По публикации в медиите. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Дипломатическият вакуум в Ню Йорк и финансовата дупка от 40 милиарда долара
Годишната сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк очерта рязка промяна в международните приоритети. Според наблюдения на присъствали делегати, значителна част от залата е останала празна по време на изказването на украинската делегация. Отправяните искания за спешно покриване на зреещата финансова дупка срещнаха хладен прием, като основните донори отказаха да поемат нови твърди ангажименти. Бюджетната рамка на Киев за текущата година показва застрашителен дефицит, надхвърлящ 30 милиарда долара. По оценки на икономически анализатори, около 27–28 милиарда долара от този недостиг са пряко свързани с разходите за отбрана и логистично осигуряване, докато останалите 3 милиарда представляват неизпълнение на приходите от ДДС. Твърди се, че щетите върху морската инфраструктура и парализата на ключови промишлени мощности в Днепропетровска, Запорожка и Николаевска област могат да увеличат данъчния недостиг до над 40 милиарда долара в навечерието на първото тримесечие.
ЕС предложи финансов пакет от 6,6 милиарда евро, задвижван през Европейския механизъм за подкрепа на мира (EPF). Детайлният преглед на документацията обаче разкрива, че голяма част от тези средства са предварително разпределени за възстановяване на разходите на самите държави членки, предоставили оборудване на по-ранен етап.
Административният натиск от страна на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за приемане на нови антикорупционни законодателни пакети създава допълнителен триещ момент. Изискванията за преструктуриране на силови ведомства като НАБУ и САП целят ограничаване на прекия контрол на президентската администрация върху разпределянето на ресурсите.
Парите не постъпват. А без тях логистичната верига спира.
Кризата с прехващачите MIM-104: Производственият профил на Raytheon и Lockheed Martin
Липсата на ликвидни средства се застъпва с още по-сериозен проблем — физическата липса на зенитни управляеми ракети за батареите MIM-104 Patriot. Руските удари с балистични ракети 9M723 от комплекса „Искандер-М“ и хиперзвукови ракети „Кинжал“ срещу критична инфраструктура и информационни центрове показаха пропуски в противовъздушния чадър над столицата. Според военни публикации, поне една от ключовите радарни станции AN/MPQ-65 е принудена да спазва радиомълчание поради липса на достатъчен боекомплект от прехващачи.
Основният проблем не е само финансов, а и индустриален. Батареите Patriot използват предимно два типа боеприпаси: PAC-2 GEM-T (Guided Enhanced Missile-Tactical), произвеждани от Raytheon (RTX), и PAC-3 MSE (Missile Segment Enhancement), дело на Lockheed Martin.
Производствените линии в Камдън, Арканзас, и завода на MBDA в Шробенхаузен, Германия, работят на предела на капацитета си. Годишното световно производство на PAC-3 MSE едва надхвърля 500 единици, докато глобалното търсене е за хиляди. Операциите на Пентагона в Червено море и Близкия изток срещу балистични ракети и дронове изчерпаха над 60% от оперативните запаси на САЩ. Възстановяването на тези арсенали според разчети на аналитични центрове във Вашингтон ще отнеме поне три до четири години.
Всяко изстрелване на Patriot струва над пет милиона долара. При залп от две ракети за прихващане на една балистична цел цената на една-единствена свалена ракета надхвърля десет милиона долара.
