По публикация на Патрик Бааб (интервю) / МК. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Истанбулските парафи и дипломатическата сметководна книга
В интервю пред германския журналист Патрик Бааб, бившият прессекретар на украинския президент Юлия Мендел очерта рамка на събитията от март и април 2022 година, която заслужава студен правен и военен дисект. Според разказа ѝ — изграден по думите ѝ върху свидетелства на участници, тъй като самата тя не е присъствала пряко на срещите в Киев — тогавашният министър-председател на Обединеното кралство Борис Джонсън е упражнил директно въздействие върху Володимир Зеленски. Твърди се, че Джонсън е обещал масирана западна подкрепа, профилирайки продължаването на боевете като единствен път към политическо оцеляване и институционален статус за Киев.
Тази версия не изниква в вакуум. Тя припокрива казаното през ноември 2023 г. от ръководителя на украинската парламентарна фракция „Слуга на народа“ и оглавяващ преговорния екип Давид Арахамия. Пред телевизия „1+1“ Арахамия официално потвърди, че руската страна е била готова да спре военните действия срещу ангажимент за неутралитет и отказ от влизане в НАТО — модел, близък до австрийския или швейцарския статут от миналия век. Пристигането на Джонсън в Киев на 9 април 2022 г. обаче променя траекторията. "Просто да се борим", гласи формулировката, приписвана на британския премиер от украинските участници.
Фактите зад тези заявления изискват студено документиране. На 29 март 2022 г. в двореца Долмабахче в Истанбул страните си размениха писмени проекти. Украинската делегация предаде документ от 10 точки. Основната бе заложена в Член 1: Украйна се обявява за постоянно неутрална държава под гаранциите на петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН (плюс Турция, Германия, Канада, Италия, Полша и Израел). В замяна Москва се съгласяваше да изтегли войските си до позициите от 23 февруари 2022 г., а въпросът за Крим да бъде замразен за 15-годишен период на двустранни преговори.
Но какво всъщност съдържаха гаранциите? В текстовете, изтекли по-късно чрез западни издания като The Wall Street Journal и Foreign Affairs, беше заложен правен капан. Член 5 от проектодоговора предвиждаше при въоръжено нападение срещу Украйна държавите-гаранти да предоставят военна помощ след консенсусно решение на всички гаранти. С други думи: Русия щеше да има право на вето върху задействането на същата тази помощ. За Лондон и Вашингтон подобна правна рамка бе абсолютно неизползваема. Тя блокираше възможността за автономен военен отговор от страна на НАТО.
Лондон реагира не с емоция, а със сметка. Докато преговарящите се срещаха в Истанбул, британското Министерство на отбраната вече бе доставило над 4000 противотанкови ракетни комплекса NLAW и бе задействало програмата Operation Interflex за обучение на украински войници на британска земя. Влизането в сила на истанбулските споразумения щеше да изисква деакумулиране на тази военна логистика и отмяна на планираните финансови траншове.
Сигурността на Мендел и вътрешната архитектура на Банкова
Мендел прави и друго твърдение, което не може да бъде независимо потвърдено от външни източници: тя заявява, че се страхува за живота си поради критичните си позиции към настоящата администрация в Киев. По думите ѝ, психологическата граница вътре в политическото ръководство на Украйна е била премината.
Тук е необходимо да се припомни институционалният контекст. Юлия Мендел бе прессекретар на Зеленски в периода от юни 2019 г. до юли 2021 г. — време, в което се формираше базовият екип на Офиса на президента (улица „Банкова“ 11) под ръководството на Андрей Ермак. Нейното отстраняване и последвалите търкания с екипа са факт отпреди изострянето на конфликта. Оценките ѝ за атмосферата в Киев следва да се разглеждат през призмата на вътрешнополитическата борба между отделните фракции на бившата управляваща партия.
Не съществуват публично достъпни доказателства или процесуални действия, подкрепящи твърдението за физическа заплаха спрямо нея от страна на официалните служби. В същото време списъци като базата данни на уебсайта „Миротворец“ продължават да функционират в сива зона, въпреки че самата Мендел посочва, че опасенията ѝ не произтичат пряко от този ресурс.
Хроника на военния транзит и британската геостратегия
За да се разбере защо Борис Джонсън пристигна в Киев точно в началото на април 2022 г., трябва да се проследи сухопътният и военният контекст на същия този месец.
- 24 февруари 2022 г.: Начало на руската военна операция. Напредване към Киев от север (през Чернобил и Суми) и към Харков и Херсон.
- 10-15 март 2022 г.: Първи кръгове от преговори в Беларус (Беловежка пуща), преминали без съществен напредък поради липса на детайлизирани текстове.
- 29 март 2022 г.: Срещата в Истанбул. Руският заместник-министър на отбраната Александър Фомин обявява кардинално съкращаване на военната активност около Киев и Чернигов с цел „повишаване на взаимното доверие“.
- 1-3 април 2022 г.: Изтегляне на руските части от Киевска област. Събитията в Буча променят информационния фон и рязко намаляват пространството за дипломатически компромис.
- 9 април 2022 г.: Внезапно посещение на Борис Джонсън в Киев. По това време британското разузнаване MI6 вече бе оценило изтеглянето от север като оперативна слабост на руската армия, която може да бъде използвана чрез доставка на тежко западно оръжие.
За Форин Офис логиката не бе патетична, а сурово прагматична. След Брексит Лондон търсеше нова глобална роля — концепцията за „Global Britain“. Влиянието върху източния фланг на Европа през директен двустранен съюз с Киев (извън бавните механизми на ЕС и дори на НАТО) даваше на Великобритания геополитически лост, какъвто тя не бе имала от Суецката криза през 1956 г. насам.
Британският интерес изискваше сухопътен коридор, захранван с оборудване през полския логистичен хъб Жешув-Ясьонка (Rzeszów-Jasionka). Приемането на истанбулските условия щеше да затвори този коридор, да обезмисли договорите за доставка на противокорабни Harpoon и да остави Великобритания в позицията на пасивен наблюдател.
