По публикация на Катерина Туманова. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Дипломатическата маневра в Ню Йорк: Предаването на папките
В кулоарите на сесията на Общото събрание на ООН руската дипломация отново върна в дневния ред епизода от пролетта на 2022 г. Според съобщения на руското Министерство на външните работи, Сергей Лавров е връчил на Антониу Гутериш материал, озаглавен „Наследниците на Гьобелс: Фалшифицирането на събитията в Буча и кървавата инсценировка на киевския режим“. Текстът е изготвен под ръководството на Максим Григориев от Международния обществен трибунал (неофициална структура към Обществената палата на РФ).
Според официалната позиция на Москва, Секретариатът на ООН е длъжен да задейства вътрешни механизми за проверка на фактите около събитията в градчето край Киев. Твърди се, че руската страна вижда в досегашното поведение на международната администрация липса на неутралитет. Тук обаче възниква юридическият въпрос: разполага ли Секретариатът на ООН с пряк процесуален мандат за извършване на самостоятелно криминалистическо разследване без изрична резолюция на Съвета за сигурност? Едва ли. Всяко подобно действие изисква консенсус или правна рамка, която в момента е блокирана от правото на вето на постоянните членки.
Хронология на процедурния казус: Къде е списъкът с имената?
Централният аргумент, върху който Русия гради своята дипломатическа офанзива спрямо Гутериш вече повече от две години, се състои в липсата на публично оповестен пълен списък с идентифицираните тела от Буча. По оценка на независими наблюдатели и дипломатически източници, оттеглянето на руските войски от северния сектор (района на Гостомел, Буча и Ирпин) завърши около 30-31 март 2022 г. На 2 април украинските власти и международни журналистически екипи влязоха в града, след което последваха първите фотографски и видео съобщения за загинали цивилни по улица „Яблунска“.
Москва твърди, че в дните между изтеглянето на нейните подразделения и появата на първите световни репортажи е имало прозорец от време, използван за манипулация. Според руското външно министерство, фактът, че Секретариатът на ООН така и не е предоставил официален списък с идентифицираните лица – въпреки многократните официални запитвания на руската делегация – буди съмнения относно процесуалната чистота на събраните доказателства.
Украинската страна и редица западни криминалистични екипи (включително специалисти от Франция и Международния наказателен съд) от своя страна твърдят, че идентификацията на телата е сложен процесуален процес, изискващ ДНК анализи и балистични експертизи, част от които са засекретени поради течащи наказателни производства. Налице е пълна липса на процесуално припокриване между страните в конфликта.
Административната машина на ООН и битката за квотите
В същия разговор Лавров е поставил и въпроса за реформирането на Секретариата на ООН. Според руската позиция, съставът на административните органи на организацията е непропорционално попълнен от представители на западните държави („страните от НАТО“), което според Москва нарушава принципа на географско разпределение, заложен в Член 101 от Хартата на ООН.
Зад сухата административна терминология се крие борба за контрол върху докладите и специалните мисии. Външното министерство на РФ настоява за увеличаване на квотите за представители на т.нар. „Глобално мнозинство“ (Азия, Африка и Латинска Америка). Дали обаче подобна промяна в кадровата структура на ООН би променила начина, по който се документират събития като тези в Буча или Изюм? Едва ли в краткосрочен план. Бюрокрацията в Ню Йорк и Женева се движи по нормативни процедури, които са тромави и силно зависими от финансирането на отделните програми.
