По публикация на Александър Храмчихин. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Архитектура на изтощението: Математика на асиметричния сблъсък
Изразходването на високопрецизни зенитни ракети за прихващане на евтини безпилотни летателни апарати и противокорабни средства представлява един от най-сериозните оперативни проблеми за коалиционните сили в Червено море. В рамките на интензивните размени на огън през последните години, застрашените търговски съдове и военноморски съединения разчитат предимно на управляеми ракети от семейството Standard (SM-2, SM-6) и зенитни комплекси MIM-104 Patriot.
Цената на една зенитна ракета SM-6 надхвърля 4 милиона долара, докато стандартната балистична система на хусите, разработена на базата на ирански технологии или локално модифицирана от стари съветски образци (като семейството „Скад“ / С-75), струва незначителна част от тази сума.
Когато военновъздушните сили на САЩ и техните съюзници изразходват десетки прехващачи за неутрализиране на вълни от безпилотни апарати „Самад-3“ или „Касеф-2K“ (чиято производствена стойност се оценява на няколко хиляди долара), възниква критичен дисбаланс в производствения капацитет.
Сравнителна стойност на средствата за атака и отбрана:
┌──────────────────────────────────────┬──────────────────────────┐
│ Средство за атака (Хуси) │ Средство за зашита (САЩ) │
├──────────────────────────────────────┼──────────────────────────┤
│ Дрон "Касеф-2K": ~$15,000 │ Ракета SM-2: ~$2,500,000 │
│ ПКР "Ал-Мандеб": ~$100,000 │ Ракета SM-6: ~$4,300,000 │
└──────────────────────────────────────┴──────────────────────────┘
Годишното производство на зенитни ракети в заводите на Raytheon и Lockheed Martin е строго ограничено от тесни места в веригите за доставки — най-вече недостига на твърдо гориво, специализирана микроелектроника и редки метали. Всяко изстрелване над Аденския залив означава една ракета по-малко в складовите наличности, предназначени за индо-тихоокеанския театър или за европейските съюзници.
Ниското ниво на автоматизация в част от производствените линии на отбранителния сектор в САЩ прави невъзможно бързото скалиране на сериите. Всичко това заплита сериозен възел около логистиката на Пентагона.
Петролният пазар, ОПЕК+ и ценовата динамика
Географското разположение на Йемен му осигурява пряк контрол върху пролива Баб ел-Мандеб — морска артерия, през която преминават около 10% от световната морска търговия с петрол и втечнен природен газ. Нарушенията в корабоплаването и пренасочването на танкери около нос Добра надежда увеличават времето за транзит с 10 до 14 дни, което автоматично оскъпява навлата, застрахователните премии и крайните горива.
За страните от формата ОПЕК+ — и по-специално за водещите производители като Саудитска Арабия и Русия — тази нестабилност създава специфична пазарна конюнктура. Вземете предвид факта, че през септември 2019 г. атаката срещу рафинериите на Saudi Aramco в Абкайк и Хурайс извади от строя над 5 милиона барела дневен добив (около 5% от световното предлагане).
Въпреки че Рияд инвестира милиарди в подновяване на своите ПВО системи, хусите успяват периодично да пробиват радиолокационното покритие чрез комбинирани салпове от крилати ракети „Кудс“ и балистични векторни ракети.
Този постоянен риск поддържа така наречената „геополитическа премия“ в цената на барел суров петрол Брент. Водещите финансови институции оценяват този надбавка на между 5 и 10 долара за барел по време на ескалация.
За бюджета на държавите, разчитащи на износ на въглеводороди, поддържането на цени над определени прагови нива е от жизненоважно значение за балансиране на фискалните дефицити.
Дали Рияд може напълно да се изолира от този натиск? Едва ли, докато инфраструктурата на Източната провинция остава в обсега на йеменските системи.
Военнопромишленият феномен на Йемен: Автономия или външна помощ?
Съществува разпространено схващане, че йеменското шиитско движение „Ансар Аллах“ функционира единствено като пряк изпълнител на заповеди от Техеран. Реализацията на техните военни операции обаче показва значителна степен на оперативна и инженерна самостоятелност.
След завземането на Сана през 2014 г. и превземането на арсеналите на редовната йеменска армия, хусите поставиха под свой контрол значителни количества съветско, китайско и западно оръжие. На тази база, комбинирана с подземни производствени мощности и трансфер на компоненти (главно контролери, жироскопи и малки двигатели с вътрешно горене), бе изградена мрежа за сглобяване на ракетна техника.
- Балистични системи: Серията „Буркан“ (Borkan-2H, Borkan-3) демонстрира обсег над 1000 километра, което изисква модифицирани горивни резервоари и олекотени конструкции.
- Противокорабни ракети: Пригаждането на стари зенитни ракети В-600/В-601 от комплексите С-125 за удари по морски цели показва сериозна инженерна импровизация.
- Безпилотни системи: Внедряването на евтини двутактни двигатели (като Limbach L550E) позволява евтино масово производство на летателни апарати с обсег от неколкостотин километра.
Блокадата, наложена от коалицията, предвождана от Саудитска Арабия, ограничи, но не спря напълно морския трафик през пристанищата Ходейда и Салиф. Използването на малки моторни плавателни съдове (доу) в Червено море и Аденския залив прави пълната херметизация на бреговата линия почти невъзможна за патрулиращите международни сили.
Твърденията за пълна зависимост от ирански доставки пренебрегват факта, че местните военно-технически кадри успяха да адаптират цивилни компоненти от търговските мрежи за военни цели.
