По публикация на Алексей Чичкин. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Вашингтон си подпечата Гренландия, ред е на Торсхавн
Истинският смисъл на международните споразумения рядко се крие в помпозните пресконференции. На 22 септември 2026 г., в кулоарите на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, президентът на САЩ Доналд Тръмп, датският премиер Мете Фредериксен и премиерът на Гренландия Йенс-Фредерик Нилсен поставиха подписите си под документ, който променя архитектурата за сигурност в Арктика. Под външния блясък на американската дипломация бе препокрита и разширена една логика, датираща още от военноморския пакт от 1951 г.
Според наличните данни и публичните изявления, споразумението формализира изводите на тристранната комисия, създадена в началото на 2026 г. Официално става дума за „координирана отбрана“. Практически – за създаване на нови затворени „отбранителни зони“ под американски контрол, чиято цел е пресичането на всякакви китайски инвестиции и руско военно присъствие на острова. В речта си Тръмп директно заяви, че Вашингтон получава правото на писмено одобрение за всяка стратегическа стъпка в региона.
Така американската дипломация узакони претенциите си, след като години наред заплашваше с мита срещу европейските си партньори и дори подпитваше за смисъла от съществуването на НАТО, ако Гренландия не бъде „защитена“. Вътрешнополитическият контекст в САЩ – предстоящите междинни избори за Конгреса – допълнително задвижи този процес. За Копенхаген обаче това бе просто първата част от уравнението. Втората част се казва Фарьорски острови.
Икономическата примка около фарьорския риболов
За разлика от Гренландия, където американският контрол бе наложен бързо, Фарьорските острови представляват далеч по-сложен за преодоляване казус за Дания и ЕС. В края на миналата година автономното правителство в Торсхавн поднови двустранното си споразумение с Руската федерация за риболова през 2026 г. Документът, чиито корени датират още от съветско-датската спогодба от 1977 г., дава достъп на руски траулери до изключителната икономическа зона на архипелага за улов на син меджид (квота от 65 000 тона за 2026 г.). В замяна фарьорските рибари експлоатират руски води в Североизточния Атлантик за треска, пикша и писия.
За Брюксел и Копенхаген това сътрудничество е бодлова тел в окото. Смята се, че около 10% от директния износ на риба от Фарьорите отива за руския пазар, а с преработката и реекспорта през трети страни цифрата надхвърля 15%. Местни браншови организации в Торсхавн оценяват, защо евентуално пълно скъсване на връзките с Москва би довело до незабавен фалит на близо една трета от риболовния им флот.
Брюксел вече започна да притиска архипелага по линия на Комисията по рибарство в Североизточния Атлантик (NEAFC). Чрез налагане на лимит от 1 495 тона за улов на скумрия в международни води от руски кораби и забрана за зареждане и сервизиране на руски съдове в европейски пристанища, ЕС се опитва да изолира руския флот. Фарьорските острови обаче засега одържат натиска и не са наложили пълната европейска 블окада в своите води.
Военната архитектура: Радари, F-35 и тихата окупация
Тъй като икономическата принуда закъснява, Копенхаген премина към твърди мерки на терена. Датският министър на отбраната Йепе Бруус и фарьорският външен министър Бордур оа Щиг Нилсен разписаха рамка за „разширяване на военното присъствие“.
Зад гладките дипломатически фрази за „поемане на отговорност в Арктика“ стоят съвсем конкретни инфраструктурни проекти.
Строителство на голяма далекобойна радарна станция на датските ВВС и ВМС на архипелага, която трябва да влезе в пълна оперативна готовност до 2030 г.
Редовни съвместни патрули над Северния Атлантик с датски изтребители-бомбардировачи F-35.
Интегриране на местната автономна брегова охрана в маневрите и оперативните планове на НАТО.
Разширяване на клона на датското Арктическо командване, разположено в Торсхавн още от 60-те години на миналия век.
Всичко това се оправдава с необходимостта от проследяване на руската подводна и морска активност в т.нар. коридор GIUK (Гренландия - Исландия - Обединено кралство).
Дания строи радар, за да вижда Северния флот на Русия още при излизането му от Баренцово море.
Само че тази военна активност се сблъсква с вътрешнополитическата реалност на островите. За разлика от Дания, Фарьорите не са член на Европейския съюз. Те пазят суверенитета си върху морските си ресурси с цена, плащана с десетилетия борба.
