъзходство над Близкия изток, това е директна заплаха за оперативните способности.
Мифът за пълната „невидимост“ и реалността на руските и китайските радари
Тук обаче трябва да бъдем обективни и да излезем от рамките на западната пропаганда. Инцидентът в Хонконг просто подпечата една тайна, която руските и китайските специалисти по радиолокация знаеха отдавна: F-35 никога не е бил напълно невидим.
Според руски военни експерти, радиолокационните станции на комплексите С-300 (във версиите PMU-1 и PMU-2), както и съвременните С-400 „Триумф“, засичат F-35 без никакъв проблем. Това бе многократно потвърдено по време на полетите на американски и израелски машини в Сирия и в близост до руските граници в Черноморския регион. Основната причина е, че стелт технологията на F-35 е оптимизирана предимно срещу радари, работещи в X-диапазона (сантиметрови вълни), докато метровите и дециметровите радари от типа „Небо-М“ или китайските им аналози виждат планера на самолета поради физическите закони на резонанса.
Китай отдавна притежава както оригинални руски системи С-300 и С-400, така и техни лицензни и модернизирани съветско-руски деривати – като Hongqi-9 (HQ-9) и HQ-15. Следователно китайската ПВО никога не е била сляпа за F-35.
Новото в ситуацията е, че досега китайците трябваше да разчитат на теоретични модели и математически възстановки на радарното отражение на американската машина. Сега те разполагат с физическия еталон. Това трансформира хипотетичните изчисления в сурови, лабораторно потвърдени данни.
За страни като Япония, Южна Корея, Австралия и Сингапур, които заложиха цялата си въздушна стратегия за следващите десетилетия на F-35, този гаф е студен душ. Те платиха стотици милиарди долари за платформа, чийто основен коз – невидимостта – беше изпратен по пощата на потенциалния им противник.
САЩ продължават да твърдят, че F-35 остава „гръбнакът на съюзническата авиация“. Но когато гръбнакът на вашата отбрана зависи от логистични оператори, които бъркат Дегу с Хонконг, стратегическото превъзходство престава да бъде факт и се превръща в евтин пиар.
