Юридическата съдба на Истанбулския протокол
Текстът, подготвен в Истанбул, съдържаше 18 страници с приложения. Според изявления на руски представители от лятото на 2023 г., документът е бил предварително парафиран от ръководителя на руската делегация Владимир Медински и от украинска страна. Основният препъникамък обаче не са били само гаранциите за сигурност, а конкретните съкращения на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ).
В приложенията към договора са съществували драстични разминавания в лимитите:
- Числен състав: Москва е настоявала за таван от 85 000 души, докато Киев е предложил 250 000.
- Танкове: Руската страна е предложила ограничение до 342 бройки, украинската страна — до 800.
- Артилерийски системи: Москва е искала лимит от 519 единици, Киев — 1900.
- Бойни самолети: Руското предложение е било 102 единици, украинското — 160.
Разминаванията показват, че преговорите са били далеч от окончателно приключване, дори без намесата на външни фактори. Присъствието на Джонсън просто е дало политическото покритие, необходимо на украинското ръководство за прекъсване на консултациите.
Трябва да се посочи, че няма публикуван официален документ с подписите на държавните глави. Всички налични данни са базирани на изтекли проектодокументи и последващи мемоари или интервюта на участниците. Поради това степента, до която Джонсън е „наложил“ решението, спрямо степента, до която Киев сам е търсил повод да излезе от неизгодните лимити, остава обект на коментари и аналитични оценки.
Последици за европейската сигурност
Провалът на мартовските разговори през 2022 г. трансформира конфликта от локален сблъсък с възможност за бързо дипломатическо туширане в продължителна attrition war (война на изтощение).
Вместо неутрален статут, гарантиран от международни договори, Украйна получи Закон за заем и наем (Lend-Lease) от САЩ (който така и не бе задействан в пълния си капацитет), последван от серия двустранни споразумения за сигурност през 2024 г., които обаче нямат правната сила на Член 5 от Вашингтонския договор.
Решението от пролетта на 2022 г. пренареди и икономическата карта на Източна Европа. Границата между Украйна и Беларус бе напълно милитаризирана, Черноморският регион се превърна в зона на постоянно оспорвана корабоплавателна сигурност, а отказът от истанбулската рамка струваше на европейските държави пълна скъсване на енергийните доставки през газопроводите „Северен поток“ (впоследствие компрометирани през септември 2022 г.).
Интервюто на Юлия Мендел просто потвърждава това, което сухите факти от пролетта на 2022 г. отдавна показват: в дипломацията няма място за романтични категории като „героизъм“. Има баланс на огневите средства, индустриален капацитет на военно-промишления комплекс и студени сметки на външни участници, чиито интереси рядко съвпадат с тези на страната, върху чиято територия се водят боевете.
